Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. Софияq 20 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №237/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения И. К. за възобновяване на нохд №96/2010г. на Берковски районен съд /РС/, отмяна на постановената присъда, и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.425, ал.2, вр.чл.423, ал.1 от НПК. В съдебно заседание на 13.03.2012г., осъденото лице и процесуалният му представител поддържат заявените претенции. Прокурор при ВКП аргументира основателност на искането, като поставя акцент на нередовната процедура по призоваване на И. К. за съдебната фаза на наказателния процес. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 25.03.2010г., по нохд №96/2010г., РС - Берковица е признал И. И. К. за виновен в извършено на 13.11.2009г., в с.Бързия, престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, и ангажирал неговата наказателна отговорност, като му наложил санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, с приложение на института на чл.66 от НК. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна инстанционна проверка, и влязъл в сила на 10.04.2010г., с произтичащите от това последици, сочещи на неговия юридически стабилитет. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на нохд №96/2010г. на Берковски РС, отмяна на обявената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при условията на чл.423, ал.1 от НПК, като преценено в контекста на доказателствения материал и на относимите към него действащо законодателство и съдебна практика, е и основателно. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./ Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия съд. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и за приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ на лично участие в наказателния процес има обаче диспозитивен характер и не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, и да препятства постигането на целите чл.1 от НПК. Институтът на задочното производство несъмнено ограничава възможностите за пълноценно реализиране на правата на обвиняемите /подсъдими/ лица, но е съвместим с нормите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде прилаган, при стриктно съблюдаване и разумно тълкуване на установения в чл.269, ал.3 от НПК регламент. Наказателното производство включва цялостна система от последователни действия, насочени към реализиране на наказателната отговорност на конкретен престъпен деец. Във всяка отделна фаза на процеса, във всеки негов стадий, органите, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да обезпечават правото на защита чрез спазване на императивно предписаните правила на задочната процедура. При констатации за дерогиране на правните разпоредби на чл.206 и чл.269, ал.3 от НПК от прокурора и от съда, препятствало процесуалната възможност на обвиняемия /подсъдим/ да узнае за образуваното срещу него досъдебно и съдебно производство, и да участва в същото, гаранция за справедлив процес е уважаване на искането на задочно осъдения по чл.425, ал.2, вр.чл.423, ал.1 от НПК Внимателният прочит на приобщената по делото писмена документация формира заключение, че осъденият К. е участвувал лично в досъдебното разследване, но не е бил надлежно уведомен за съдебната фаза на наказателния процес. С постановление от 01.03.2010г., по дп №259/09г., по описа на РУ на МВР, гр.Берковица, И. И. К. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, с последващи разпит и предявяване на събраните в хода на досъдебното производство материали от разследващия полицай. За престъпното деяние е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура- Берковица на 09.03.2010г. в първостепенния съд, който насрочил образуваното нохд №96/2010г. за разглеждане в открито заседание на 25.03.2010г. от 10 часа. Призовката на И. К. за определената дата, ведно с обвинителния акт е върната в цялост със забележка, че „лицето не живее на на ул.Созопол №3, в гр.Банкя от Нова година и се е преместило на неизвестен адрес в гр.София.” Независимо от отсъствието на данни за източника на словно отразеното и въпреки съществуващата липса на корелация с приложеното на л.27 от дп №259/09г на РУ на МВР-Берковица уведомително писмо, от което е видно, че документът е получен лично от И. К. на 16.02.2010г. на посочения в гр.Банкя адрес, компетентният орган не е положил усилия и не е предприел мерки за установяване на местонахождението на подсъдимото лице. Берковски РС не е спазил задължителните изисквания на чл.178, ал.2 от НПК, налагащи необходимост от връчване на призовки, съобщения и книжа чрез службите на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на правосъдието, при неизпълнена процедура от длъжностните лица по чл.178, ал.1 НПК. Пренебрегната е и предоставената от разпоредбата на чл.178, ал.8 от НПК възможност за уведомление в бързи случаи по телефона, наличен по делото/л.30 от дп №259/09г. на РУ на МВР-Берковица/. Решаващият съд не се е възползвал и от очертаните в чл.71, ал.2 от НПК властнически правомощия за принудително довеждан Не са изискани и предоставени справки от съответните държавни органи, съдържащи официална информация за промени в адресната регистрация на И. К.; за