1 Р Е Ш Е Н И Е № 36 [населено място], 28.02.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 990 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 708 от 09.02.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отделение по гр.д. № 2860/2008г., с което е оставено в сила решение от 16.07.2008г. на Софийски районен съд, 51 състав по гр.д. № 9966/2007г. за отхвърляне на предявените от Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. против ОСЗ “П.” искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. И. М. и Д. С. М. върху земеделска земя в землището на [населено място], кв. Д., м.”К.”,а именно нива с площ *дка, представляваща неурегулиран поземлен имот пл. № * в кад.лист * по плана на местн. “Ю. градска територия ІІ част”. Отхвърлен е и евентуалният иск за признаване правото на възстановяване на същите лица върху нива в землището на [населено място], кв. Д., м.”Б.” на площ * дка. Жалбоподателите Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. поддържат, че решението е неправилно и необосновано. Съдът не е изложил съображения за приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, според който замяната по З. остава в сила когато имотът е застроен. Освен това изтъкват, че застрояването на имота не е пречка за признаване на собствеността по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ като съответната служба по земеделие следва да прецени дали за имота не е дължимо обезщетение и какво да бъде то. Ответниците по жалбата Общинска служба по земеделие - П., Общинска служба по земеделие - О. купел и контролиращата страна Столична община не са взели становище. С определение № 1000 от 07.11.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ съдът следва да преценява налице ли са пречки за възстановяване на собствеността като например такива по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на заявените оплаквания, намира следното: Производството е по предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Съдът е установил, че ищците са наследници на С. И. М. и Д. С. М. и не са подали заявление за възстановяване собствеността върху двата имота. Собствеността върху имота в м. “К.” е установена с нотариален акт от 1959г., според който нивата от * дка в тази местност е получена в замяна от Т. комисия срещу включената в блок на ТКЗС нива в м. “Б.” също от * дка. Според техническата експертиза нивата в м. “Б.” понастоящем е включена в кадастралния и регулационен план на [населено място], м.”М. 1”, одобрен през 1988г. и попада в улица и УПИ *, отреден за ОДЗ - мероприятие, което е реализирано. Имотът в м. “К.” е част от имот пл. № *, к.л. * по стар кадастрален план от 50-те години, извън регулация е и е възстановен на наследниците на А. С. Е.; в актуалния кадастрален план имотът е нанесен под № * с площ * кв.м. като част от него с площ * попада в терен на Атомния център на Б.. За да отхвърли претенциите и за двата имота съдът е счел, че те не подлежат на възстановяване. По главният иск за нивата в м. „К.” съдът е приел, че няма данни да е внесена в ТКЗС, тъй като е дадена в замяна на имот, внесен в ТКЗС, а единствено фактът, че е възстановена на трети лица не доказва обобществяването й. По евентуалния иск за нивата в м. „Б.” съдът е преценил, че нивата е била собственост на наследодателите преди замяната, впоследствие е застроена и собствеността върху нея не подлежи на възстановяване съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато за изясняване на въпроса дали в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ подлежат на преценка пречки за възстановяване на собствеността като например такива по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Установява се, че по този въпрос е постановено решение на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, а именно решение № 536 от 14.06.2010г. по гр.д. № 1727/2009г. на І г.о., което напълно се споделя от настоящия състав. Според приетото в него разрешение искът по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск, с който ищецът цели да установи че има право да възстанови собствеността си върху земята, която е отнета в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Със съдебното решение единствено се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва от ОСЗ по местонахождение на имота като орган, овластен да се произнася по възстановяването. Ето защо начинът, по който ще се извърши възстановяването - в стари реални граници, с план за земеразделяне или чрез обезщетение, не е предмет на производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, а е въпрос от компетентност на органа на земеделската реституция. Именно службата по земеделие има право да определи конкретния обект, върху който се възстановява собствеността, а също и да прецени дали не съществуват пречки за връщане на имота или ограничения в ползването му. В този смисъл е и приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/96 г. на ОСГК на ВС, както и в Решение № 68 от 21.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 338/2009г., I г. о. също постановено по реда на чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: Предявените от ищците претенции са за два имота - нива в м.”К.”, и нива в м. „Б.” като е уточнено, че искът за първата нива е главен, а този за втората - евентуален. Видно от приложения нотариален акт, че нивата в м. „К.” е тази, която наследодателите са получили вследствие на замяната по З., а нивата в м.”Б.” е притежаваната от наследодателите преди замяната, която е била включена в блок на ТКЗС. Установено е, че последният имот понастоящем е в регулационния план на [населено място], м.”М. 1”, одобрен през 1988г. и попада в улица и УПИ *, отреден за ОДЗ /Обединено детско заведение/ - мероприятие, което е реализирано като са построени сгради. Имотът в м.”К.” е част от имот пл. № *, к.л. * по стар кадастрален план от 50-те години, извън регулация е и е възстановен на наследниците на А. С. Е.; по актуалния кадастрален план имотът е нанесен под № * с площ * кв.м. като част от него с площ * попада в терен на Атомния център на Б.. Предвид даденото разрешение на правния въпрос следва да се приеме, че съдът не може в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ да откаже признаване правото на възстановяване по причина, че имотът е застроен или върху него е осъществено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността в стари реални граници. Както бе посочено целта на производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е само да признае правото на възстановяване, а конкретния начин на възстановяване или евентуално определянето на обезщетение поради невъзможност за реално възстановяване на собствеността, е от компетентност на службата по земеделие. Следователно съдът в настоящия случай не дължи произнасяне коя от хипотезите на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ е приложима и съответно кой от двата имота подлежи на възстановяване. Ето защо предприетото от ищците евентуално съединяване на претенциите за двата имота е недопустимо. Те имат интерес да искат признаване правото на възстановяване само върху имота, който е бил собственост на наследодателите преди замяната по З.. Това следва от прогласения от закона принцип, че се възстановяват земеделските земи, притежавани преди образуване на ТКЗС /чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ/. А евентуалното наличие на пречки за възстановяване, вкл. такива по чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, подлежи на разрешаване в административното производство. Поради това претенциите за двата имота не се намират в съотношение на евентуалност помежду си, така че отхвърлянето на едната да е предпоставка за разглеждане на другата. Искът за признаване на получения при замяната имот е недопустим и не може да бъде разглеждан в настоящето съдебно производство поради вече изложените съображения. Претенцията за признаване правото на възстановяване върху имота в м. „Б.”, притежаван преди замяната, е основателна. Правото на собственост е доказано с надлежно писмено доказателство по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ - нотариален акт; ищците са легитимирани като наследници и имотът не е бил заявен за възстановяване в законовия срок. В съответствие с горните изводи въззивното решение се явява отчасти недопустимо и отчасти неправилно поради нарушение на материалния закон. При установената недопустимост на съединяването на исковете и липса на правен интерес относно имота получен като обезщетение вследствие замяната по З., следва да се обезсили решението в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на имота в м.”К.” и да се прекрати производството в тази част. Досежно имота в м.”Б.” обжалваното въззивно решение следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на претенцията по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 708 от 09.02.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отделение по гр.д. № 2860/2008г. и оставеното с него в сила решение от 16.07.2008г. на Софийски районен съд, 51 състав по гр.д. № 9966/2007г. в частта му за отхвърляне на предявените от Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. против Общинска служба по земеделие - П., [населено място] искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. И. М. и Д. С. М. върху земеделска земя в землището на [населено място], кв. Д., м.”К.”, а именно: нива с площ *дка, при съседи: блок на ТКЗС [населено място], блок на ТКЗС [населено място] и Д. И.Р., понастоящем представляваща неурегулиран поземлен имот пл. № * в кад.лист * по плана на С., местн. “Ю. градска територия ІІ част”. ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск. ОТМЕНЯ решение № 708 от 09.02.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отделение по гр.д. № 2860/2008г. в частта, с която е оставено в сила решение от 16.07.2008г. на Софийски районен съд, 51 състав по гр.д. № 9966/2007г. на Софийски районен съд за отхвърляне на претенцията относно нива в м.”Б.” в землището на кв. Дървеница и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. всички от [населено място] 1113, [улица], бл.1 против Общинска служба по земеделие - О. купел, [населено място] и Столична община иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, че наследниците на С. И. М. и Д. С. М. имат право да им бъде възстановена собствеността върху земеделска земя, а именно: нива в землището на [населено място], кв. Дървеница, м.”Б.” с площ от 2,5 дка, при съседи: К. М. Б., Е. С., С. Н. и път. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .