4 Р Е Ш Е Н И Е № 350 София, 12 септември , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1749/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. К. В. срещу решение № 376 от 21.04.2011г. по внчхд № 278/2011г по описа на Софийския градски съд,нак.колегия седми състав,в частта относно отмяната на присъдените от първата инстанция в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение и възлагане в негова тежест всички съдебни разноски на тъжителката по делото. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа,че съдът неправилно е приложил закона. Допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалното право на защита на подсъдимия.Прави се искане да се отмени решението в обжалваните части по присъждане,отмяна на присъдените и неприсъдени съдебни разноски. Частната тъжителка чрез повереника си счита жалбата за неоснователна,тъй като въззивният съд правилно е решил въпроса за разноските.Моли да се присъдят в нейна полза разноските направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение,че решението е законосъобразно,тъй като само когато подсъдимият е оправдан или производството е прекратено на основание чл.24,ал.4 т.5 НПК разноските се възлагат на частния тъжител. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С обжалваното решение по въззивна жалба на частната тъжителка М. Г. А., Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ присъда от 18.12.2009г. постановена по нчхд № 8391/2007г. по описа на Софийския районен съд,НО,103 състав,с която подсъдимият В. К. В. е бил признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН по обвинението на частната тъжителка М. Г. А. по чл.146,ал.1 НК. Съдът е прекратил на основание чл.334,т.4 вр.с чл.24,ал.1 т.3 НПК наказателното производство срещу подсъдимия по негово искане направено в съд.заседание на 17.03.2011г. ОСЪДИЛ е подсъдимия на основание чл.190,ал.1 НПК и чл.190,ал.2 НПК ДА ЗАПЛАТИ всички разноски по делото съответно на Софийски районен съд и на Софийски градски съд включително и тези по т.11 и т.12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси,събирани от съдилищата,прокуратурите и министерството на правосъдието. ОСЪДИЛ е подсъдимия на основание чл.190,ал.1 НПК ДА ЗАПЛАТИ на частната тъжителка М. Г. А. направените от нея разноски по делото в размер на 315,50 лева. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: Съгласно разпоредбата на чл.190,ал.1 НПК ,когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата,а разноските по дела,образувани по тъжба на пострадалия до съда,се възлагат на частния тъжител. Въззивният съд е прекратил производството по делото по искане на подсъдимия,поради настъпила абсолютна погасителна давност за инкриминираното деяние. Прието е,че за деянието по чл.146 НК абсолютният давностен срок е три години и той е изтекъл на 10.06.2010г. Съдът е приел също така,че наказателната отговорност на подсъдимия е погасена по давност и е налице прекратителното основание визирано в чл.24,ал.1 т.3,тълкувано във връзка с чл.81,ал.3 вр.с чл.80,ал.1 т.5 НПК. В частта за разноските съдът е приел,че последните следва да се възложат на подсъдимия.Посочил е,че разноските направени по наказателни дела от частен характер се възлагат на частния тъжител само тогава,когато подсъдимият бъде оправдан или производството бъде прекратено на основание чл.24,ал.4 т.5 НПК.В останалите случаи,какъвто е настоящия/прекратяване на наказателното производство поради изтичане на погасителна давност/,разноските следва да се възложат на подсъдимия. Разбирането в горния смисъл противоречи на правната уредба относно възлагането на дължимите разноски при прекратяване на наказателното дело. В разпоредбата на чл.190,ал.1 НПК законодателят не разграничава основанията за прекратяване на образуваното производство,респ.при кои от тях разноските по делото следва да се заплатят от подсъдимия. Наказателното производство може да се прекрати при условията на чл.250,ал.1 вр.с чл.24,ал.1т.2,3,4,6,7,8,9 и 10 и ал.4- когато производството е образувано по тъжба на пострадалия, по реда на чл.289,ал.1 т.1 вр.с чл.24,ал.1 т.2-10 и ал.4 НПК в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и по реда на чл.334,т.4 вр. чл.24,ал.1 т.2-8 и 10 и ал.4 НПК от въззивния съд.Касационният съд също е компетентен по силата на чл.354,ал.1 т.2 НПК да прекрати производството на всяко от основанията по чл.24 НК с изключение на това по чл.24,ал.1 т.1 НПК. Във всички тези случаи, съдът може да прекрати производството,когато са налице условията на чл.24,ал.1 т.3 НПК.Прекратяването на производството задължително предпоставя и въпросът за разноските направени по делото и коя от страните следва да ги заплати.С оглед на изричното законодателно разпореждане на чл.190,ал.1 НПК,разноските следва да се възложат на частния тъжител. В случая освен това е налице оправдателна присъда, при постановяването на която е зачетена разпоредбата на чл.190,ал.1 НПК и частната тъжителка е била осъдена да заплати на подсъдимия В. направените от него разноски по делото. Осъждайки подсъдимия да заплати на частната тъжителка разноските по делото,въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.190,ал.1 НПК,което е довело и до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Съображението,че нормата на чл.190,ал.1 НПК следва да се тълкува във връзка със специалните разпоредби на чл.24,ал.4 НПК касаещи прекратяване на наказателни дела от частен характер,т.е. разширително, няма опора в НПК. Институтът на давността при неговото прилагане не разграничава деянията от общ и от частен характер,поради което последиците от прекратяване на производството са еднакво съизмерими независимо от субекта на обвинение.В този смисъл,подсъдимият по дело образувано по тъжба на частен тъжител е равнопоставен с този , срещу когото обвинението е повдигнато от прокурора. Като е осъдил подсъдимия да заплати на частната тъжителка и на съдебните инстанция направените по делото разноски по прекратеното поради давност наказателно производство,въззивният съд е допуснал нарушение на закона.Нарушението е съществено по чл.348,ал.1 т.2 НПК,поради което решението следва да се отмени и делото върне в тази част за ново разглеждане от друг състав Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 376 от 21.04.2011г. по внчхд № 278/2011г. по описа на Софийски градски съд,НК,седми състав, в частта,в която В. К. В. е осъден да заплати на М. Г. А. сумата 315,50 лева разноски по делото,по сметка на СРС да заплати сумата 215 разноски по делото и сумите два пъти по 5 лева за издаване на 2 бр. изпълнителен лист,а по сметка на СГС да заплати сумата 6 лева държавна такса за обжалване. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: