1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 82 София, 20.02.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 48 /2014 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от К. „С.” [населено място] против определение № 1294/18.11.2013г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено определение № 1993 от 01.10.2013г. по гр.д.№ 1741/2013г. Районен съд-Казанлък. С последното е прекратено производството поради не изправяне нередовностите на искова молба. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 70, ал.3 ГПК и не обсъждане на представено с частната жалба пред въззивния съд доказателство. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и при затруднение да се представи удостоверение за данъчна оценка, следва ли съдът да я определи, съгласно чл. 70, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, въззивната инстанция е констатирала следното: Исковата молба, подадена от К. „С. [фирма] [населено място] по чл. 108 ЗС за шест стопански сгради, е оставена без движение с определение от 17.07.2013г. за представяне на данъчна оценка и внасяне на държавна такса. С молба от 05.08.2013г. е представена квитанция за внесени 50 лв., но е поискано съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и продължаване на срока. Със същата молба е поискано приложението на чл. 70, ал.3 ГПК поради това, че страната има затруднения да се снабди с у-ние за данъчна оценка. Искането е уважено – срокът е продължен до 27.09.2013г., но и в продължения срок не е представена данъчна оценка. Издаденото съдебно удостоверение е представено в данъчната служба на 07.10.2013г. и въз основа на него е издадено писмо от 08.10.2013г., приложено към въззивната частна жалба, от което е видно, че сградите не са декларирани. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Първият поставен въпрос е относим към предмета на спора, повдигнат с частната жалба и към мотивите на съда. Съдът е приел, че за изхода от спора е без значение представеното пред него доказателство – удостоверение, че сградите, предмет на иска не са декларирани, защото се представя след изтичане на определения и продължен срок. Това удостоверение не би имало значение, ако с него се определяше данъчната оценка, защото указанията на съда биха били изпълнени след изтичане на срока. За изхода от спора – определяне на цената на иска и държавната такса, обаче то има значение, което не е преценено от въззивната инстанция. Поради това определението е постановено в противоречие със съдебната практика, според която следва да се обсъдят всички относими доказателства и доводи на страните – основание за допускане до касация в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Нормата на чл.70, ал.3 ГПК е приложима когато за спорното право няма нито данъчна, нито пазарна оценка, поради което определянето на цената на иска съставлява затруднение. Тъй като по делото има данни за пазарната цена на спорното право, нормата на чл. 70, ал.3 ГПК е неприложима. Съгласно чл. 69, ал.1 т.2 ГПК цената на иска по спорове за собственост е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на спорното право. Пред въззивния съд са представени доказателства – писмо от данъчната служба, че процесните сгради не са декларирани и поради това нямат данъчна оценка. В този случай съдът е следвало да приложи правилото на чл. 69, ал.1 т.2 ГПК и да определи цената на иска според пазарната цена на процесните стопански сгради. Тя е посочена в приложените по делото нот. акт № 193,т.ІV/09.12.2011г., поправен с н.а. № 55,т.V/2011г., от които е видно, че продажната цена е 54149 лв. Определението на РС, с което е прекратил производството поради липса на данни за данъчната оценка на процесните сгради е постановено при нарушение на процесуалните правила, което не е констатирано от въззивната инстанция. Тя също е процедирала неправилно, като не е преценила представеното с частната жалба писмо от данъчната служба и не е приложила нормата на чл. 69, ал.1 т.2 ГПК. Тези определения следва да се отменят, като делото се върне на РС за определяне цената на иска и подсъдността съобразно нея. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1294/ от 18.11.2013г. на Окръжен съд-Стара Загора по частна жалба от К. „С.” [населено място]. ОТМЕНЯ определение № 1294/18.11.2013г. на Окръжен съд-Стара Загора и потвърденото с него определение № 1993 от 01.10.2013г. по гр.д.№ 1741/2013г. Районен съд-Казанлък, с което е прекратено производството поради не изправяне нередовностите на искова молба. Връща делото на Районен съд-Казанлък за определяне цената на иска и преценка на подсъдността. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: