5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
Гр. С.,06.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 573/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 62 от 02.03.2011 г., постановено по в. т. д. № 40/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 236 от 02.12.2010 г. по гр. д. №723/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е прекратено [фирма] - [населено място], и е отхвърлен искът на [фирма] за прекратяване на [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК, като са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 40 лв.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 102 от 20.02.2012 г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на закона. К. определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че след като съдружник в [фирма] е физическото лице Р. Я., а длъжник в изпълнителното производство - едноличният търговец „М. - Р. Я.”, дружеството не може да бъде прекратено по реда на чл.517, ал.3 ГПК заради задължения на едноличния търговец, за които физическото лице - съдружник не отговаря. Поддържа довод, че отхвърлянето на иска е резултат от недопустимо разширяване на фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК чрез въвеждане на изисквания, непредвидени в закона като условие за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Ищецът - настоящ касатор [фирма] е сезирал Плевенски окръжен съд с иск за прекратяване на [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК. Обосновал е активната си легитимация с постановление на ЧСИ Ц. Н. по изпълнително дело № 403/2009 г., с което е овластен като взискател да поиска от съда прекратяване на [фирма], след като в тримесечен срок от връчване на изявлението му за прекратяване участието в дружеството на длъжника по изпълнителното дело Р. В. Я. ответникът не му е изплатил припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, и не е удовлетворил по друг начин вземането му към съдружника.
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по делото и е приел, че са доказани твърдените в исковата молба обстоятелства, пораждащи основание по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на ответното дружество. Поради това е уважил иска и е постановил прекратяването на [фирма] по силата на чл.517, ал.3 ГПК.
Въззивният Великотърновски апелативен съд е възприел изцяло установените от първоинстанционния съд правнорелевантни факти - насочване на принудително изпълнение по реда на чл.517, ал.1 ГПК върху дела на ограничено отговорния съдружник Р. Я. в [фирма] за поети в качеството му на [фирма] задължения към [фирма], предмет на изпълнително дело № 403/2009 г.; връчване на изявление на взискателя [фирма] до дружеството за прекратяване участието на съдружника - длъжник; овластяване на взискателя с постановление на съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството, направено след изтичане на тримесечния срок по чл.517, ал.3, изр.2 ГПК; липса на доказателства за удовлетворяване вземането на взискателя. Въпреки това е счел иска за неоснователен и го е отхвърлил след отмяна на първоинстанционното решение.
В мотивите си въззивният съд е изразил становище, че принципно няма пречка да се иска прекратяване на търговско дружество по реда на чл.517, ал.3 ГПК за задължения на съдружник, поети в качеството му на едноличен търговец, но е посочил, че в конкретния случай „не може да се подходи формално към приложението на разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК” доколкото съдружник в [фирма] не е длъжникът в изпълнителното производство [фирма], а друг правен субект /физическото лице Р. Я./. Позовал се е на пропуск на съдебния изпълнител да уведоми другия съдружник в [фирма] - В. Ц., за предприетите изпълнителни действия и е преценил, че този пропуск съставлява пречка за уважаване на иска, тъй като е лишил съдружника от възможност да погаси задължението на длъжника и така да избегне прекратяването на дружеството. Неоснователността на иска е аргументирана и с данните по изпълнителното дело за наложени запори върху други имуществени права /парични средства по сметка в [фирма] и движими вещи/ на едноличния търговец „М. - Р. Я.”. Въззивният състав е приел, че след като „действителният длъжник” по изпълнителното дело притежава друго имущество, достатъчно за удовлетворяване на взискателя, е недопустимо и незаконосъобразно преди изчерпване на останалите изпълнителни способи съдебният изпълнител да предприема действия по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството, в което длъжникът не е съдружник.
Решаващите изводи, с които е обосновано отхвърлянето на предявения от касатора иск, са наложили допускане на въззивното решение до касационен контрол във връзка с правния въпрос за предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на І т. о.
Предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл.517, ал.1 и ал.3 ТЗ. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело. Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника - длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. След налагане на запора съдебният изпълнил връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. При кумулативното наличие на посочените законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. Разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. В същия смисъл е и произнасянето в решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, І т. о., в което е изразено категорично становище, че отхвърлянето на иска по чл.398б ГПК /отм./, аналогичен на този по чл.517, ал.3 ГПК, е възможно само ако при разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя равностойността на дружествения дял на длъжника по чл.125, ал.3 ТЗ или че вземането към съдружника - длъжник е удовлетворено по друг начин.
Въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК, поради което е неправилно.
К. [фирма] е предявил иска за прекратяване на [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК в качеството си на взискател по изпълнително дело № 403/2009 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.. Изпълнителното дело е образувано с цел принудително изпълнение на парични задължения, поети към взискателя от длъжника Р. Я. в качеството му на [фирма]. В съответствие с избрания от взискателя изпълнителен способ /чл.426, ал.2 ГПК/ съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение върху дела на Р. Я. в [фирма] като е наложил запор по реда на чл.517, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че физическото лице - съдружник не е „действителен длъжник” в изпълнителното производство и не следва да отговаря с дела си за задълженията, поети в качеството му на едноличен търговец, са нелогични и незаконосъобразни. Регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец по чл.56 ТЗ не води нито до възникване на нов правен субект, различен от физическото лице, нито до разделност на имуществото, притежавано от физическото лице в това му качество и в качеството на едноличен търговец. Независимо дали задълженията са поети от лицето като гражданскоправен субект или като субект на търговското право, то отговаря за тях с цялото си имущество, част от което са и дяловете му в търговски дружества. Налагането на запор върху дружествения дял на съдружника - длъжник е последвано от действията по чл.517, ал.3 ГПК, извършени в предписаната от закона поредност. Взискателят е отправил изявление до [фирма] за прекратяване участието на длъжника като съдружник, редовно връчено от съдебния изпълнител на адреса на управление на дружеството на 25.11.2009 г. Връчването на изявлението и на ограничено отговорните съдружници в дружеството не е предвидено като условие за надлежното предявяване на иска по чл.517, ал.3 ГПК, за разлика от хипотезата на чл.517, ал.2 ГПК, което прави незаконосъобразен извода в обжалваното решение за обусловеност на прекратяването на дружеството от личното уведомяване на съдружниците за предприетите изпълнителни действия. С постановление от 02.06.2010 г. съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на [фирма], след като е констатирал, че дружеството е получило изявлението за прекратяване участието на длъжника като съдружник и че е изтекъл тримесечният срок по чл.517, ал.3, изр.2 ГПК. О. не предпоставя изчерпване на изпълнението върху другите имуществени права на длъжника, извън дяловете му на ограничено отговорен съдружник, за да се приеме тезата на въззивния състав, че при наличие на парични средства и движими вещи е недопустимо принудителното изпълнение върху дружествените дялове на длъжника. В хода на исковото производство ответникът не е твърдял и не е доказал да е изплатил на ищеца припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото или вземането на ищеца към съдружника да е удовлетворено по друг начин. При така настъпилите обстоятелства въззивният съд не е имал законово основание да отхвърли конститутивния иск, тъй като са осъществени всички кумулативно предвидени в чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК предпоставки за прекратяване на ответното търговско дружество.
По изложените съображения неправилното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК, а спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция като се постанови прекратяване на [фирма] при предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК.
С оглед изхода на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, а на касатора да се присъдят разноски по чл.78, ал.1 ГПК за трите съдебни инстанции в размер на сумата 1 150 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 62 от 02.03.2011 г. по в. т. д. № 40/2011 г. на Великотърновски апелативен съд и вместо него постановява :
ПРЕКРАТЯВА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.”А”, на основание чл.517, ал.3 ГПК, по иск на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 150 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Да се изпрати препис от настоящото решение до Агенция по вписванията за вписването му по партидата на [фирма] - [населено място], съгласно чл.517, ал.3, изр.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |