Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
София, 21.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3664 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. Г. срещу решение № 1484 от 03.04.2015 г. по в.гр.д.№ 65 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е било изменено решение № 263 от 31.10.2014 г. по гр.д.№ 1189 от 2012 г. на Петричкия районен съд като по същество са били отхвърлени претенциите по сметки на Л. М. Г. срещу съделителките М. С. Г. и Г. Атанасова Тапанска за сумите съответно над 104 лв. и 208 лв. до претендираните размери от 3 352,33 лв. и 6 704,66 лв. и претенцията срещу съделителката М. Г. за лихва върху претендираната главница над 17,74 лв. до пълния предявен размер от 571,08 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците М. С. Г. и Г. Атанасова Тапанска оспорва касационната жалба.
С определение № 516 от 21.10.2015 г. настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1585 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725 от 2013 г. на ВКС, Второ г.о./, както и на друга задължителна практика на ВКС /решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 1205 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 72 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 913 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр.д.№ 198 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 134 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 6535 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 108 от 08.07.2015 г. по гр.д.№ 415 от 2015 г. на ВКС, Първо г.о. и др., всички постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК/ по следния правен въпрос: когато ищецът или първоинстанционният съд са дали неправилна правна квалификация на предявения иск, следва ли въззивният съд да отхвърли иска само на това основание или следва да го разгледа и се произнесе по него като му даде правилната правна квалификация, съответстваща на фактическите твърдения на ищеца.
В противоречие с горепосочената задължителна практика на ВКС, в обжалваното решение е прието, че след като ищецът Л. Г. е квалифицирал претендираните от него разноски за съсобствения имот като необходими, стойността на извършените от него СМР, които са подобрения, а не необходими разноски, не следва да му се присъжда. Както е прието и в посочената по-горе съдебна практика, задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е бил длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл.72 ЗС, по чл.74 ЗС, по чл.30, ал.3 ЗС, по чл.61 ЗЗД или чл.59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
Поради противоречието му със задължителната практика на ВКС обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: въззивният съд, след като вземе предвид, че СМР са извършени от съсобственика Л. Г. като владелец на неговата идеална част от имота и като държател на идеалните части на останалите съсобственици, след като изясни кои от СМР са необходими разноски за имота и кои подобрения, кои от тях са извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици /чл.30, ал.3 ЗС/, кои- без тяхното знание /чл.61, ал.2 ЗЗД/ и кои- със знанието им, но при изричното им противопоставяне /чл.61, ал.3 ЗЗД/, да постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да изчисли с колко са се обогатили ответниците от извършените без тяхното знание подобрения /без необходимите разноски/ и каква е по-малката сума между обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца за подобренията, които са извършени със знанието и въпреки противопоставянето на ответниците, ако има такива.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1484 от 03.04.2015 г. по в.гр.д.№ 65 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е изменено решение решение № 263 от 31.10.2014 г. по гр.д.№ 1189 от 2012 г. на Петричкия районен съд като по същество са били отхвърлени претенциите по сметки на Л. М. Г. срещу съделителките М. С. Г. и Г. Атанасова Тапанска за сумите съответно над 104 лв. и 208 лв. до претендираните размери от 3 352,33 лв. и 6 704,66 лв. и претенцията срещу съделителката М. Г. за лихва върху претендираната главница над 17,74 лв. до пълния предявен размер от 571,08 лв., КАКТО И В ЧАСТТА МУ за присъдените разноски и държавни такси.
ВРЪЩА делото в тези части за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|