Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
София, 12.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:


Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3512/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 79 от 08.03.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 480 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Алианц Банк България“ АД, гр. София, да заплати на „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“, на основание чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД сумата от 62 913,38 лева по предявен частичен иск от общо заявена претенция в размер на 147 566,36 лева – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение изх. №19050/04.10.2013 г. на ЧСИ М., с рег. № *, по изп. дело № 20137860401867, както следва - 11 913,38 лв. частична претенция от заплатена на 09.10.2013 г. сума от 30 428,24 лева по сметка на ЧСИ Г. Д. по изп. д. № 20117810401188 и по сметка на ЧСИ И. Х. по изп. д. № 20098320400631 в размер на 21 485,14 лева; 30 000 лева частична претенция от заплатени на 31.01.2014 г. по сметка на НАП –Бургас суми в общ размер на 64 522,64 лева и 21 000 лева частична претенция от неправомерно задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми в размер на 31 130,34 лева, ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
Касаторът „Алианц Банк България“ АД иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа същото становище.
Ответникът по касация взема становище за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: следва ли по иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД ищецът да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, включително дали е налице обективна невъзможност да събере вземането си от длъжника, като използва и други изпълнителни способи.
Касационното обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че независимо от липсата на неправомерно поведение от служители на банката при извършването на превод по сметката на НАП-Бургас в размер на 64 522,64 лв. и при задържане на сумата 31 022,23 лв. по наложен обезпечителен запор, са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и по отношение на тези плащания.
На така поставения процесуалноправен въпрос следва да се даде следният отговор:
По иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, включително дали е налице обективна невъзможност да събере вземането си от длъжника, като използва и други изпълнителни способи. Наличието и размерът на вредите, както и противоправното поведение на третото задължено по смисъла на чл. 507 ГПК лице, се предполагат само в хипотезата на чл. 452, ал. 3 ГПК – когато въпреки наложения запор, третото лице плати на длъжника, вместо по изпълнителното дело. В цитирания смисъл е решение № 169/27.02.2018 г. по т. д. № 879/2016 г. на ВКС, второ т. о., което се споделя от настоящия съдебен състав. Във всяка конкретна хипотеза обаче трябва да се съобрази предмета на доказване по делото, определен с оглед въведените от ответника възражения в процеса.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:
Ищецът е изложил твърдения, че е заложен кредитор на „М-тех“ ЕООД на основание договор за особен залог от 22.07.2013 г., вписан в Централния регистър на особените залози. Обезпеченото вземане е в размер на 196 000 лв. Като обезпечение служи вземане на залогодателя в размер на 150 000 лв. срещу ответната банка за суми по посочена банкова сметка. Длъжникът не е изпълнил в срок задължението си към него, поради което е пристъпил към изпълнение по учредения особен залог. Въз основа на удостоверение от ЦРОЗ е образувано изпълнително дело № 20137860401867 при ЧСИ М.. Със запорно съобщение от 07.10.2013 г. той е уведомил ответника за образуването на изпълнението и е наложил запор върху вземанията на длъжника по горната сметка. Въз основа на чл. 508, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е наредил на банката в случай че не оспорва задължението си да преведе запорираната сума. Банката не е изпълнила задължението си, поради което съдебният изпълнител е изпратил допълнително съобщение, получено от нея на 22.10.2013 г. В отговор същата го е уведомила, че върху вземанията на „М-ТЕХ“ ЕООД има наложени запори на 01.08.2011 г. от ЧСИ Д. М., на 19.09.2012 г. от ЧСИ И. Х. и наложен на 26.04.2013 г. запор от НАП Бургас. В съобщението не е посочен запор, наложен от ЧСИ Г. Д.. На 09.10.2013 г. с два банкови превода ответникът е превел сума от сметката на „М- ТЕХ“ ЕООД в размер на 30 428, 24 лв. по сметката на ЧСИ Д. и сумата от 21 485, 14 лв. по сметка на ЧСИ Х.. На 31.01.2014 г. по сметка на НАП- Бургас е преведена сумата от 62 522, 64 лв. Въпреки допълнителните покани от съдебния изпълнител остатъкът от средства по сметката в размер на 31 130,34 лв. не е преведен към ЧСИ М. и до момента. В исковата молба са изложени също така твърдения, че служители на ответната банка с противоправното си поведение са му нанесли имуществена вреда- претърпяна загуба, тъй като не са изпълнили задължението по чл. 508, ал. 1 ГПК да уведомят съдебния изпълнител дали банката като трето задължено лице признава вземането на кредитора и дали има претенции, наложени запори от трети лица и какви. Банката не е оспорила вземането, но не е пристъпила към плащането му, каквото задължение й е вменено от закона. Вместо това служители на банката са пристъпили към плащания по други изпълнителни дела с оглед поредността на наложените запори.
Ответникът е възразил, че на 09.10.2013 г. при нуждата от отбелязване на нов запор банков служител е установил, че не са изпълнени два запора, подлежащи на изпълнение- този, наложен от ЧСИ Д. и другият, наложен от ЧСИ Х.. На същата дата са осъществени плащания по тези две изпълнителни дела, а именно на първия 30 428, 24 лв., а на втория 21 485, 14 лв. Ответникът не е оспорвал, че на 07.10.2013 г. е получил запорно съобщение от ЧСИ М. за запор на всички вземания на длъжника „М-ТЕХ“ ЕООД по изп. д. № 1867/2013 г. с взискател Адвокатско дружество „Ташева и партньори“ за вземане в размер на 297 445, 91 лв. С писмо от 09.10.2013 г. банката, в изпълнение на задължението си по чл. 508 ГПК, е уведомила съдебния изпълнител, че запорът е наложен, както и че по банковата сметка има наложени предходни запори. На 22.10.2013 г. е постъпило ново съобщение с искане да бъдат преведени по изпълнителното дело всички подлежащи на плащане суми и да му бъдат изпратени преписи от всички наложени запори. С писмо от 24.10.2013 г. банката го е уведомила за тях. Във връзка с писмо от 26.11.2013 г. на съдебния изпълнител банката е уведомила останалите съдебни и публични изпълнители наложили запори, за наложения запор в полза на ищеца. Направил е възражение, че е извършил всички изискуеми от него действия в качеството му на трето задължено лице. Посочил е, че сключването на договора за особен залог е станало след налагането на описаните запори по банковите сметки на „М-ТЕХ“ ЕООД, които са подлежали на изпълнение преди възникване на заложното право. Поддържал е, че чл. 191 ДОПК урежда конкуренцията между взискатели в случаите, когато изпълнението по ДОПК и ГПК е насочено срещу едно и също имущество. Възможността за удовлетворяване на частноправни кредитори става след погасяване на вземанията на НАП. Навел е и довод, че учреденият залог в полза на ищеца е недействителен, тъй като длъжникът – залогодател не е могъл да се разпорежда с вземанията, които е заложил. Договорът за особен залог е сключен при абсолютна симулация. С него се накърнявали и добрите нрави.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел, че противоправното поведение на служителите на банката, изразяващо се в действия, респективно бездействия, е по отношение на всички претенции на ищеца за заплащане на обезщетения за вреди.
Въззивният съд е изложил съображения, че ищецът извежда материалното си право от съществуването на вземане, което поради противоправни действия на служители на ответника, не е удовлетворено в индивидуалното принудително изпълнение, по което той е взискател. Посочил е, че в негова тежест е да докаже както наличието на вземане, което е обезпечено с особен залог и поради това привилегировано, така и елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и наличието на принудително изпълнение, по което той е взискател за това вземане. По делото не е спорно, че вземането на адвокатското дружество произтича от споразумение от 22.07.2013 г., сключено между него и длъжника „М-ТЕХ“ ЕООД, с което той признава задължение от 196 000 лв., представляващо възнаграждение за предоставени правни услуги. Това задължение е обезпечено с договор за особен залог на вземания, които длъжникът има към НАП и ответната банка. Ищецът е изложил твърдения, че е пристъпил към изпълнение поради неплащане от страна на залогодателя- длъжник /чл. 32 ЗОЗ/. Поискал е с молба от 23.08.2013 г. образуването на изпълнителен процес, в който да събере вземането си. Представил е предвидените в чл. 35, ал. 1 ЗОЗ документи- извлечение от регистъра за вписания залог и вписано пристъпване към изпълнение. Направил е заключение, че ищецът е доказал наличието на изискуемо вземане, което има спрямо длъжника „М-ТЕХ“ ЕООД, както и че то е валидно обезпечено с договор за особен залог, който го прави привилегировано и подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Разгледал е възражението за недействителност на договора за особен залог и на споразумението от 22.07.2013 г. за извършени правни услуги. Посочил е, че няма пречка трето лице за една сделка да я оспори като недействителна, ако има правен интерес от това. Той се извежда от възможността за него да възникват последици в правната му сфера. В случая такъв интерес по отношение на банката липсва. Дори и да се приеме, че договорът за особен залог е недействителен, то вземането на кредитора губи привилегията си, но продължава да съществува и подлежи на удовлетворяване. Освен това недействителността ще има правно значение по отношение на взискателя и останалите присъединени кредитори по изпълнителното дело. Като трето задължено лице за банката няма да произтекат каквито и да било правни последици, които биха я освободили от плащане към кредитора. Третото задължено лице не може да се брани срещу иск на взискателя с възражение, че изпълняемото право не съществува. От друга страна по пътя на възражението банката цели да промени поредността на удовлетворяване на вземанията. Редът, по който ще се изпълнява, се определя от съдебния изпълнител при спазване на императивната разпоредба на чл. 136 ЗЗД. В изпълнение на това свое правомощие съдебният изпълнител изготвя разпределение по реда на чл. 460 от ГПК, което подлежи на обжалване от посочените в чл. 462, ал. 1 ГПК лица /сред тях не е третото задължено лице/. Същото не е страна в индивидуалното принудително изпълнение. То не може само да определя кое вземане е по реда си за удовлетворяване. При изрично посочване от съдебния изпълнител, че вземането, което се събира е привилегировано, третото задължено лице е длъжно да преведе паричната сума, налична по сметката на длъжника, за удовлетворяването му. При наличието на множество запори и привилегировано вземане третото задължено лице не може да извършва преценка кому да преведе парична сума. Неговите задължения са ясно и изчерпателно посочени в чл. 508 ГПК. Нормата е императивна и изисква от него в едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали признава за основателно вземането, върху което се налага запорът и готово ли е да плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции и превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата. Ако третото задължено лице не оспорва задължението, то внася дължимата сума по сметката на съдебния изпълнител или предава запорираната вещ. В полученото на 07.10.2013 г. запорно съобщение до банката по изп.д. № 1867/2013г. се съдържат указания както за вземането, което подлежи на удовлетворяване и неговата привилегия, така също и указания на съдебния изпълнител за задълженията му по чл. 508 от ГПК. В уведомителното писмо до него от 09.10.2013 г. банката не е изпълнила произтичащото от горната разпоредба задължение. Тя не е признала вземането, нито го е оспорила или заявила готовност да го плати. Не е изпълнила нареждането и да преведе дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител. При това уведомяване банката не е следвало да плаща сумите по изпълнителните дела на ЧСИ Д. и Х.. Наложените от тях запори не могат да се противопоставят на кредитора, чието вземане е обезпечено с особен залог. Чрез извършените плащания от служители на банката е осъществено противоправно поведение, изразяващо се в действия, от които е произтекла имуществена вреда за адвокатското дружество, представляваща претърпяна загуба. Между противоправното поведение и вредата има причинна връзка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага.
Банката, чрез служителите си не е действала неправомерно като е извършила превод по сметка на ТД- НАП- гр. Бургас. Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания. Те също са привилегировани и се удовлетворяват по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, т.е. преди тези обезпечени със залог или ипотека. Банката правилно е задържала сумата от 31 022, 23 лв. по наложения обезпечителен запор, произтичащ от обезпечителна заповед, издадена на 22.07.2011 г. от ОС- гр. Сливен и наложен със запорно съобщение от 01.08.2011 г. На основание чл. 459 ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Според ал. 2 на тази разпоредба, ал. 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор /включително и този с особен залог/, както и за кредитора с право на задържане. В този случай на основание чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. С тях не може да се удовлетвори друг кредитор, освен този, чието вземане е обезпечено. След като е изложил тези съображения за липса на противоправни действия от служителите на банката по отношение на посочените по-горе вземания, в обобщение е приел, че исковете са основателни изцяло и е потвърдил първоинстанционното решение. По касационната жалба:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Установява се, че на 22.07.2013 г. между АД „Ташева и съдружници“ и „М-ТЕХ“ ЕООД е сключен договор за особен залог. С него е обезпечено вземане на адвокатското дружество в размер на 196 000 лв. по споразумение за извършени правни услуги от същата дата. Залогът е учреден върху вземане, което залогодателят има срещу НАП в размер на 147 445, 91 лв. и вземане срещу „Алианц Банк България“ АД по посочена сметка в размер на 150 000 лв.
Залогът е вписан на 06.08.2013 г. От опис № 703135 е видно, че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение и то е насочено срещу заложеното имущество.
На банката е изпратено запорно съобщение изх. № 19050/04.10.2013 г. от ЧСИ М. по изп. дело № 20137860401867, получено на 07.10.2013 г., с което е била уведомена за образуването на изпълнението. Наложен е запор върху вземанията на длъжника по посочена сметка в банката. В съобщението е посочено, че вземането е привилегировано по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. В него се съдържа покана в тридневен срок от връчване на съобщението да го уведоми: признава ли за основателно вземането, върху което се налага запора и готова ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Съдебният изпълнител е наредил, в случай че третото задължено лице не оспорва своето задължение да внесе дължимите суми по негова сметка.
С писмо изх.1103-37917/09.10.2013 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че по изп. д. № 20137860401867 е наложила запор по разплащателна сметка [банкова сметка] на длъжника „М-ТЕХ“ ЕООД. Посочила е, че по същата има наложени предходни запори от съдебните и данъчните власти.
След получаване на запорното съобщение на 09.10.2013 г. по сметка на ЧСИ Д. е преведена сумата 30 428,24 лева и по сметка на ЧСИ Х. – сумата 21 485,14 лева. На ищеца не са превеждани суми. Не се спори между страните, че ответникът е получавал запорни съобщения и от други съдебни изпълнители за вземания срещу „М-ТЕХ“ ЕООД. На 01.08.2011 г. във връзка с изп. д. № 990/2011 г. на ЧСИ М. с взискател „Франкщал България“ е постъпило запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка запор върху всички сметки на длъжника „М-ТЕХ“ ЕООД за сумата от 31 022,23 лв. На 13.09.2011 г. във връзка с изп. д. № 188/2011 г. на ЧСИ Д. с взискател „Кльокнер Металснаб“ АД в банката е постъпило запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на „М-ТЕХ“ ЕООД в размер на 26 035, 19 лв. и законна лихва върху главницата. На 19.09.2012 г. във връзка с изп. д. № 631/2009 г. на ЧСИ Х. с взискател „Синтранс“ ЕООД е постъпило запорно съобщение за налагане на запор върху всички вземания на длъжника „М-ТЕХ“ ЕООД. На 26.04.2013 г. е постъпило запорно съобщение от 25.04.2013 г. на ТД на НАП-гр. Бургас за налагане на запор на всички налични и постъпващи суми по сметките на „М-ТЕХ“ ЕООД за публично вземане от 323 647, 37лв. На 08.10.2013 г. е постъпило ново запорно съобщение от НАП за налагане на запор върху сметки на дружеството за публично вземане в размер на 693 930, 93лв.
С ново писмо изх. № 20546, получено от банката на 22.10.2013 г., ЧСИ М. е поискал третото задължено лице да му преведе наличните запорирани суми по сметките на длъжника, както и да представи преписи от всички наложени запори за извършване на разпределение.
С писмо от 24.10.2013 г. ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че е наложил запор на сметката на длъжника, както и че има наложени предходни запори както следва: първи по ред запор по изп. д. № 20118280400990 от ЧСИ М., наложен на 01.08.2011 г.; втори по ред запор по изп. д. № 200983204006321 от ЧСИ Х., наложен на 19.09.2012 г. и трети по ред запор по постановление от 25.04.2013 г. от НАП Бургас, наложен на 26.04.2913 г.
С ново съобщение изх. №23058/26.11.2013 г., получено от ответника на 26.11.2013 г. ЧСИ М. е наредил на банката като трето задължено лице да преведе запорираните суми по сметките на длъжника по цитираните изпълнителни дела за извършване на разпределение по образуваното при него изп. д. №20137860401867. Същото писмо е било изпратено и на 03.12.2012 г.
С писмо от 19.12.2013 г. банката е отговорила, че по сметката на длъжника има наложени два предходни запора – обезпечителен по изп. д. № 20118280400990 от ЧСИ М. на 01.08.2011 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки, наложен от НАП Бургас на 26.04.2013 г., както и че са били проведени телефонни разговори с другите съдебни изпълнители, които са отговорили, че образуваните при тях дела не са прехвърлени при ЧСИ М.. От удостоверение на ЧСИ М. се установява, че наложеният от нея запор по изп. д. № 990/2011 г. е на основание обезпечителна заповед от 22.07.2011 г. на ОС- гр. Сливен и е за сумата от 31 022, 23 лв.
От приложеното извлечение от сметка на „М-ТЕХ“ ЕООД се установява, че на 09.10.2013 г. ответникът е извършил два превода от сметката на длъжника, а именно сумата от 30 428,24 лв. по сметка на ЧС Д. по изп. д. № 20117810401188 и сумата от 21 485,14 лв. по сметка на ЧСИ Х. по изп. д. № 20098320400631.
На 31.01.2014 г. от сметката на длъжника е била преведена сумата от 64 522,64 лв. към НАП Бургас. По сметката му е останала задържана сумата от 31 130,34 лв. по обезпечителния запор.
С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че ищецът е доказал настъпването и размерът на вредите, произтичащи от противоправно поведение на служители на банката при извършените плащания по изпълнителните дела на ЧСИ Д. и ЧСИ Х.. В процеса не е било въведено възражение от ответника, че за ищеца е съществувала обективна невъзможност да събере вземането си от длъжника, като използва и други изпълнителни способи. Първоинстанционнят съд не е указвал на ищеца да доказва този факт. Такива доводи не са били въведени и във въззивната жалба на ответника, поради което съдът не е дължал произнасяне.
Банката като трето задължено лице е следвало в тридневен срок от връчване на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готова ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции /съобразно нормата на чл. 508, ал. 1 ГПК в приложимата й редакция – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, като в случай че не оспорва задължението си, е трябвало да внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител /ал. 3 на цитираната норма/. Правилни са изводите на въззивния съд, че третото задължено лице не може само да определя кое вземане е по реда си за удовлетворяване, както и че при изрично посочване от съдебния изпълнител, че събираното вземане е привилегировано, е длъжно да преведе за удовлетворяването му паричната сума, налична по сметката на длъжника. В случая след получаване на запорното съобщение на 09.10.2013 г. банката е превела по сметка на ЧСИ Д. сумата 30 428,24 лева и по сметка на ЧСИ Х. – сумата 21 485,14 лева. Налице е противоправно поведение при извършване на тези плащания от служители на банката.
Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че независимо от липсата на неправомерно поведение от служители на банката при извършването на превод по сметката на НАП-Бургас в размер на 64 522,64 лв. и при задържане на сумата 31 022,23 лв. по наложен обезпечителен запор, са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и по отношение на тези плащания. В тази насока обосновано е направеното заключение, че вземанията на държавата за дължимите й от длъжника публични вземания също са привилегировани и се удовлетворяват по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, т.е. преди тези обезпечени със залог или ипотека. Обоснован е и изводът, че банката правилно е задържала и сумата от 31 022,23 лв. по наложения обезпечителен запор, произтичащ от обезпечителна заповед, издадена на 22.07.2011 г. от ОС- гр. Сливен и наложен със запорно съобщение от 01.08.2011 г. На основание чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. С тях не може да се удовлетвори друг кредитор, освен този, чието вземане е обезпечено.
По отношение на посочените по-горе вземания не са налице противоправни действия от служителите на банката, изразяващи се в извършения превод по сметка на НАП и в задържането на сумата по обезпечителния запор. Следва да се посочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 ЗОЗ /ред. преди изменение с ДВ, бр. 105 от 2016 г./ учреденият при условията и по реда на ЗОЗ залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му. Процесните вземания са възникнали преди този момент /съответно на 22.07.2011 г. и 26.04.2013 г./.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в тези части, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което се отхвърлят исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в резултат от неизпълнение на задължения на банката по чл. 507 и чл. 508 ГПК, при извършване на превод по сметка на НАП и при задържане на сума по обезпечителен запор. В останалите части обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото в полза на касатора трябва да се присъдят направените по делото разноски, които за касационното производство са в размер на 6 737 лв. /1 289 лв. държавна такса и 5 448 лв. адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на делото заплатеното възнаграждение не е прекомерно/. В първоинстанционното и въззивното производство не е направено искане за присъждане на разноски от ответника, поради което такива не се дължат. Същите следва да бъдат определени съразмерно на уважената част от жалбата или те възлизат на сумата 3 368 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.



Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 480 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, в ЧАСТИТЕ, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Алианц Банк България“ АД, гр. София, да заплати на „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение изх. №19050/04.10.2013 г. на ЧСИ М., с рег. № * по изп. дело № 20137860401867, както следва: 30 000 лева частична претенция от заплатени на 31.01.2014 г. по сметка на НАП –Бургас суми в общ размер на 64 522,64 лева и 21 000 лева частична претенция от неправомерно задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми в размер на 31 130,34 лева, ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“ срещу „Алианц Банк България“ АД, гр. София, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение изх. №19050/04.10.2013 г. на ЧСИ М., с рег. № *, по изп. дело № 20137860401867, както следва: 30 000 лева частична претенция от заплатени на 31.01.2014 г. по сметка на НАП –Бургас суми в общ размер на 64 522,64 лева и 21 000 лева частична претенция от неправомерно задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми в размер на 31 130,34 лева, ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите ЧАСТИ, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Алианц Банк България“ АД, гр. София, да заплати на „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение изх. №19050/04.10.2013 г. на ЧСИ М., с рег. № *, по изп. дело № 20137860401867, както следва: 11 913,38 лв. частична претенция от заплатена на 09.10.2013 г. сума от 30 428,24 лева по сметка на ЧСИ Г. Д. по изп. д. № 20117810401188 и по сметка на ЧСИ И. Х. по изп. д. № 20098320400631 в размер на 21 485,14 лева.
Осъжда „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“, да заплати на „Алианц Банк България“ АД, гр. София, сумата 3 368 лв. /три хиляди триста шестдесет и осем лева/ - разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.