задържането му в следствените арести и в местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода; и за реализирани от него задгранични пътувания. Лицето не е обявявено за местно и общонационално издирване по надлежния ред, предписан от закона и приет от съдебната практика. При очертаните сериозни пропуски в процесуалната дейност на Берковски РС и при липса на убедителни доказателства, че И. К. не е намерен на посочения по делото адрес или се е отклонил от същия без да уведоми съответния орган, на 25.03.2010г. е даден ход на съдебното производство по нохд №96/2010г., при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, в отсъствие на подсъдимия, който бил представляван от служебен защитник. Проведеното съдебно следствие финализирало на същата дата с осъдителна присъда по повдигнатото срещу К. обвинение по чл.343в НК. Описаната фактология мотивира категорични изводи за незачитане от решаващия съд на процесуалните норми на предвидената, като изключение при разглеждане на делото по общия ред, задочна процедура и не сочи на демонстриран от подсъдимото лице отказ за участие в съдебната фаза на наказателното производство и на негово недобросъвестно процесуално поведение. Липсата на проявена активност от осъществяващия процесуално ръководство орган, при реализираната процедура по призоваване на И. К., е създала обективни пречки подсъдимият да узнае за насроченото открито заседание на 25.03.2010г. и предпоставила разглеждане на наказателното дело в негово отсъствие. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него разследване в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство съставлява юридически факт с голяма важност и поради това трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да обезпечат ефективното упражняване на правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална информираност. Действително при определени хипотези, когато от съвкупността от фактически данни се доказва, че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за обвиненията, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, дори при отсъствие на надлежно уведомяване, се възпрепятства неговата възможност след узнаване на постановената осъдителна присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена задочна процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си на справедлив процес. Нежеланието за лично участие в наказателното производство, за да се счита за реално съществуващо при преследваните от Конвенцията цели, е необходимо да бъде установено по безспорен начин, да се базира на достатъчна по обем и яснота информация, и да е придружено от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. В коментирания аспект следва да се акцентира и на константната практика на Европейския съд по прилагането на чл.6 от КЗПЧОС, очертаваща че задочното производство е търпимо само в процесуална ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава сам, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не са доказани в разисквания казус. 1 Възобновяването на наказателните дела, по реда на чл.423 от НПК, цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдимия/, регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, т. 3, б. ”c” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в предприетите срещу него действия, в рамките на досъдебната и съдебна фаза на процеса. __________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 24.03.2005г. по делото С. срещу България; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия. Визираният институт предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване и незнанието да се дължи на причини, извън некоректното му виновно поведение. При констатации, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на упражняващ адвокатска професия представител/, осъденият основателно би се позовал на нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Такава е конкретиката в настоящото наказателно дело. Механизъм за саниране на очертаното дерогиране на процесуалния закон е отмяната на опорочената влязла в сила присъда, по реда на възобновяването, предвиден в чл.423, ал.1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнало задочното наказателно производство. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на съдебния състав за основателност на искането на осъдения К. за възобновяване на нохд №96/2010г. на РС-Берковца, отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт от 25.03.2010г. и връщане на наказателното дело за разглеждане в съдебната фаза. При подготвителните действия, предхождащи откритото съдебно заседание, първоинстанционният съд в обсега на възложената му от чл.248, ал.2, т.4 от НПК компетентност, да прецени основанията за провеждане на диференцирана процедура по особените правила на Глава двадесет и осма от НПК, при налични материалноправни предпоставки за приложение на института на чл.78а от НК спрямо И. К. - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Воден от горното и при условията на чл.425, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №96/2010г. по описа на Берковски РС. ОТМЕНЯ присъда от 25.03.2010г. на РС-Берковица, постановена по нохд №96/2010г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.