Р Е Ш Е Н И Е № 406 гр. София, 14 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1270/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия А. В. К., чрез защитника му адвокат А. Г. от Софийската адвокатска колегия, срещу постановената от Софийския градски съд, НО, ХVІІ въззивен състав, нова присъда № 114 от 01 април 2013 година, по внохд № 243/2013 година, след отмяна на присъда от 15 юни 2013 година на Софийския районен съд, НК, 112 състав, по нохд № 5302/2012 година по описа на този съд. В жалбата са заявени допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата по делото, което е довело до формиране на неверни изводи по фактите и до неправилно приложение на правото при осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 194 от НК, а това ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим А. К. участва лично и със защитника си адвокат Г., който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и изложени доводи в тяхна подкрепа. Представя писмени бележки с идентично съдържание. В рамките на личната си защита подсъдимият Капков заявява своята невинност и искане да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената при условията на чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 334, т. 2 от НПК нова присъда, въззивният съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. В. К. за това, че на 01. 09. 2011 година, в [населено място], е отнел чужда движима вещ – преносим компютър „....”, на стойност 1152. 90 лева, от владението на Д. К. Ш. (пътник в управлявания от него таксиметров автомобил), без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Жалбата на подсъдимия А. К. срещу така постановената нова присъда е неоснователна и съображенията за това са следните: Фактическите и правни изводи на въззивния съд са оспорени с позоваване на касационни основания. Акцентът е поставен върху оплакване за ненадлежност на доказателствената основа на изводите на съда по фактите, подкрепено с доводи, съдържащи лични оценки за доказателствената стойност на свидетелските показания, основно тези на пострадалата Ш.. Внимателният прочит на касационната жалба, допълнението към нея и писмените бележки по съществото на делото (всички с идентично съдържание) дават основание за констатацията, че жалбоподателят всъщност не оспорва фактическите изводи на въззивния съд и доказателствената основа за тяхното формиране. Твърди обаче, че тези факти не сочат на извършено престъпление по чл. 194 от НК, а по-скоро на такова по чл. 207 от НК, каквото обвинение обаче не му е повдигнато. Така поддържаната теза съдържа недоволството на подсъдимия и неговата защита от приложението на правото повече, отколкото от надлежността на приетите за установени факти. При извършената проверка ВКС констатира, че приетите от въззивния съд факти (изложени на л. 2-3 от мотивите на присъдата), са формирани на базата на надлежна доказателствена основа. Показанията на свид. Ш. са ясни, последователни и безпротиворечиви, оценени са по действителното им съдържание и не пораждат съмнение в тяхната достоверност. Съобщените от свидетелката обстоятелства се подкрепят от показанията на свид. Д. (оперативен работник, осъществил издирването на управлявания от подсъдимия таксиметров автомобил, протокол от с. з. от 15. 06. 2012 година, л. 31 от нох дело на СРС), отчасти и от обясненията на самия подсъдим К. Последният не оспорва обстоятелствата относно наемането му за таксиметров превоз от свид. Ш., относно багажа, който е носела, слизането й от колата на Автогара-София и намирането непосредствено след това на забравената чанта с компютъра на задната седалка на автомобила. В подкрепа на тези обстоятелства са и събраните по делото писмени доказателства (протокол за доброволно предаване, разписка, писмо от „....”, гаранционна карта и пр.), а стойността на вещта е установена от СОЕ (експерт С.). Всъщност, подсъдимият оспорва отнемането на инкриминираната вещ по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, като твърди, че е имал намерение да върне същата лично на притежателя й и затова не я е предал своевременно в офиса на фирмата, каквато практика съществува по отношение на забравените вещи. Във връзка с тази позиция на подсъдимия въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения, базирани на задълбочен доказателствен анализ (л. 3-4 от мотивите), поради което ВКС не намира причини да не ги сподели изцяло. От съдържанието на мотивите е видно, че доказателствата са проверени относно тяхната достоверност, относимост, взаимна връзка и противоречивост и извършеният доказателствен анализ дава възможност на страните и на контролната инстанция да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, поради което няма причина да не се признае правилността на атакуваната нова присъда. В рамките на така установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Изложени са подробни правни съображения относно приложимия материален закон, които са съответни на данните по делото и на закона (л. 4-5 от мотивите). Дефинирането на вещта като „забравена” от свид. Ш. в таксиметровия автомобил на подсъдимия кореспондира с доказателствата по делото, а приемането й като възможен предмет на кражбата, е съответно на нормата на чл. 194 от НК и на установената по отношение на „забравените” вещи съдебна практика, вкл. задължителна такава (ППВС № 6/1971 година, р. ІІ, т. 1, Р. № 646/17. 12. 2008 година на ВКС, І н. о., Р. № 380/25. 10. 2011 година на ВКС, ІІ н. о. и др.). За разлика от „загубената” вещ, която не може да бъде предмет на кражба, отнемането на „забравена” в превозно средство, в обществено заведение, в чакалня и пр. вещ, с намерение да бъде присвоена, е кражба, защото притежателят й не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността да упражни фактическата си власт върху нея. Конкретният случай е типичен на отнемане на забравена в превозно средство вещ, която се счита за оставена на обществено доверие, докато бъде приета на съхранение от съответното длъжностно лице, отговарящо за такива забравени вещи. От съдържанието на приетото като доказателство по делото писмо от [фирма] (л. 12 от внох дело) се установява, че в Дружеството се води дневник за намерените от шофьорите вещи, които са загубени или забравени от клиенти, както и че от инкриминираната дата не е налице отразяване в дневника. Поради това, няма как да бъде кредитирано като достоверно твърдението на подсъдимия, че не е съобщил за забравената в автомобила му вещ, тъй като очаквал да я предаде лично на притежателя й. Такова твърдение противоречи не само на доказателствата по делото, но и на формалната логика. Освен това, то е ирелевантно при преценката за съставомерността на деянието, защото въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред при установяване на фактите и се извличат от поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. Доколкото подсъдимият оспорва изцяло ангажирането на отговорността си по повдигнатото му обвинение, ВКС извърши проверка и на параметрите и тежестта на тази отговорност, при която проверка установи, че индивидуализацията на наложеното на подсъдимия Капков наказание е съобразена с всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 НК. Наложеното му наказание е в размер на минимално предвиденото в закона и изтърпяването му е отложено за минималния изпитателен срок. По делото не са установени обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му по смисъла, вложен в чл. 55 от НК. Така определено по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанието удовлетворява критериите на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 НК, поради което не би могло да бъде преценено като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Жалбата срещу въззивния съдебен акт и не съдържа такова оплакване и конкретни доводи в тази насока. При изложените съображения, ВКС прецени жалбата на подсъдимия А. К. за неоснователна, поради което атакуваната нова присъда на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. Направеното в жалбата искане от защитата на подсъдимия за оставяне в сила на присъдата на първоинстанционния съд няма как да бъде удовлетворено, защото е извън правомощията на ВКС по чл. 354 от НПК. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Софийски градски съд, НО, ХVІІ въззивен състав, нова присъда № 114 от 01 април 2013 година, по внохд № 243/2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.