3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 588 гр.София, 18.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4046/ 2014 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. В. Р. и М. Б. Р. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 1549 от 06.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 515/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Поморийски районен съд от 17.02.2014 г. по гр.д.№ 25/ 2014 г. и по този начин е прекратено производството по подадената от частните жалбоподатели против етажните собственици в Е. с. Ж. с. б. „*” в апартаментен комплекс „М. г. р.”, [населено място], искова молба за отмяна на решения на Общо събрание на етажните собственици от 16.12.2013 г. Жалбоподателите поддържат, че незаконосъобразно съдът изискал от тях внасянето на държавна такса в размер 550 лв. Заявяват, че са предявили един неоценяем иск, поради което таксата следва да бъде определена в рамките между 30 и 80 лв, съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Обстоятелството, че не са внесли такса, която не дължат, според жалбоподателите не обосновава прекратяване на производството по делото и поради това молят определението, с което това е сторено да бъде отменено. Като основание за допускане на обжалването повдигат процесуалноправните въпроси дали искането за отмяна на няколко решения на общото събрание на етажни собственици по чл.40 от ЗУЕС съставлява предявяване на един или на няколко обективно кумулативно съединени иска, съответно дали дължимата държавна такса се определя като при обективно кумулативно съединяване на искове или като при предявен един неоценяем иск. Ако таксата се дължи като при обективно кумулативно съединяване, касаторите поставят допълнителен въпрос не следва ли тя да е в минимален размер, предвид общия правопораждащ фактически състав на претенциите. Поддържат наличие на всички допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Частната жалба е допустима, а са налице и основания за допускане на обжалването, тъй поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и се разрешават противоречиво от съдилищата. Съставът на Върховния касационен съд съобразява, че искът по чл.40 ал.1 ЗУЕС е конститутивен и с него ищецът цели да преустанови действието на сделка – решение, по отношение на която претендира наличие на основания за незаконосъобразност. Такива сделки се осъществяват от общности от субекти по определен от закона ред и имат действие по отношение на всички участници в общността, независимо дали са изявили съгласие с проектираните от тях правни последици, или въобще не са волеизявили. Когато се касае за решение на Общо събрание на етажни собственици по ЗУЕС, то присъстващите може да са разисквали и гласували по различни въпроси, като от всяка волеизява следват различни правни последици. Всяко от взетите решения обаче се предхожда от общи подготвителни действия, които са елементи от фактическия състав на сделката. Редовното свикване на общото събрание, провеждането му по реда и условията, предвидени в ЗУЕС, наличието на кворум и мнозинство и др., са общи предпоставки за законосъобразно вземане на решенията. Участник в общността може да оспори само отделни решения или всички взети решения на едно общо събрание поради липса на някоя от предпоставките за вземането му, но във всеки случай искът, с който оспорването се прави, е един. Той е неоценяем и дължимата такса за него се определя съгласно действащото законодателство (към момента това е чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Доколкото размерът на таксата е предвиден не точно, а в някакви граници, съдът го индивидуализира във всеки отделен случай с оглед фактическата и правната сложност на делото. Преценката на тази сложност не подлежи на инстанционен контрол и щом изисканата такса е в рамките на предвиденото в закона, ищецът дължи внасянето й, а ако не бъде внесена, исковата му молба следва да се върне. Ако обаче е изискана такса в по-голям размер от дължимия, невнасянето й не дава основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Предвид така приетото по правните въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване, въззивното определение е неправилно. С него е потвърдено връщането на исковата молба на частните жалбоподатели, защото не са изпълнили в срок указанията за внасяне на дължимата държавна такса по делото в размер 550 лв. За да определи размера на таксата съдът е приел, че са предявени единадесет обективно кумулативно съединени иска за отмяна на единадесет решения, взети на общо събрание на етажни собственици, проведено на 16.12.2013 г. Искът обаче е един, той е неоценяем и дължимата за него такса (съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) не може да бъде определена от съда в размер по-малък от 30 лв или по-голям от 80 лв. Изискването на такса от 550 лв съставлява действие в нарушение на процесуалния закон и от него за ищеца не могат да последват неблагоприятни последици. Като е върнал исковата молба поради невнасяне на такса, която е неправилно определена в по-голям от законния размер, въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразен акт. Частната жалба срещу него е основателна, актът следва да бъде отменен, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Бургаски окръжен съд № 1549 от 06.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 515/ 2014 г. ОТМЕНЯ определение на Бургаски окръжен съд № 1549 от 06.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 515/ 2014 г. и потвърденото с него определение на Поморийски районен съд от 17.02.2014 г. по гр.д.№ 25/ 2014 г. ВРЪЩА делото на Поморийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Л. В. Р. и М. Б. Р. против етажните собственици в Е. с. Ж. с. б. „*” в апартаментен комплекс „М. г. р.”, [населено място], искова молба за отмяна на решения на Общо събрание на етажните собственици от 16.12.2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: