Р Е Ш Е Н И Е № 435 гр. София, 12.10. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретаря А. Караджова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 382 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Г. К. В. и на повереника на гражданските ищци Р. Д. Б. и В. М., и двете против въззивно решение № 86/10.05.2010 г. на П.ския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 123/2010 г., с което е потвърдена присъда № 33/02.03.2010 г. по НОХД № 2600/2009 г. на П.ския окръжен съд. С тази присъда П.ският окръжен съд е признал подсъдимия Г. К. В. за виновен в това, че на 05.07.2009 г., около 11.20 ч., на път. ІІ 86/гр. П. – Асеновград/, при управление на автобус м. „М.” с ДК № РВ 3837 ВР нарушил правилата за движение (по чл. 20 ал. 2, чл. 25 ал. 1, чл. 37 ал. 3 от ЗДвП, както и по чл. 46 ал. 1 и чл. 63 ал. 2, т. 1 от ППЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на М. В. Б., поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, както и на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години. Оправдал е частично подсъдимия по обвинението за допуснато нарушение по чл. 5 ал. 2, т. 3 от ЗДвП и по чл. 343 ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 от НК да е извършил деянието в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0, 56 промила. Със същата присъда подсъдимия е бил осъден да заплати на гражданските ищци Р. Д. Б. и В. М. Б., родители на пострадалия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2009 г., като е отхвърлил претенциите за разликата до предявените размери от по 150 000 лв. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. В жалбата на подсъдимия, поддържана в с. з. пред ВКС от защитника му – адв. П., се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Нарушението на процесуалния закон, довело до ограничаване правото на защита, е аргументирано с липсата на изследване на евентуално съпричиняване на резултата от пострадалия, който при добра видимост, позволяваща му да възприеме действията на подсъдимия, не е предприел действия за намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне. На тази плоскост се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на П.ския апелативен съд. Алтернативно е застъпено оплакване за явна несправедливост на наказанието поради недостатъчна оценка на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Иска се намаляване към минимума, предвиден за извършеното деяние. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители, поддържана пред ВКС от повереника им адв. Х., се излагат възражения срещу потвърдените размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които се отчитат за несправедливо ниски. Иска се уважаването им до пълните предявени размери от по 150 000 лв. за всеки един от родителите на пострадалия. В с. з. пред ВКС, защитникът на подсъдимия не възразява гражданските искове да бъдат увеличени до предявените им размери. Повереникът на гражданските ищци намира изтъкнатите в жалбата на подсъдимия доводи за неоснователни. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на двете жалби и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: По касационната жалба на подсъдимия: Оплакванията за допуснати процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия и изразили се в необсъждане на данни за наличието на съпричиняване на ПТП и резултата от пострадалия, са неоснователни. Същите възражения са били поставени на вниманието на въззивния съд, който подробно ги е обсъдил и намерил за неоснователни, излагайки конкретни съображения които като цяло ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Единственото, което е възможно да се добави е, че фактологията по делото, неоспорена от подсъдимия и практически подкрепена от събраните доказателства и експертни констатации, ясно е очертавала, че към момента на напречното навлизане на автобуса в лентата за движение на мотоциклетиста (изминат път около 3, 2 м. за 0, 6 сек.) с цел извършване на пълен ляв завой и последващото му спиране преди завършване на тази маневра (което е станало на забранено за това място и при неспазване на правилата за извършване на маневра, осигуряващи зачитане на предимството на попътно движещото се МПС, в какъвто аспект са нарушенията по ЗДвП и ППЗДвП, извършени от подсъдимия) пострадалият се е намирал на 16 м. от мястото на удара. При тази пътна ситуация ударът е бил технически непредотвратим чрез предприемане на каквито и да са мерки, вкл. чрез намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне. Единствена възможност за преодоляване на сблъсъка е свързвана с движение със скорост по-малка от 27 км./ч., но нищо не е задължавало водачът на мотоциклета да се движи с такава, а още по-малко да се съобразява с възможно неправомерно поведение на друг водач. Съответно, правилно е било отчетено, че макар пострадалият да се е движел с по-висока скорост от разрешената, то неговото поведение не е в пряка причинна връзка с настъпване на удара и затова отсъства съпричиняване. Отделен е въпросът, че дори да би имало такова, то няма значение за съставомерността на деянието на подсъдимия, обусловено от допуснатите от него нарушения на правилата за движение, а би могло да бъде преценявано единствено в контекста на коректното определяне параметрите на наказанието и гражданската отговорност. В случая няма основание за ревизия на наказанието по тази причина предвид изложените дотук съображения, нито е възможно да се удовлетвори тази претенция поради преоценка на обема и значението на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Наказанието е било индивидуализирано на 3 години лишаване от свобода или в параметрите по чл. 343 ал. 1, б. „в” от НК, които са до 6 години без предвиден минимум. Индивидуалната тежест на деянието, очертана от множеството и тежестта на констатираните нарушения на правилата за движение е била добре балансирана спрямо установените по делото смекчаващите обстоятелства, в която категория са били включени положителните данни за личността на подсъдимия, извън осъждането му, неговата трудова и семейна ангажираност. В определените размери основното наказание лишаване от свобода и кумулативното по чл. 343г от НК са съответни на извършеното и достатъчни за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. По касационната жалба на гражданските ищци: Оплакванията на гражданските ищци за несправедливост на обезщетенията поради частичното им уважаването до размера от 100 000 лв. са основателни. Актуалната съдебна практика и разумното тълкуване на чл. 52 от ЗЗД демонстрира тенденция към уважаване на гражданските претенции в по-големи размери, като при случаи без принос на пострадалия присъдените обезщетения са ориентирани в порядъка над 100 000 лв. В конкретния случай отсъства съпричиняване и при установените данни за възрастта на пострадалия и взаимоотношенията с неговите родители, които дават представа за близостта и привързаността помежду им, присъдените обезщетения в размер на по 100 000 лв., не държат сметка за страданията на гражданските ищци, загубили детето си в нелепата пътна ситуация. Затова ВКС намира, че за постигането на справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда се налага обезщетенията на двамата родители да бъдат увеличени до предявените размери от по 150 000 лв. за всеки един от тях. Подсъдимият ще следва съответно да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса (извън присъдените от първоинстанционния съд 8000 лв.) съобразно увеличението в размер на 4000 лв. В обсъжданата дотук насока следва да се измени и постановеното въззивно решение на П.ския апелативен съд съгласно чл. 354 ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, а в останалата част да се остави в сила поради неоснователност на жалбата на подсъдимия. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, т. 3 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 86/10.05.2010 г. на П.ския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 123/2010 г. като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на гражданските ищци Р. Д. Б. и В. М. Б. обезщетения за неимуществени вреди от 100 000 (сто хиляди) лева на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева за всеки един от тях. ОСЪЖДА подсъдимия Г. К. В. да заплати допълнителна държавна такса съобразно увеличението на гражданските искове в размер на 4000 (четири хиляди) лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: