Р Е Ш Е Н И Е № 424 гр. София, 13 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1435 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. И. К. против въззивно решение № 99/18.06.2012 г. на Апелативен съд - Бургас, НО, постановено по ВНОХД № 108/2012 г., с което е била изменена присъда № 29/18.11.2011 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 382/2011 г. С тази присъда подсъдимият М. И. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал.1, т.4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК за това, че на 01.03.2011 г., в гр. С., при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с А. Г. Д., отнел от владението на С. М. Н. движими вещи на обща стойност 390, 73 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В негова тежест са били присъдени разноските по делото. С атакуваното въззивно решение (постановено след отмяна на предходно такова по ВНОХД № 310/11 г. съгласно решение № 202/25.04.2012 г. по н. д. № 541/2012 г. на ВКС, І н. о.) Бургаският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия М. К. по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, оправдавайки го по повдигнатото обвинение по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и е намалил наказанието му на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В саморъчно изготвената касационната жалба подсъдимият твърди, че макар с въззивното решение наказанието му да е било намалено, то той е останал недоволен, тъй като се счита за невинен и неправилно осъден въз основа неверните показания на истинския извършител. Затова иска преразглеждане на делото, за да се установи обективната истина. В с. з. пред ВКС служебният защитник на К. сочи, че присъдата е немотивирана, доколкото не е бил изяснен въпроса за участието му в престъплението, а наложеното наказание завишено, поради което се претендира намаляването му. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Счита, че оплакване по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК не е било изтъкнато в касационната жалба и затова не следва да бъде разглеждано. В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен, но дори и да е станал неволен съучастник, то не заслужава тази присъда. Изтъква, че наскоро е претъпял инфаркт и здравословното му състояние е тежко. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е частично основателна. Макар и без изрично посочване на касационни основания, изхождайки от съдържанието на саморъчно изготвената от подсъдимия жалба и изразеното отношение в с. з., ВКС намира, че направените в нея оплаквания са съотносими към визираните такива по чл. 348 ал. 1-3 от НПК. По същество същият е несъгласен не само с осъждането си, което счита за неправилно (доколкото се основава върху показанията на другия извършител, по отношение на когото производството е приключило с постигане на споразумение с прокуратурата), но и с размера на наложеното наказание. Отделен е въпросът, дали в контекста на вече провежданото касационно производство по к. д. № 541/2012 г., е допустимо повторно разглеждане на въпроса относно авторството на деянието и процесуалната дейност на въззивния съд с оглед правилното му разрешаване. В тази връзка настоящият съдебен състав, изхождайки от съдържанието на постановеното от ВКС, І н. о. решение № 202/25.04.2012 г., намира, че основанието за връщане на делото за ново разглеждане се свързва единствено с правилното установяване на въпроса, дали деянието представлява опасен рецидив и събиране на доказателства за това. Всички останали възражения на подсъдимия, между които и за доказателствената дейност по повод установяване авторството на деянието, не са били приети за основателни. В този аспект и като съобрази, че при новото разглеждане не са били установявяни нови факти, а след събиране на доказателства относно съдимостта на К. деянието му е било преквалифицирано по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК (поради отпадане на основанията за по-тежка наказуемост за опасен рецидив) и в тази част подсъдимият не е излагал никакви конкретни възражения, които да налагат касационен отговор, то единственото основание, с което ВКС би могъл да се занимае е справедливостта на наложеното наказание. В тази част жалбата е основателна. Съобразно установените факти, предопределили и разрешението за формата на съучастие като съизвършител (ТР № 54/16.09.1989 г. по н. д. № 49/1989 г. на ОСНК), участието на К. в престъплението се е изразявало в установяването на трайна фактическа власт върху отнетите със сила от другия деец вещи на пострадалата. Той е имал предварително знание за намеренията на Д. да нападне пострадалата и отнеме чантата й, изчаквал го е в автомобила си и след изпълнение на деянието двамата заедно с отнетите пари и вещи са се отдалечили от мястото на престъплението, а след това са си ги разделили. Противно на изискването по чл. 21 ал. 1 от НК този негов конкретен принос в извършването на престъплението, който е значително по-малък от този на другия съизвършител, изобщо не е бил съобразен от въззивната инстанция при определяне на наказанието съобразно новата квалификацията по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Съдът е изложил общи фрази за високата степен на обществена опасност на вида престъпление вместо да очертае индивидуалната степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия, което при наличието на съучастие се предопределя от характера и степента на неговото конкретно участие. Затова, отчитайки конкретния му принос и съпоставяйки го с установените обстоятелства със смекчаващ характер, изтъкнати в мотивите на въззивната инстанция – относително млада възраст, невисока стойност на отнетите вещи, частично възстановяване на отнетото и отегчаващите такива, сред които миналите му осъждания, които са множество на брой, ВКС намира, че наложеното му наказание от 4 години и 6 месеца е неоправдано тежко и поради това явно несправедливо. В същата степен целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с намаляването му до размера от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, в какъвто аспект следва да се измени атакуваното въззивно решение. Липсват доказателства за здравословното състояние на подсъдимия К., които да обуславят по-различна преценка за наказанието. Промяната не повлиява типа и режима, при които намаленото наказание следва да се изтърпява. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 99/18.06.2012 г. на Апелативен съд - Бургас, НО, постановено по ВНОХД № 108/2012 г., КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. И. К. наказание за престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК от 4 години и 6 месеца на 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.