Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 2442_17_dec_290gpc_108_zs_314_codepenal.doc Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 15.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2442 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 9 от 10.01.2018 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 912 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 981 /2016 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3699 /14.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 424 /2016 г. на районен съд – Г. Д., с което е отхвърлен иск на жалбоподателите С. С. К. и А. Е. К. срещу Х. С. М., С. А. М. и Р. А. С. за предаването на владението на недвижим имот - 5 /6 идеални части от сграда в [населено място], на основание чл.108 ЗС. В хода на производството С. А. М. е починал и е заместен от наследниците си по закон: А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М.. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: Може ли от одобрено от наказателния съд споразумение, чието съдържание се изчерпва с това, че някой е признат за виновен за това, че „умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ - нотариален акт (индивидуализиран чрез номер, номер и година на дело и име на нотариус) съставен съгласно установения ред”, гражданският съд да приеме, че този нотариален акт е неистински /неавтентичен/ документ, при положение, че гражданският съд не разполага с друга информация за конкретните обстоятелства и изявления, за които е сключено споразумението. Ответниците по жалбата А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М., и Р. С. М., правоприемници на починалия С. А. М., твърдят в писмен отговор, че касационната жалба е неоснователна. Ответниците по жалбата Х. С. М. и Р. А. С. не са подали писмен отговор. По правния въпрос настоящият състав намира следното: Въпросът се свежда до това дали при споразумение по наказателно дело, което се изчерпва с описаното съдържание (че подсъдимият (посочено физическо лице), на определена дата, в кантора на посочен нотариус, умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ - нотариален акт (индивидуализиран чрез номер, номер и година на дело и име на нотариус) съставен съгласно установения ред”), може да се направи еднозначен извод, че документът е неавтентичен – не е подписан от лице, което е посочено като негов автор Въпросът е свързан с приложението на правилото на чл.413,ал.2 НПК от гражданския съд. Един писмен документ е неавтентичен, когато не е подписан от лицето, което е посочено за негов автор. Настоящият състав намира, че не може да се направи такъв еднозначен извод, тъй като такъв не следва нито от съдържанието на споразумението, нито от съдържанието на самата разпоредба на чл.314 НК: В посочения текст на споразумение не се съдържат никакви конкретни обстоятелства, чрез които е осъществен фактическият състав на визираното в нормата на чл.314 НК престъпление, а единствено е възпроизведено съдържанието на правната норма. Т.е. не е посочено чрез какви конкретни действия е осъществено изпълнителното деяние. А описаната в споразумението хипотеза : че конкретен подсъдим е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ – (индивидуализиран) нотариален акт, не може да се приравни еднозначно до хипотеза, в която в резултат на действия на подсъдимия, нотариалният акт не е подписан от някой от останалите посочени в нотариалния акт участници в нотариалното производство, а от друго лице, нито пък първата хипотеза представлява единствена възможна причина за описания във втората хипотеза резултат. Така е, защото са възможни най-различни случаи на внасяне на неверни обстоятелства и изявления от един от участниците в нотариалното производство, които не се отразяват върху автентичността на подписа на някой от останалите участници в нотариалното производство. Поради което и въз основа на споразумение с посоченото съдържание гражданският съд на основание чл.413,ал.2 НПК няма основание да приеме, че от споразумението е обвързан от извода за конкретно извършено изпълнително деяние (по чл.413,ал.2,т.2 НПК), нито от извода, че нотариалният акт е неавтентичен документ. По съдържанието на въззивното решение: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че жалбоподателите не са доказали правото си на собственост върху процесния имот, поради което ревандикационният иск е неоснователен. Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че ответникът С. М. е бил първоначалният собственик на процесния имот, като от този факт произтича и претенцията на ищците, които твърдят, че са придобили от истински собственици – Р., които са придобили собствеността от Ч., чийто праводател е Х. М., придобил имота от баща си С. М.. Но въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците, че договорът за дарение на имота от ответника С. М. на ответника Х. М. е неистински, не е породил вещноправен ефект и това обстоятелство е засегнало последващите купувачи, които са сключили сделки за придобиване с несобственик. Позовал се е на задължителната по смисъла на чл.413,ал.2 от НПК (погрешно посочен НК) сила на влязлото в сила споразумение по наказателно дело № 177 /2010 г. по описа на ГДРС, че ответникът Х. М. е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в нотариалния акт с № 174 по нот. дело № 1310 /2006 г. (за договора за дарение), от което е направил извода, че нотариалният акт е неистински документ / неавтентичен/. въззивният съд е приел, че след като е неистински документ, нотариалният акт не е могъл да породи вещноправен ефект, всички последващи купувачи не са придобили вещни права, а собственик на процесния имот продължава да бъде С. М., а ищците не са придобили права, поради което искът следва да се отхвърли. По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК: При дадения отговор на правния въпрос е основателен доводът на жалбоподателите, че от съдържанието на споразумението по наказателно дело № 177 2010 г. по описа на РС Гоце Делчев не може да бъде установено какво точно е сторил обвиняемият Х. М. и не може да бъда направен еднозначен извод, че ответникът С. М. не е подписал нотариалния акт за дарение на процесния имот от него на неговия син Х. М.. Влязлото в сила споразумение по наказателното дело не съдържа никакво описание на изпълнително деяние, нито на резултат от него, поради което и гражданският съд не е задължен да приеме на основание чл.413,ал.2 НПК извод че С. М. (ответник по иска) не е подписал нотариалния акт, който е съставен за дарение на процесния имот от него на неговия син Х. М.. По делото не са представени никакви други доказателства за деянията на Х. М.. Това оспорване (че ответникът С. М. не е подписал нотариалния акт, поради което и собствеността върху процесния имот не е прехвърлена от него) следва да бъде прието за недоказано, от което следва изводът, че нотариалния акт е автентичен и истински и с договора за дарение, за който той е съставен, е прехвърлена собствеността върху процесния имот от С. М. на сина му Х. М.. В резултат на което и на останалите извършени прехвърлителни сделки ищците са придобили собствеността върху процесните идеални части от процесния имот, за които са предявили иска с правно основание чл.108 ЗС. От изложеното следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Поради което не е необходимо да бъдат разглеждани останалите доводи за неправилност, основните от които е за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви, а е копирал текста на мотивите на първоинстанционния съд с всички допуснати пунктуационни и правописни грешки (напр. неправилно членуване), с грешката на позоваването на чл.413,ал.2 от НК, вместо от НПК и др. описани в касационната жалба, без да се произнесе по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение. Както и доводите за симулативност на наказателното производство и на гражданския спор между С. М. и Х. М., който не обвързва ищците. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на други съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да реши спора по същество. По същество: При формираните изводи, че С. М. е бил собственик на процесния имот и че нотариалният акт, съставен за договора за дарение на процесния недвижим имот от С. М. на Х. М. е автентичен и истински документ, следва извод, че договорът е породил вещноправно действие. Следващите сключени нотариални сделки също сса породили вещноправно действие, в резултат на което ищците са придобили процесните идеални части от недвижимия имот. От неоснователността на възражението на ответниците, че владеят имота на правно основание – правото на собственост на С. М., който е допуснал останалите ответници в имота, следва извод за основателността на иска с правно основание чл.108 ЗС. От изложеното следва, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него – да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. С оглед изхода от това производство, искането на жалбоподателите да им бъдат присъдени направените от тях разноски за трите съдебни инстанции, е основателно и доказано за сумата 1 757.04 лева, от която 563.52 лева за първата инстанция, 481.76 за въззивната и 711.76 лева за касационната, съгласно представени списъци за разноски, които са доказани с представените платежни документи за платена държавна такса и с адвокатски пълномощни, в които е отразено договарянето и заплащането на сумите. С оглед изхода от това производство ответниците по жалбата нямат право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 912 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 981 /2016 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3699 /14.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 424 /2016 г. на районен съд – Г. Д., с което е отхвърлен иск на С. С. К. и А. Е. К. срещу Х. С. М., С. А. М. и Р. А. С. за предаването на владението на недвижим имот - 5 /6 идеални части от сграда в [населено място], на основание чл.108 ЗС. Вместо това постановява: На основание чл.108 ЗС признава за установено по отношение на Х. С. М., Р. А. С., А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М., че С. С. К. и А. Е. К. са собственици на 5 /6 (пет шести) идеални части от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор 17395.501.2729.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед от 2009 г., разположена в поземлен имот (дворно място) с идентификатор 17395.501.2729, и осъжда Х. С. М., Р. А. С., А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М. да предадат на С. С. К. и А. Е. К. владението на описания недвижим имот Осъжда Х. С. М., Р. А. С., А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М. да заплатят на С. С. К. и А. Е. К. сумата 1 757.04 лева (хиляда седемстотин петдесет и седем лева и 4 ст.), представляваща разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.