Р Е Ш Е Н И Е № 50132 гр. София, 11 ноември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 516/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. И. И. С.- адв. Л. Б. срещу решение № 118 от 19.04.2022 г., постановено по внохд № 62/22 г. на Апелативен съд-София. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се, неправилно приложение на материалния закон, поради отказа на съда да преквалифицира деянието като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. Изтъква се, че макар подсъдимият да не е наркотично зависим, държаните от него наркотичните вещества са предназначени за лична употреба, за да облекчат болките и депресивните му състояния. Настоява се, че ниската стойност на предмета на престъпление в конкретния случай има решаващо значение за правилната правна квалификация на деянието, която позволява приложението на чл. 78 а от НК. В съдебното заседание пред ВКС, адв. Б. поддържа касационната жалба с развитите в нея доводи и направени искания. Подс. С. не се явява пред касационната инстанция. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като законът е приложен правилно, а наложеното наказание – е справедливо. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба на подс. С. е неоснователна. С присъда от 1.10.2021 г. постановена по нохд № 3116/21 г. СГС е признал подс. И. И. С. за виновен в това, че 5.10.2018 г. в [населено място] държал в себе си и в жилището си, с цел разпространение високорискови наркотични вещества –амфетамин с нетно тегло 0,28 гр. със съдържание на амфетамин 20% на стойност 8,40 лв. , амфетамин с нетно тегло 0,53 гр. със съдържание на амфетамин 20% на стойност 15,90 лв., и коноп в шест обекта с различно съдържание на тетрахидроканабинол с тегло 13,60 гр. на стойност 81,61 лв. или всичко на обща стойност 105,91 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му наложил наказание десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия в АС-София е образувано внохд № 62/22 г., по което с решение № 118 от 19.04.22 г. г. въззивният съд изменил първоинстанционния акт, като оправдал подсъдимия за това да е държал наркотичното вещество с цел разпространение, преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК в престъпление по чл. 354а ал. 3 от НК и намалил размера на наложеното наказание на шест месеца лишаване от свобода. Съдът потвърдил присъдата в останалата й част. 1.Доводите в жалбата, с които се поддържа нарушение на материалния закон са неоснователни, тъй като контролираната съдебна инстанция е направила верен прочит на доказателствените материали и е оправдала подсъдимия, за това да е държал наркотичното вещество с цел разпространение, като е преквалифицирала деянието в по-леко наказуемо по чл. 354а, ал. 3 от НК. Съдът е защитил становището си относно приложимия материален закон убедително и съображенията му се споделят от ВКС. С отказа да преквалифицира деянието като „маловажен случай“ по чл. 345а, ал. 5 от НК, съдът не е допуснал касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Престъплението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него не се незначителни и смекчаващите отговорността обстоятелства не снижават обществената опасност на престъплението , до степен по-ниска от обикновените престъпления от този вид. Маловажността на случая не зависи само от размера на вредните последици , като стойността на предмета на престъплението е един от критериите, позволяващи определянето на деянието като „маловажен случай“. Преценката се основава на фактическите данни по делото и конкретните параметри на самото престъпление, отнасящи се до начина на извършването му, вида и стойността на предмета на престъпление, данните за личността на подсъдимия, и всички други обстоятелства , които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на деянието./ в този смисъл са и разясненията дадени в ТР №23/81 г. на ОСНК на ВС, Р№ 593/14 г. нд. №1705/13 г. на 1 НО ,Р№ 343/15 г. по н.д. №856/15 г. на 3 НО и др./ Внимателната преценка на правнозначимите обстоятелства, не позволява омаловажаване на характеристиките на деянието, респективно надценяване на данните за личността на подсъдимия, поради неговия физическия недъг, психическото състояние, в следствие загубата на неговия баща и данните за чистото му съдебно минало. Констатацията за това, че подсъдимият е държал общо осем обекта и два различни вида наркотични вещества –амфетамин и коноп, без да е зависим към тяхната употреба, не сочи на по- ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с останалите случай от този вид, въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които коректно са били отчетени от контролирания съд. Освен това, вещества са били държани на различни места в обитаваното от него жилище – в спалнята и в кухнята, като част от тях са били укрити в сини калцуни, поставени под матрак. Освен тях в жилището са намерени две мелнички и работеща електронна везна, което прави възможна преценката за устойчивост на престъпната нагласа. Укриването на част от инкриминираните обекти ясно сочи на съзнаваната от дееца неправомерност на деянието, произтичаща от забрана за употребата на наркотични вещества и поставянето им под специален разрешителен режим, все обстоятелства, които опровергават застъпената в жалбата теза за маловажен случай, с оглед спецификата на казуса. Изтъкнатите от защитника специфичните нужди на подсъдимия не обуславят по- ниска степен на обществена опасност на дееца, тъй като разрешението на здравословните проблеми, не може да се оправдае с действия застрашаващи общественото здраве и системата за контрол на наркотичните вещества. Изложеното до тук, не дава основание да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, с което да е изпълнил със съдържание касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. 2. С оглед преквалификацията на деянието в по – леко наказуемо престъпление от 354а, ал. 1 от НК в чл. 354а, ал. 3 от НК и при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, въззивният съд е намалил определеното от СГС наказание от десет месеца на шест месеца лишаване от свобода. ВКС не се натъкна на неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, нито на такива, на които да е придадена незаслужено по- голяма тежест, поради което не намери основания да уважи искането на касатора и да редуцира определеното му наказание. В заключение, заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК не намира опора в материалите по делото, тъй като определената наказателна санкция е съобразена със степента на обществена опасност на деянието и дееца и с целите на чл. 36 от НК. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118 от 19.04.2022 г. по внохд № 62/22 г. на Софийски Апелативен съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.