О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 604 София, 29.11.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.5152 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. С решение №7908 от 27.11.12г. по гр.д.№2889/12г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 18.08.11г. по гр.д.№12043/10г. на Софийски районен съд, в частта, с която е било признато за установено по иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН, предявен от В. П. К. и П. Е. З., заместен в процеса от наследниците си С. З. и С. З., срещу К. С. П., че саморъчното универсално завещание на Н. Г. Л. от 09.07.1987г. е нищожно, тъй като не е написано от завещателя. След частично обезсилване и отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответника К. С. П., че ищците В. П. К., С. И. З. и С. П. З. са собственици на шест броя земеделски земи, които са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на техния наследодател Н. Г. Л.. Уважен е и искът по чл.108 ЗС на изброените ищци срещу втория ответник М. В. М. за предаване владението върху нива с площ от 0,500 дка, която той е закупил от първия ответник. На основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени констативни нотариални актове за собственост, издадени на името на ответниците. Въззивният съд е приел, че собственик на процесните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС е бил Н. Г. Л.. Земите са били възстановени по молба на ответника К. С. П., наследник по завещание на бившия собственик. Това завещание е нищожно, тъй като поради липса на сравнителен материал от почерка на завещателя не може да се установи спорният факт, че то е изцяло написано от самия завещател. Прието е, че не следва да се обсъждат свидетелски показания, установяващи факта на написване на завещанието от Н. Л., поради забраната на чл.164, ал.1, т.1 ГПК. Прието е също, че ефектът на реституцията настъпва в патримониума на ищците, които са наследници по закон на Н. Л., независимо от това, че не те са подали заявлението за възстановяване на собствеността. Ответникът К. П. не се легитимира като собственик на спорните имоти въз основа на оспореното завещание, затова той не е могъл да прехвърли и собствеността на един от тях на втория ответник М. М.. Прието е също, че при условията на ограничен въззив – чл.269, изр.2 ГПК, съдът не дължи служебна проверка на първоинстанционното решение по въпроса за придобивната давност, след като по този въпрос липсват конкретни доводи във въззивните жалби. Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени и от двамата ответници. Ответникът К. П. поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, независимо от обстоятелството, че по обусловените искове за собственост данъчната оценка на всеки един от спорните имоти е под 5000лв. Забраната на чл.280, ал.2 ГПК не следва да се прилага в случаите, при които главният иск е неоценяем и подлежи на касационно обжалване, а обусловените искове не подлежат на касационно обжалване с оглед цената на иска. Освен това счита, че в случая като цена на обусловените искове за собственост следва да се приеме сборът от данъчните оценки на имотите, който е над 5000лв. По същество поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон. В случая забраната на чл.164, ал.1 ГПК е неприложима, тъй като със свидетели се иска не установяване на правна сделка /завещание/, а авторството на текста на това завещание, за което няма забрана за свидетелски показания. Освен това – след като въззивният съд променил решението на първата инстанция по иска за собственост и приел, че той е основателен, пред него се е сбъднало условието за разглеждане на евентуалното възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност. В случая текстът на чл.269, изр.2 ГПК е неприложим, тъй като първата инстанция не се е произнесла въобще по това евентуално възражение и затова ответникът не е могъл да развива доводи в жалбата си срещу липсваща част на това решение. В този случай въззивната инстанция следвало да се произнесе служебно по своевременно въведеното евентуално възражение за придобивна давност. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Подлежи ли на обжалване решението по иска с правно основание чл.108 ЗС относно имот с данъчна оценка под 5000лв., щом този иск е съединен с обусловен неоценяем иск, решението по който подлежи на обжалване. 2. Дали при предявен иск за собственост на няколко имота цената на иска се определя от сбора на данъчните им оценки. 3. По въпроса за тълкуването на чл.269, ал.2 ГПК – длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по евентуално въведено в първата инстанция възражение за придобиване на имот по давност, което не е разгледано от първоинстанционния съд, отхвърлил иска на друго основание – недоказана материалноправна легитимация на ищците. 4. При предявен иск за собственост, основан на наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността, достатъчно ли е доказване на наследственото правоприемство от собственика на имота преди обобществяването му, или съдът следва да провери дали е настъпил ефектът на земеделската реституция. 5. Дали заявлението, подадено от лице, за което е установено, че не е наследник на бившия собственик на имота, ползва неговите наследници по закон и създава ли вещни права административен акт, постановен в процедура по ЗСПЗЗ, когато заявлението е подадено от нелегитимирано лице. 6. Допустимо ли е ползване на свидетелски показания за установяване авторство на саморъчно завещание, когато поради липса на сравнителен материал не е възможно изготвяне на графологическа експертиза и е установено, че завещанието е подписано от завещателя. Втората касационна жалба е от К. В. М.. Тя е насочена срещу онази част на въззивното решение, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу решението на първата инстанция по иска с правно основание чл.42 ЗН, както и в частта, с която решението на първата инстанция по този иск е било потвърдено, а също и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният срещу него иск по чл.108 ЗС. Излага подробни доводи за допустимост на касационната му жалба по третия иск, предвид обстоятелството, че по договора за покупко-продажба на земеделската земя, по който той е страна, продажната цена е 10 000лв. и тази сума следва да се вземе предвид при определяне цената на иска за собственост, а не данъчната оценка на придобития имот. Освен това се позовава и на обстоятелството, че искът по чл.108 ЗС е обусловен от иска по чл.42 ЗН, който е неоценяем и следователно решението по този иск не попада под забраната на чл.280, ал.2 ГПК, а също и на обстоятелството, че разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е изменена след първото заседание по делото. В изложението към жалбата, освен въпросите, поставени и от жалбоподателя К. П., се поставят и следните въпроси: 1. Подлежи ли на обжалване решението по иска с правно основание чл.108 ЗС при положение, че данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска е била над минимално определената по чл.280 ГПК, а обжалваемият интерес като критерий към този момент е бил цената, на която е закупен имотът и която е над минималната граница за допускане на обжалване и по сега действащата редакция на чл.280 ГПК. 2. Дали при съединяване на искове, когато ответникът по съединения иск е обвързан от съдебното решение по основния иск, макар и да не е страна по него, и е участвал в разглеждането на делото, по което е постановено съдебно решение, този ответник е легитимиран да обжалва решението по обуславящия иск. Ответникът в производството В. П. К. оспорва жалбите. Счита, че е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането им от ВКС. Ответниците С. З. и С. З. не вземат становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.42 ЗН и чл.108 ЗС. Данъчната оценка на всеки един от спорните имоти, които са предмет на исковете за собственост, е под 5000лв. Независимо от това, доколкото главният иск по чл.42 ЗН е неоценяем /виж в този смисъл определение №92 от 18.01.2010г. по гр.д.№21/10г. на САС, 8 с-в; определение №399 от 02.03.10г. по ч.гр.д.№3282/09г. на САС, 2 с-в/ и за него не се отнася преградата на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба от ВКС, тази преграда не може да се приложи и по обусловените искове за собственост, в случай, че се допусне касационно обжалване по главния иск. Обстоятелството, че ответникът по единия от исковете за собственост не е същевременно и ответник по главния иск с правно основание чл.42 ЗН не е пречка за разглеждане на неговата касационна жалба срещу решението по чл.108 ЗС, след като и при него искът за собственост е обусловен от изхода на делото по чл.42 ЗН. Във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Първите два въпроса във всяка една от касационните жалби са свързани с прилагането на чл.280, ал.2 ГПК. Това не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които обуславят изхода на правния спор между страните, затова не могат да послужат като основание за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение. Касационно обжалване следва да се допусне по шестия въпрос от първата касационна жалба, който се свежда до това дали забраната по чл.164, ал.1, т.1 ГПК се отнася за установяване с гласни доказателства на факта на написване на едно саморъчно завещание от означеното в него лице. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационно обжалване следва да се допусне и по третия въпрос, който се свежда до това как следва да процедира въззивният съд в случаите, когато условието, при което е предявен евентуално предявеният иск, се е сбъднало пред него. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като обжалваното въззивно решение противоречи на т.15 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС и на решение №696 от 20.07.11г. по гр.д.№511/09г. на ВКС, І ГО. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7908 от 27.11.12г. по гр.д.№2889/12г. на Софийски градски съд. Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 285,56лв. и да представят по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: