4 гр. д. № 3793/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 1 София, 26.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3793/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от И. Х. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 116 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 200/2015 г. на Сливенски окръжен съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от №497 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 3793/2015 г. на ВКС, І г. о. на основание чл. 288, ал. 1 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос: задължен ли е въззивният съд да констатира допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и следва ли да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства във връзка с направени възражения, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада, но които възражения са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат обуславящо значение за изхода на делото. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Задължително разрешение на въпроса е дадено в т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат тези действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. По същество на касационната жалба : Предмет на обжалваното въззивно решение е било проверка на решението на Сливенски районен съд, постановено на 18.02.2015 г. по гр. д. № 3096/2014 г., с което е допусната делба на три съсобствени между касатора и бившата му съпруга Ю. К. недвижими имота при права 16840/26840 ид. ч. за К. и 10000/26840 ид. ч. за касатора за първия имот, представляващ жилище – апартамент № 2 , в [населено място], [жилищен адрес] с идентификатор 67338.552.10 и при права по ½ ид. ч. по отношение на останалите имоти: дворно място съставляващо УПИ ІХ, в кв. 16 по плана на [населено място] и построените в нето жилищна сграда, гараж и стопанска сграда и на нива с площ от 5280 кв. м. , съставляваща имот № 030004 по плана за земеразделяне на [населено място]. За недоказано е намерено възражението на касаторът, ответник по иска, за трансформация на негови лични средства при придобиване на имотите, предмет на делба. С въззивната жалба касаторът е представил писмени доказателства, в подкрепа на твърдението за влагане на лични средства при придобиване на имотите, но въззивният съд е отказал да ги допусне и обсъди, аргумент за което е изложил в доклада, изготвен на основание чл. 267, ал. 1 ГПК. Намерил е, че доказателствените искания от ответника по иска е следвало да бъдат направени в първоинстанционното производство най-късно до първото съдебно заседание. От данните по делото се установява, че след като препис от исковата молба му e бил връчен на 27.08.2014 г., на 23.09.2014 г., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е подал отговор по нея, в който е въвел твърдение, че 40 % от отпуснатия заем за закупуването на жилище в [населено място] е заплатил с лични извън семейни средства през 1997 г., че е заплатил стойността на отстъпеното право на строеж на къща върху държавен имот в [населено място] през 1983 г., възлизаща на 2550 лв., също с лични извън семейни средства. В построяването на сградите в този имот също е влагал лични средства, които е получил от продажбата на наследствените си права върху наследството, останало от баща му. С отговора не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания. В направения от първоинстанционният съдът доклад по чл. 145 ГПК са отразени възраженията на ответника относно правата на страните в съсобствените имоти, както и това, че не са направени доказателствени искания. Посочено е, че всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на претендирания размер на квота в съсобствените имоти. В доклада съдът не е конкретизирал коя страна, за кои от твърдяните факти носи доказателствената тежест, както и това, че за възражението за трансформация на лични средства при закупуване на недвижимите имоти ответникът не е ангажирал доказателства с отговора по исковата молба. Въззивният съд въпреки направеното изрично оплакване за това, не е констатирал недостатъците на доклада по чл. 145 ГПК изготвен от първоинстанционния. Не е изпълнил задължението си да повтори опороченото действие в случая като укаже на страните, кои факти следва да се докажат и да укаже как се разпределя доказателствената тежест за това, както и да укаже на страните за кои от твърдяните факти не сочат доказателства. Дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото са регламентирани по императивен начин и пропускът на първоинстанционния съд да направи пълен и точен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е с особено значение предвид на спецификата производството, което има за предмет установяване и принудително осъществяване на потестативното право на делба. Тази му специфика се е отразила и на организацията на производството по иска за делба като двуфазно. За да се осъществи целта на първата фаза, която е да се провери и установи правото на делба и тя да се допусне съобразно установеното, съдът в изпълнение на принципите на служебното начало – чл. 7, ал. 1 ГПК и дължимостта на защита и съдействие – чл. 2 ГПК да следва изготви подробен доклад, в който да ориентира процесуалните действия на страните за да бъдат установени направените от тях твърдения и възражения относно имуществената общност и размера на дяловете. Неотстраняването на този пропуск във въззивното производство съставлява също нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснования извод, че не са налице основания за приемане на представените от ответника по иска с подадената от него въззивна жалба писмени доказателства, за установяване на възражението за влагане на лични средства при придобиване на имотите, предмет на иска за делба. В резултат на това делото е останало непопълнено с релевантни за спора факти. Развилото се въззивно производство не е постигнало целта, която е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, повдеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от фазата на доклада по делото и произнасяне по доказателствените искания на ответника по иска. Направените разноски за настоящата инстанция следва да се вземат предвид при постановяване на окончателното решение по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 116 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 200/2015 г. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: