Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 79 София, 13 май 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и десета година,  в състав :                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА       при секретаря.............................Румяна Виденова...................................... и в присъствието на прокурора .......Димитър Генчев............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 31/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е образувано по касационни жалби, срещу решение № 222 от 23.11.2009г., постановено по внохд № 402/09г. на АС-Пловдив, подадени от страните, както следва:. -от подсъдимите Т. Д. А. и Х. Д. А., чрез защитника им адв. Е, в която жалба се релевират касационни основния по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се правят две искания в условията на алтернативност, а именно за отмяна на присъдата и оправдаване, или за изменение с приложение на чл.66 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода; -от адв. Р, защитник на подс. Г. Т. П.. С тази касационна жалба се оспорва атакуваното решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и е налице явна несправедливост. Исканията също са в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подзащитния му, за връщане на делото за ново разглеждане и за намаляване размера на наложеното наказание, с приложение на чл.66 от НК; -от адв. К, защитник на подс. В. К. П., с която се правят оплаквания по всички касационни основания на чл.348 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на атакуваното решение и пълно оправдаване на този подсъдим, а алтернативно за неговото изменение по отношение на наказанието, прилагайки института на условното осъждане. И с трите жалби се оспорва размерът на присъдените обезщетения на гражданските ищци. Касаторите са изложили подробни мотиви в подкрепа на доводите си, респективно на направените във връзка с тях искания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, намира жалбите за неоснователни. Защитата на подсъдимите Т. А. и Х. А. , поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Сочи, че и двете инстанции са приели наличието на извършено престъпление от четиримата подсъдими, но не са изложили аргументи за конкретните действия на всеки един. Позовава се и на несигурно заключение на вещите лица, като твърди, че не може да се изключи и получаването на удар при падане. Адвокат Р. , защитник на подс. Г. П. , моли да се приеме, че актовете на решаващите съдилища са опорочени, незаконосъобразни и несправедливи. Позовава се на допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, 14 и 18 от НПК. Твърди, че липсват безспорни доказателства за участието на подзащитния му в извършването на деянието. Поддържа, направените с касационната жалба искания. Защитата на подсъдимия П, в лицето на адв. Д, в хода на пренията, моли за уважаване на касационатата жалба, която се поддържа по отношение на всички оплаквания. Намират се за неправилни изводите на въззивния съд, касателно авторството на деянието. Също така, се позовава и на допуснати нарушения на чл.14 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители, оспорва касационните жалби. Счита, че виновното поведение на четиримата подсъдими е доказано по несъмнен начин. Намира, наложените наказания за справедливо определени. Изразява становище, че въззивното решение следва да бъде потвърдено и в гражданско-осъдителната му част. Четиримата подсъдими се присъединяват към изразеното от защитниците им становище, и молят за справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 104 от 09.07.2009г., постановена по нохд №191/08г., ОС-Пловдив, е признал подсъдимите Т. Д. А., Х. Д. А., Г. Т. П. и В. К. П. за виновни в това, че на 19.07.2007г. в гр. П., при условията на независимо съпричинителство, са причинили смърт по непредпазливост на Р. А. А. , вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.54 от НК ги е осъдил на по две години и шест месеца лишаване от свобода за всеки един от тях, при първоначален „общ” режим, в затворническо общежитие от „открит” тип. Със същата присъда, съдът е осъдил четиримата подсъдими да заплатят на гражданските ищци обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както следва: на И. А. сумата от 40 000лв, на Р. А. сумата от 45 000лева и на Н. А. сумата от 35 000лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. С въззивно решение № 222 от 23.11.2009г., постановено по внохд № 402/09г., Пловдивският апелативен съд, е потвърдил изцяло горепосочената присъда Касационните жалби са частично основателни. В рамките на първоинстанционното съдебно производство, четиримата защитници от името на подсъдимите са направили искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК. Пловдивският окръжен съд е отказал да разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като се е мотивирал, че за всестранно изясняване и в пълнота на обстоятелствата по делото е необходимо, провеждането на същинско съдебно следствие. С обжалваното въззивно решение, апелативната инстанция е отхвърлила доводите на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, като е счела за правилен и законосъобразен, постановеният отказ производството да се развие в рамките на диференцирана процедура. Съдът се е обосновал със самото развитие на процеса, породило необходимост от допълнително събиране на доказателства, извън тези от досъдебното производство, което от своята страна е довело до по-прецизно изясняване на фактическата обстановка. С особените правила и по-точно процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, законодателят е предписал възможност съдебната фаза на производството да се развие като съкратено съдебно следствие, когато при предварителното изслушване подсъдимите признаят фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства, и първоинстанционният съд прецени, че са налице визираните в процесуалния кодекс условия. Единственото основание, за да не бъде прието от съда искането за провеждане на съкратено следствие е липсата на визираните в чл.371, т.2 от НПК и чл.372, ал.4 от НПК предпоставки-признаване на фактите, съчетано с обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства. Всякаква друга преценка от страна на съда излиза извън законовата рамка на неговите правомощия. При това тълкуване на относимите към съкратеното съдебно следствие законови текстове, в какъвто смисъл е и ТР № 1 от 06.04.2009г., първоинстанционният съд е бил длъжен да провери, дали направените самопризнания по фактите от страна на четиримата подсъдими се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Вместо това съдът е приел, че за пълното и всестранно изясняване на делото, е необходимо провеждането на същинско съдебно следствие. С тези си действия, решаващата инстанция, е допуснала процесуално нарушение, тъй като оценката на доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство подкрепя, възведените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения. Допуснатото нарушение от първостепенния съд, не е било отстранено от въззивната инстанция. Последната се е обосновала със събраните допълнителни доказателства в рамките на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, и е приела за правилно установена фактическата обстановка от първата инстанция. Независимо от действията по събиране на нови доказателства, фактологията, която е била възприета в обвинителния акт остава непроменена. Прави впечатление, че съдебните инстанции са детайлизирали фактите и са приели по същество промяна само по отношение на един от изложените в обвинителния акт, а именно, че първоначално синът на пострадалия, е бил преследван от подс. Т. А. и подс. В. П. , а не от А. и подс. Г. П. , както е прието в обвинителния акт. От анализа на доказателствата е видно, че вътрешното убеждение на съда по тези факти е формирано, като резултат от разсъждение в житейски аспект, предвид логичността в действията на останалите участници във въпросната вечер, а не почива на оценка, такава каквато изискват нормите на чл.13 и 14 от НПК. От друга страна, особено същество е, че този факт, не е правно релевантен досежно предмета на доказване, очертан от рамките на конкретното възведено обвинение. Това, че съдът е описал детайлно събитията от вечерта на инцидента, не означава, че всички възприети факти, са относими към установяването на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.124 от НК. От значение е, че след провеждането на същинско съдебно следствие, сред възприетата фактология са били установени и описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, изясняващи механизма на извършване на деянието и неговото авторство, а измененията нямат характер на съществени такива. Незаконосъобразният отказ на първостепенния съд да уважи искането за предварително изслушване, съответно да допусне съкратено съдебно следствие, не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, но по характера си е съществено процесуално нарушение, което е подлежало на саниране от въззивния съд с приложението на чл.55 от НК, тъй като последният е изцяло е възприел фактите, описани в обвинителния акт и установени от първата инстанция. Предвид горното, настоящата инстанция счита, че следва да обсъди само и единствено доводите на защитата , касателно авторството на деянието, при това в контекста на признатите факти, без да подлага на анализ останалите твърдения в касационните жалби. Отчитайки установените и признати факти, правните изводи на решаващите съдилища, а именно, че с действията си четиримата подсъдими са осъществили престъпния състав на чл.124, ал.1, пр.2 от НК при наличието на независимо съпричинителство, са правилни и законосъобразни. Престъплението по чл.124 от НК сочи на един усложнен състав, при който умисълът към по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по-тежкия, поради което е невъзможно това престъпление да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство. Освен това, доказателствената съвкупност изцяло подкрепя признатите факти за участие на четиримата подсъдими, при това с активни действия при нанасяне побоя на пострадалия. Във връзка с наказанията, в рамките на диференцираната процедура, следва да намери приложение разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като същите по отношение на четиримата подсъдими бъдат определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно под най-ниския предел на предвиденото в закона, който за престъплението по чл.124, ал.1, пр.2 от НК е от две години. Отчитайки степента на обществена опасност на деянието, и на подсъдимите, тяхното цялостно хулиганско поведение, факта, че те са инициатори на инцидента във всичките му етапи, настоящата инстанция намира, че адекватната наказателна санкция се явява наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като предвид изложеното за постигане целите на специалната и на генерална превенции, то следва да бъде изтърпяно ефективно. Този извод не се променя от факта, че подсъдимият Х също е бил наранен, както и от данните за здравословното му състояние. Цялостното поведение на четиримата подсъдими във въпросната вечер сочи на едно грубо незачитане на установените обществени отношения и правов ред в страната, независимо от изразеното в хода на процеса критично отношение и съжаление. Доводите за явна несправедливост на присъдените на гражданските ищци обезщетения, са неоснователни. Решаващите съдилища са отчели наличните предпоставки на чл.45 от ЗЗД, касателно деликта и при условията на чл.52 от ЗЗД, определяйки правилно обема на претърпените болки и страдания, са отмерили по справедливост съответните обезщетения. Предвид гореизложеното атакуваното въззивно решение следва да бъде изменено, като размерът на наложените наказания от две години и шест месеца лишаване от свобода се намали на една година и десет месеца, за всеки един от четиримата подсъдими. Това от своя страна не води до промяна на определения от първата инстанция първоначален режим на изтърпяване на наказанията и типа затворническо заведение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2 т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 122 от 23.11.2009г., постановено по внохд № 402/09г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимите Т. А. , Х. А. , Г. П. и В. П. наказания от две години и шест месеца лишаване от свобода на по една година и десет месеца лишаване от свобода за всеки един от тях. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: