Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60455

гр. София, 13.07.2021 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2415 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Изгрев“ АД, [населено място] срещу решение № 11661 от 22. 07. 2020 г. по в. гр. д. № 2623/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което след отмяна на решение № 651 от 29. 01. 2019 г. по гр. д. № 3714/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касатора срещу Народно събрание на Република България и Агенция за публичните предприятия и контрол искове, основани на чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 63 ДФЕС, за заплащане солидарно от ответниците на сумата от 120 673, 37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от 18. 12. 2015 г.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба се оспорва извода на въззивния съд, че независимо от съществуващата за ищеца вреда с оглед обстоятелството, че негово имущество е послужило за удовлетворяване на чуждо вземане по силата на закона, не са налице предпоставките за прилагане на чл. 63 ДФЕС, доколкото няма междудържавно или такова между държава-членка и трета страна движение на капитал, засегнато от приложението на отменената норма на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (обн. ДВ, бр. 72/2006 г., изм. бр. 65/2008 г. и доп. бр. 18/2010 г.). Касаторът излага доводи за неправилност на заключението на апелативния съд, че не е налице противоправно поведение на ответниците, което да обоснове солидарната им отговорност. В касационната жалба се поддържа, че в случая безспорно е установено, че увреждащата норма на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК противоречи на правото на ЕС с оглед Мотивирано становище № С (2013) 1550 на ЕК от 21. 03. 2013 г. по процедура за нарушение № 2012/4002 и последващата отмяна на нормата със ЗИД на ЗПСК (обн. ДВ, бр. 34/2015 г.). Съгласно становището на ЕК с възможността за учредяване на ипотека за обезпечаване на задълженията не само върху имуществото на неизправния акционер разпоредбата въвеждала специално държавно право, с което се нарушават гарантираните от правото на ЕС свободно движение на капитали (чл. 63 ДФЕС) и свобода на установяване (чл. 49 ДФЕС). Касационният жалбоподател поддържа, че приемането и прилагането на нормата от ответниците представляват нарушения на правото на ЕС, довели до преки вреди за касатора в размер на 120 673, 37 лв., представляваща сумата, разпределена на АПСК след извършената публична продан на ипотекирания собствен на „Изгрев“ АД недвижим имот за задължения на акционер в посоченото дружество. Прави искане за отмяна на обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на делото: „1. Следва ли при преценката на фактическия състав на непозволеното увреждане в резултат на нарушение на чл. 63 ДФЕС, съдът, който разглежда конкретното производство да ограничи преценката си до обстоятелството дали прилагането на законова разпоредба, която ограничава правото на свободно движение на капитали, засяга в конкретния случай само субекти от една държава членка, или следва да прецени и дали е възможно тази законова разпоредба, приложима еднакво към местните граждани и граждани на други държави членки, да има последици, които не са свързани само с тази държава членка или да води до обратна дискриминация?; 2. Носи ли Народното събрание отговорност за причинени вреди от приемането на закон, чието противоречие с правото на ЕС е било предмет на процедура за установяване на нарушение от страна на Европейската комисия и предприетите мерки в хода на процедурата за установяване на нарушение на правото на ЕС са довели до отмяна на този закон?; 3. Носи ли Народното събрание отговорност за вреди по чл. 7 КРБ и чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, когато вредата е причинена от закон, отменен от Народното събрание в резултат на проведена процедура от Европейската комисия за установяване на нарушение на правото на ЕС, в случаите когато извъндоговорната отговорност на Народното събрание (държавата) не може да бъде ангажирана на основание на правото на ЕС?“. Касаторът поддържа, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречия с актове на СЕС, като се позовава на решение от 15. 11. 2016 г. по дело Ullens de Schooten, С-268/15. Твърди, че по отношение на останалите въведени с изложението въпроси липсва практика на ВКС, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация.
Ответниците по касация Народно събрание на РБ и Агенция за публичните предприятия и контрол са депозирали отговори на касационната жалба, в които изразяват становища, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск по чл. 4, § 3 ДЕС е основан на следните твърдения: „Изгрев 98“ ООД - РМД, образувано на основаниe чл. 25 ЗППДОП, закупило 8 % от акциите на „Изгрев“ АД и придобило качество на миноритарен акционер в приватизираното акционерно дружество; на основание приетия със ЗИД на ЗПСК § 8 от ПР на ЗПСК, предвиждащ, че по заварени приватизационни договори с неизпълнени в срок задължения на приватизиращите дружества Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол следва да предприеме действия за учредяване на законна ипотека върху имущество на купувача, а ако няма такова – върху имущество на приватизираното дружество, посоченият орган на агенцията вписал законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Изгрев“ АД, за обезпечаване на неизплатени вноски от продажната цена, дължими от миноритарния акционер за периода от 6. 04. 2000 г. до 6. 04. 2007 г., ведно с неустойката за забава; за посочените вземания към „Изгрев 98“ ООД агенцията се снабдила с изпълнителни листове и въз основа на тях образувала изпълнително производство срещу длъжника, като изпълнението било насочено върху ипотекираните имоти на ищеца; недвижимите имоти били изнесени на публична продан и от получената от извършената продан сума от 187 700 лв. 120 673, 37 лв. били разпределени на АПСК, а 66 827, 42 лв. били възстановени на ипотекарния длъжник. В решението е посочено, че предявените искове за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за нарушение на правото на ЕС се основават на ограничението на движението на капитали между държавите-членки и държавите-членки и трети лица, осъществено от Народното събрание на РБ чрез нормиране в нарушение на забраната на чл. 63 ДФЕС и в прилагане на норма, противоречаща на посочената разпоредба, от АСК. Решаващият състав е приел, че няма спор относно възпроизведените в акта му фактически твърдения на ищеца и установените по правилен начин от първоинстанционния съд факти съответстват на тези твърдения.
Въззивният съд е направил заключение, че за ищеца съществува вреда, доколкото неговото имущество е послужило за удовлетворяване на чуждо вземане, без да е налице фигурата на обезпечаване на чужд дълг, а по силата на понастоящем отменена законова разпоредба - § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК. Изразил е разбиране, че пътят на защита би следвало да е спрямо неоснователно обогатилия се субект – длъжник на основание приватизационна сделка за сметка на неоснователно обеднелия – платил чужд дълг. В решението е формиран извод, че не са налице предпоставките на чл. 63 ДФЕС, тъй като няма междудържавно или такова между държава-членка и трета страна движение на капитал, засегнато от приложението на посочената законова разпоредба. Същевременно, решаващият състав е изтъкнал, че доколкото не са приложими правилата за деликтната отговорност, не е налице основание за солидарна отговорност на ответниците. Счел е за основателни доводите на ответника Народно събрание на РБ, че Конституцията не предоставя на същото законодателна инициатива, както и тези на ответника Агенция за публичните предприятия и контрол, че е била обвързана от прилагането на съществуваща законова разпоредба, която в конкретния случай не е влизала в противоречие с разпоредби на общностното право.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора може да бъде обобщен и уточнен по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно понятието „ограничения върху движението на капитали“ по смисъла на чл. 63, § 1 ДФЕС. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото в обжалваното решение е прието, че не е налице нарушение на установената в чл. 63, § 1 ДФЕС забрана, тъй като приложението на нормата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК не е засегнало междудържавно или такова между държава-членка и трета страна движение на капитал. По тълкуването на чл. 63, § 1 ДФЕС многократно се е произнасял Съдът на Европейския съюз /СЕС/, като в решения по дела С-112/05, С-543/08, С-483/99, С-367/98, С-98/01 и С-174/04 СЕС приема, че „движение на капитали“ по смисъла на чл. 56, § 1 ДЕО, съотв. на чл. 63, § 1 ДФЕС са в частност т. нар. преки инвестиции, а именно всички видове инвестиции на физически или юридически лица, които служат за установяване или поддържане на трайни и преки връзки между лицето, което предоставя капитала, и предприятието, на което този капитал се предоставя за извършване на стопанска дейност; за участие в нови или съществуващи предприятия целта да се установят или поддържат трайни икономически връзки предполага, че по силата на разпоредбите на националните законодателства относно акционерните дружества или на други разпоредби, притежаваните от акционера акции му позволяват да участва ефективно в управлението на дружеството или в контрола върху него; движения на капитали са и т. нар. портфейлни инвестиции, а именно инвестициите чрез придобиване на ценни книжа от капиталовия пазар единствено като финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието. В решенията е уточнено, че що се отнася до инвестициите, за „ограничения“ по смисъла на посочените разпоредби следва да се считат националните мерки, които могат да възпрепятстват или ограничат придобиването на акции или дялове от въпросните предприятия или да възпрат и разубедят инвеститорите от други държави - членки да инвестират в техния капитал. При тълкуването чл. 63, § 1 ДФЕС и при произнасянето за нарушението му от държави-членки - решения по дела С-112/05, С-171/08, съединени дела С-463/04 и С-464/04 и др. СЕС последователно признава за ограничение на свободното движение на капитали всяка мярка, въвеждана в националните законодателства на държавите-членки, която може да разубеди и да възпре чуждестранните лица да инвестират в съответната държава-членка, като създава за държавата особени права или привилегии във връзка с участието й в приватизационния процес и в управлението на акционерни дружества за сметка на правата и интересите на частноправните субекти, осъществяващи стопанска дейност на територията й.
С оглед изложеното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочените актове на Съда на Европейския съюз по обусловилия изхода на спора въпрос относно понятието „ограничения върху движението на капитали“ по смисъла на чл. 63, § 1ДФЕС.
Останалите въпроси в изложението на касатора не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос не е значим за изхода на спора, доколкото в случая е предявен иск по чл. 4, § 3 ЗДЕС за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС. Вторият въпрос касае проверката на правилността на въззивното решение, която ще бъде осъществена с решението по съществото на спора.
На основание § 6, ал. 2 ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019 г.) вр. чл. 9а ЗОДОВ вр. чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2а, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Изгрев“ АД следва да внесе държавна такса в размер на 12, 50 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11661 от 22. 07. 2020 г. по в. гр. д. № 2623/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав.
УКАЗВА на касатора „Изгрев“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 12, 50 лв. /дванадесет лева и 50 ст./, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.