Р Е Ш Е Н И Е № 508 гр. София, 30.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2373 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на Глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения М. А. А. за възобновяване на н. о. х. д. № 1207/2010 г. и отмяна на присъда № 24 от 28.03.2011 г. на Хасковския районен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Извън формалното позоваване на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, в искането са изложени единствено доводи за съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на защита по чл. 55 НПК - в постановлението за привличане като обвиняем липсва задължителен реквизит (няма опис на доказателствата), което е попречило да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства, съответно ефективно да се защитава; разследването не е било предявено и това го е лишило от адекватна преценка за сложността на делото, за да поиска още на този етап от процеса назначаването на служебен защитник; съдът е бил длъжен да приеме задължително участие на защитник. Оплакванията се аргументират и с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. Направено е искане за отмяна на присъдата по реда, предвиден за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание осъденият и неговият защитник (адв. Б.) поддържат искането за възобновяване с доводи за съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното. С присъда № 24 от 28.03.2011 г. по н. о. х. д. № 1207/2011 г. Хасковският районен съд е признал подсъдимия М. А. А. за виновен в това, на 15.10.2008 г. в гр. Хасково да е извършил престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание по н. о. х. д. № 314/06 г. от десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. По делото не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на присъдата по реда за възобновяване на наказателното дело. Посочването на доказателствата не е задължителен реквизит на постановлението за повдигане на обвинение (т. 4 от Тълкувателно решение № 2/02 г. на ОСНК на ВКС). Процесуалните права на А. като обвиняем са били разяснени, включително правото да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства, но искания в този аспект не са били направени. Според отразеното в постановлението той изрично е заявил и нежелание на този етап да се ползва от помощта на защитник. На обвиняемия е била предоставена възможност да упражни правото си да се запознае с материалите по делото чрез предявяване на разследването. Призован чрез органите на полицията обаче същият не е бил открит на посочения от него адрес за призоваване, затова разследването не е било предявено с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 4 НПК (ред. ДВ, бр. 32/2010 г.). Нарушението на правото на защита е аргументирано и с необходимостта от задължително участие на защитник в съдебното производство поради наличието на условията, посочени в чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК. От съдебните протоколи се установява, че в първото открито заседание, проведено на 9.12.2010 г. подсъдимия А. е поискал отлагане на делото, за да има време да си упълномощи защитник по свой избор, какъвто не е успял да си ангажира, тъй като не е получил очаквани паричните средства. Съдът е уважил искането и е отложил делото за 20.01.2011 г. В съдебното заседание на тази дата подсъдимият А. се е явил лично. След разясняване на процесуалните му права той не е направил искания и съдът е пристъпил към разглеждане на делото. При тези данни оплакването за съществено процесуално нарушение е неприемливо. След като на подсъдимия е осигурено достатъчно време да си потърси и упълномощи защитник по свой избор и да подготви защитата си, и същият не е направил нито изрично искане за повторно отлагане на делото поради липсата на защитник, нито искане за назначаване на служебен защитник, Върховният касационен съд намира, че първоинстанционният съд не е имал основание да констатира хипотезата по чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК на задължително участие на защитник. Респективно, съдът не е бил длъжен да назначи служебен защитник. Следователно по делото не е допуснато нарушение на правата на защита по чл. 55 НПК на подсъдимия, както и нарушение на чл. 6, т. 3, б. а, b, c от Европейската конвенция за защита на правата на човека. В подкрепа на основанията за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК в искането за възобновяване няма конкретни доводи, които да бъдат обсъдени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. А. за възобновяване на н. о. х. д. № 1207/2010 г. по описа на Хасковския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: