РЕШЕНИЕ № 200 София, 23 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6459 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 20.06.2014 г. по гр. д. № 1417/2014, с което е отменено решение № ІІ-56-187/11.11.2013 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 23325/2012, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд. По поставения въпрос Върховният касационен съд, намира, че след като са изчерпани контролните функции на въззивния съд (да провери валидността и допустимостта на решението и да определи вярната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните), той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването (вж. решение № 57/12.03.2012 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 212/2011). Ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд нито да проверява дали тя е направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила (при разменена доказателствена тежест, при липса на доказателства, извращаване на събраните доказателства или необсъждането им). Ако във въззивното производство не са събрани доказателства за новооткрити или новонастипили факти, съдът не може да преценява нито да обсъжда наново доказателствата по делото. Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. Като изхожда от своята правна квалификация на материалните субективни права, предмет на делото, той може да приеме за правно релевантен факт, чието правно значение е отречено от първоинстанционния съд, като и да отрече правното значение на факт, който е взет предвид при постановяване на първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „специалист обслужване на корпоративни клиенти” по безсрочен трудов договор. На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 10/28.20.2012 за неизпълнението на заявка от корпоративен клиент до изтичането на срока на промоцията и за предоставянето на услуги на друг корпоративен клиент без да провери, че той е класифициран като рисков. Съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като от събраните доказателства по делото не е доказано преди уволнението на ищцата да е връчено искане за писмени обяснения. Представеният протокол, подписан от трима свидетели за връчване на искането при отказ е частен свидетелсващ документ, неподписан от ищцата, а свидетелят Ч. е заявил при разпита: „Връчвал съм заповед за искане на писмени обяснения”. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че ищцата не е поканена да даде писмени обяснения, след като първоинстанционният съд се произнесъл по твърдението в исковата молба за нарушение по чл. 193 КТ, като е приел, че поканата за даване на писмени обяснения е връчена на 09.02.2012 г. Оплакванията във въззивната жалба не са за необоснованост на тази фактическа констатация, а за нарушения на съдопроизводствените правила при разпита на свидетеля, който е бил проведен след оттегляне на искането на ищцата за допускането му, в нейно отсъствие и без да е отчетена евентуалната му заинтересованост, каквито нарушения не са налице (няма пречка допуснат разпит на свидетел по искане на едната страна да бъде проведен по искане на насрещната страна в заседание, за което страните са надлежно призовани и надлежно представлявани от пълномощници). Обратното, въззивният съд тълкува превратно показанията на свидетеля, който категорично потвърждава удостовереното в протокола връчване на поканата за даване на писмени обяснения, както е прието от първоинстанционния съд. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „специалист обслужване на корпоративни клиенти” по безсрочен трудов договор. Дисциплинарното наказание „уволнение“ със заповед № 10/28.20.2012 е наложено за неизпълнение на заявка от 15.12.2011 г. на корпоративен клиент до изтичането на срока на промоцията и за предоставянето на услуги в периода август – ноември 2011 г. на друг корпоративен клиент без ищцата да провери, че той е класифициран като рисков. На 09.02.2012 г. на ищцата е връчена покана за даване на обяснения, която тя е отказала да получи, което се установява от представения протокол и показанията на връчителя Ч., който, макар и в трудово правоотношение с ответника, няма причини да лъже за обстоятелства, които са се осъществили и са удостоверени от други двама свидетели при връчването. Претендираните нарушения са извършени (както се установява от събраните писмени доказателства и разпита на свидетелките С. и К., както и от показанията на свидетелката Д., доколкото те се отнасят до факти, а не до нейни лични преценки) в рамките на едногодишния срок и наказанието е наложено в двумесечния срок от узнаването на нарушението от наказващия орган, което няма доказателства да е станало преди 13.01.2012 г. Извършените нарушения са тежки, тъй като първото уврежда доброто име на работодателя, като търговец, който зачита обявените от него промоции, а второто го излага на риск от загуби или извършването на допълнителни разходи за събиране на вземания от неизправни клиенти. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ответницата. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника [фирма], следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 430,00 лева, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 20.06.2014 г. по гр. д. № 1417/2014. ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Г. С. срещу [фирма], искове за признаване на уволнението със заповед № 10/28.20.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА З. Г. С. да заплати на [фирма], сумата 430,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.