Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 17.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1026/2015 година. Производството е по чл. 290 ГПК. В. П. Й. е подал касационна жалба срещу решение № 477 от 04.12.2014 г. по гр. дело № 664/2014 г. на Врачански окръжен съд. Ответникът П. Й. Ч. не е взел становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С въззивното решение е отменено решение № 185 от 21.07.2014 г. по гр. дело № 306/2014 г. на Белослатински районен съд, първи граждански състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иск, предявен от В. П. Й. против П. Й. Ч. с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 8000 лв., представляваща пазарната равностойност на ½ идеална част от недвижим имот – нива от 33.533 дка, ІІІ кат., местност „Д.”, представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на [населено място]. Окръжният съд е приел, че страните са участвали в делбен процес, по който е постановено решение от 17.07.2012 г. на състав на Врачански окръжен съд по гр. дело № 370/2012 г., с което след отмяната на първоинстанционното решение от 08.06.2010 г. по гр. дело № 392/2009 г. на Белослатински районен съд в частта, с която са отменени нотариален акт № 7, т. І, дело № 8/17.02.2000 г. и нотариален акт № 64, т. ХІІІ, дело № 678/18.10.2005 г., в частта с която на ищеца е даден 6 месечен срок за отбелязване на отмяната на нотариалните актове в Службата по вписванията, както и в частта, с която е допусната съдебна делба на процесния имот са отхвърлени исканията за отмяна на посочените нотариални актове и иска за делба на същия имот, като в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Решаващият състав е констатирал, че с решение от 18.07.2013 г. по гр. дело № 815/2012 г. на състав на ВКС посоченото въззивно решение е обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на В. Й. за делба на процесния имот срещу З. Е., а в останалата част въззивното решение е потвърдено. В мотивите са развити съображения за липсата на елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД и по – конкретно липсата на обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника по иска. Възприетият краен резултат по спора е аргументиран с липсата на вещно – правен ефект на договора за покупко – продажба на процесния имот, предмет на нотариален акт № 64, т. ХІІІ, рег. № 6064, дело № 678/18.10.2005 г. в частта, в която ответникът П. Й. Ч. е прехвърлил чужди права – ½ идеална част върху нива от 33.533 дка, ІІІ категория, м. „Д.”, представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на [населено място] на З. С. Е.. Мотивите на въззивния съд са, че макар и ищецът по настоящия спор да не се е възползвал в делбения процес от правото да поиска прогласяване на относителна недействителност на тази сделка и същата да е валидна по отношение на В. Й., действителността й не са изразява в пораждане на вещно – правен ефект в частта, в която Ч. е прехвърлил чужди права. Според решаващият състав за ищеца остава открита възможността да търси защита на правата си, както чрез иск за собственост, така и чрез иск за делба против З. Е.. Решението е подписано при особено мнение на съдия П.П., мотивирано със съображението, че след като разпоредителната сделка произвежда вещно – правен ефект по отношение на частта на ощетения сънаследник, в случая ищец поради това, че той не се е възползвал от нормата на чл. 76 ЗН и приобретателят е станал собственик, който владее частта на ищеца на правно основание, съставляващо основание за отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС или евентуален иск за делба, единствения правен способ за ищеца остава иска по чл. 59 ЗЗД. С определение № 854 от 29.07.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по следния въпрос: Преклудирането в делбения процес, приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иск за делба между сънаследници на непредявено от сънаследник право по чл. 76 ЗН относно разпоредителна сделка със сънаследствен имот, в която легитимираният да се позове на относителната й недействителност сънаследник не е участвал, дава ли възможност същият да защити правата си с нов иск за делба срещу приобретателя по сделката, по отношение на който е постановено влязло в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен. Съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС в делбения процес сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със сънаследствена вещ, следва да заявят правото си до приключване на устните състезания в първата фаза, като влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК /сега чл. 344, ал. 1 ГПК/ разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 ЗН. Настоящият състав на ВКС с оглед на тези разрешения в цитираното ТР на ОСГК на ВКС намира, че преклудирането в делбения процес на непредявено от сънаследник право по чл. 76 ЗН относно разпоредителна сделка със сънаследствен имот, в която легитимираният да се позове на относителната й недействителност сънаследник не е участвал, респективно запазване валидността на същата сделка между страните по нея от момента на сключването й /съгласно разясненията в цитираното ТР на ОСГК на ВКС, т. 2/, не дава възможност същият да защити правата си с нов иск за делба срещу приобретателя по сделката, по отношение на който искът за делба е отхвърлен с влязло в сила решение, както и с иск по чл. 108 ЗС. Въпросът за съсобствеността, предмет на този иск е вече разрешен с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, с което със сила на пресъдено нещо са установени материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост, в която не участва сънаследникът, който не е участвал и в разпоредителната сделка със сънаследствения имот. При тези обстоятелства за този сънаследник единственият правен способ за защита при липсата на друг способ за защита /иск за делба или иск по чл. 108 ЗС/ остава искът по чл. 59 ЗЗД /арг. чл. 59, ал. 2 ЗЗД/. Настоящия състав на ВКС, с оглед на изложеното тълкуване на закона приема следните съображения по същество на касационната жалба: От приложените към настоящето дело граждански дела за делба на процесния имот / гр. дело № 392/2009 г. на Районен съд – Бяла Слатина , гр. дело № 548/2010 г. на Врачански окръжен съд, гр. дело № 370/2012 г. на Врачански окръжен съд, гр. дело № 815/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. / се установява, че с решение № 103 от 18.07.2013 г. по гр. дело № 815/2012 г. състав на ВКС, ІІ г.о. е обезсилил решение № 369 от 17.07.2012 г. по гр. дело № 370/2012 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 158 от 08.06.2010 г. по гр. дело № 392/2009 г. на Районен съд – Бяла Слатина в частта, с която е отхвърлен искът на В. Й. против З. С. Е. за делба на нива от 33.533 дка, ІІІ категория, м. „Д.”, представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на [населено място] и е оставил в сила въззивното решение в останалата част, включително в частта, с която е отхвърлен иска за делба на същия имот. Видно от мотивите на решението по гр. дело № 815/2012 г. касационният съд е приел, че при липса на предявени в делбеното производство иск или възражение по чл. 76 ЗН от страна на В. Й. срещу двете страни по сделката, предмет на нотариален акт № 64, т. ХІІІ, рег. № 6064, дело № 678/18.10.2005 г. правото на В. Й. да иска прогласяване на относителната недействителност на същата сделка се е преклудирало и сделката спрямо него е действителна, породила е своите правни последици. ВКС е констатирал, че П. Ч. е прехвърлил на З. Е. правото на собственост върху процесната нива и поради това е приел, че липсва съсобственост върху делбения имот и искът за делба е неоснователен. Въззивният съд не е съобразил, че влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ сега чл. 344, ал. 1 ГПК разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост, в която съгласно същият съдебен акт не участва ищецът. Съгласно приетите по - горе правни разрешения за касатора при посочените обстоятелства възниква възможността да претендира обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД. Като е приел, че ищецът може да се защити с иск за собственост или с иск за делба против З. Е., както и че действителността на посочената по- горе разпоредителна сделка не се изразява в пораждане на вещно – правен ефект в частта, с която ответникът по претенцията – П. Ч. е прехвърлил чужди права, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на постановеното от неговия състав решение. Същият съд е следвало да разгледа иска по чл. 59 ЗЗД и с оглед представените доказателства да прецени основателна ли е претенцията. Процедирането на съдебния състав е проведено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Задължението за връщане на неоснователно получената имуществена облага по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е ограничено до по – малката стойност между обедняването и обогатяването. При иска по чл. 59 ЗЗД този критерий за определяне размера на неоснователно получената имуществена облага се преценява към определен момент, а именно към момента на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в това на обогатилия се. В конкретния случай този момент за определяне на действителната стойност на процесния имот е сключването на договора за покупко – продажба, предмет на нотариален акт № 64, т. ХІІІ, рег. № 6064, дело № 678/18.10.2005 г. Вещото лице е следвало да определи стойността на процесния имот към момента на сключването на процесния договор, а в случая пазарната цена на процесния имот е определена за стопанската 2013/2014 г. в експертизата, изслушана в първоинстанционното производство. Така определената стойност на процесния имот не дава възможност да се установи правилно размера на обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което би било дължимо при приемане на иска за доказан. Допуснатото нарушение обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед извършването на нови съдопроизводствени действия, изслушване на експертиза със задача, поставена съобразно изложените по – горе съображения. ВКС в настоящия си състав намира предвид горните мотиви, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани в касационната жалба. Предвид изложеното на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК въззивното решение следва да се отмени. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила обуславя отмяна на решението и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно изложените по - горе съображения. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Искането на процесуалния представител на касатора следва да се разгледа по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 477 от 04.12.2014 г. по гр. дело № 664/2014 г. на Врачански окръжен съд. ВРЪЩА делото на Врачански окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: