Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. СОФИЯ, 08 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 168/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационен протест на Софийска градска прокуратура, против въззивна присъда на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1492/2011 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на поде. Р. П. - адвокат М. Т., счита протестът за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда от 27.10.2011 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 2-ри състав, е отменил изцяло присъда № 9/03.02.2011 г., постановена по нохд № 12884/2010 г., на Районен съд гр.София, наказателно отделение, 11 -ти състав, като вместо нея е признал подсъдимите К. С. З. и Р. Л. П. за невиновни по обвинението им, че на 23.07.2000 г., в гр. София, около 02.30 ч., в кафе-аператив, собственост на [фирма], находящо се на автогара „Овча купел", да са извършили кражба след предварителен сговор и разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, а за поде. П. и при условията на повторност, на чужди движими вещи, на обща стойност 478. 95 лв. лв., от владението на Емил П. Лукановски, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което ги е оправдал по обвинението им по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК - за двамата и връзка т. 7 и чл. 28, ал. 1 НК, за поде. Р. П.. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Конкретните възражения в жалбата по това касационно основание - чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са за нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК и чл. 305, ал. 3 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Градският съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Противоречията в данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно в мотивите и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията, относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на въззивната инстанция не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. В тази насока изводите й са подкрепени изцяло от събраните доказателства. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на прокуратурата. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част - за доказаност на обвинението, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Точни са направените от нея изводи след подробна и пълна преценка на събраните доказателства, че подсъдимите не са субекти на престъплението, поради което не може да се направи безспорен и категоричен извод за тяхната вина. Поради това е и неоснователно твърдението за нарушение по чл. 303, ал. 2 НПК. В случая, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Внимателно са били обсъдени всички събрани доказателства и точно е посочено в мотивите на кои се дава вяра и на кои не и защо, и на кои се гради извода за невиновността на двамата подсъдими. В тази връзка са изложени убедителни, законосъобразни и логични съображения, които се възприемат и от настоящата инстанция, която счита, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата. Свидетелските показания, обясненията на подсъдимите, са били обсъдени поотделно и в съвкупност помежду си и с целия останал събран доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата па формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от двамата подсъдими, е анализирала подробно доказателствената съвкупност - видно от изложените мотиви, като точно е посочено кои доказателства се кредитират и кои не. При положение, че няма нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, какъвто безспорно е и въззивният съд, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК при постановяване на новата присъда, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимите не са извършили престъплението. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат па касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимите З. и П., не са субекти на инкриминираното с обвинението престъпление, е напълно законосъобразен. По своята същност, възраженията на прокуратурата се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това, въззивната инстанция, както бе посочено и по - горе, при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за не виновността на подсъдимите в осъществяване от обективна и субективна страна състава на престъплението, са подробно посочени в мотивите към присъдата - л. 44 - 46. Следователно, както бе посочено и по-горе, вътрешното убеждение на този съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на престъплението. Обясненията им, показанията на свидетелите и данните от писмените доказателствени средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводите, че не се касае за извършено престъпление от подсъдимите, са законосъобразни. Правилно е било прието, че не са осъществили от обективна и субективна страна състава на това престъпление, тъй като по никакъв начин не е било установено по делото, тяхното авторство на деянието. При така събраните доказателства, не може да бъде направен друг извод освен този, че двамата подсъдими не са осъществили състава на инкриминираното деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. При установяване на решаващите факти, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, чрез които е установил точно поведението и действията на подсъдимите през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че не са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно са били оправдани за това. В тази връзка следва да се отбележи, че са напълно законосъобразни съображенията и изводите изложени в мотивите относно приложения протокол за проведен оглед на местопроизшествие от 23.07.2000 г. и иззетите дактилоскопни следи, и за негодността им като доказателствено средство. Същият много внимателно и подробно е бил обсъден, както относно посочения месец за извършване на това следствено действие, така и за запазването на местопроизшествието от полицейската група. Наличието на две изписвания на една и съща дата — с арабски и римска цифра, разликата във вида на описаните и отнетите вещи, разликата в състава на служителите запазили местопроизшествието, неприсъствието на собственика и подсъдимите на огледа, правилно са навели решаващия съд на извода, че се опровергава вероятността да е допусната техническа грешка при изписване на датата и от тук, че протокола е несъотносимо доказателствено средство за инкриминираното деяние. Ето защо, настоящата инстанция счита протеста за неоснователен, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № от 27.10.2011 г., постановена по внохд № 1492/2011 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2-ри състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: