1 Р Е Ш Е Н И Е № 617 София, 07 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 14 декември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков касационно наказателно дело № 1728 / 2012 година Производството е образувано по касационни жалби на подс. М. Г. В. и подс. К. И. С., депозирани чрез техните защитници, срещу въззивно решение № 117 от 25. 07. 2012 год., постановено по ВНОХД № 103 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас. С жалбите и на двамата подсъдими, поддържани и в съдебно заседание, се правят оплаквания свързани с липсата на доказателства касателно авторството на деянието и упражнена по отношение на тях, принуда, от страна на органите на досъдебното производство, като се претендира за упражняване правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр.Бургас в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда № 15 от 27. 02. 2012 год., постановена по НОХД № 638 / 2012 год. по описа на Окръжен съд - гр.Сливен, подс. К. И. С. и подс. М. Г. В., били признати за виновни в това, че на инкриминираните дата и място, действайки в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили Н. С. Ж., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 1 ал. 2 от НК, при условията на чл. 54 от НК, им били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години за подс. С. и за срок от шестнадесет години за подс. В., като по отношение и на двете наказания, бил определен първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. С атакуваното въззивно решение № 117 от 25. 07. 2012 год., постановено по ВНОХД № 103 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас, първоинстанционната присъда, била потвърдена. Касационната инстанция намира, че релевираните в касационните жалби и на двамата подсъдими доводи, са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в претендираното им от касаторите, съдържание. Това е така поради следните съображения: Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд – гр.Бургас, така и Окръжен съд – гр.Сливен, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление са установени по категоричен и несъмнен начин, извод, изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели, включая и приобщените такива, по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК, заключенията по съдебно-медицинските на труп и веществени доказателства и Д. на ВД, експертизи, събраните писмени доказателства и не на последно място, обясненията на подсъдимия В., прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК, като правилно от доказателствената маса, са били изключени приложените ВДС отразяващи използваните СРС, тъй като същите, са лишени от доказателствена стойност. Тук следва да се посочи, че преобразуването на първоинстанционното производство в класифицирано, сторено от окръжния съд, е било абсолютно ненужно и е в несъответствие, с процесуалния наказателен закон. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от апелативния съд, при много строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК, като обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, по делото, са изяснени в пълнота. Възраженията на защитниците свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите. Апелативен съд – гр.Бургас аргументирано и обосновано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите /наведени междувпрочем по същество и в касационните жалби/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения, на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Констатираните противоречия в доказателствените материали са били надлежно обсъдени, като са били изложени необходимите съждения кои от тях се кредитират и поради какви съображения, като сторения анализ, следва да бъде споделен. Престъпната деятелност и на двамата подсъдими свързана с механизма на причиняването на смъртта на пострадалата Ж. и нейната причина, по делото е недвусмислено установена. И двамата подсъдими, са осъществили действия, изразяващи се в стискане с ръце и натиск с твърд предмет /частта от счупения стол/ на тялото и шията на жертвата, като подс. С. е нанесъл и няколко удара с нож /веществено доказателство по делото, установено и приобщено по предвидения процесуален ред/, с последния, прерязвайки гръкляна на жертвата, в областта на щитовидния хрущял, като и двата механизма на нараняване, са взели участие в процеса на танатогенезата. Съобразено е заключението по СМЕ, че причинените на пострадалата наранявания, са предизвикали масивни кръвоизливи и хеморагичен шок, а причиненото механично натрошаване на подезичната кост и на хрущялите на гръкляна, са довели до травматичен шок и механична асфикция, като същите са в резултат на упражненото от подсъдимите спрямо пострадалата, насилие. Безспорно е установено, че смъртта на Н. Ж. не е настъпила моментално и за един не кратък период от време, същата е изпитвала мъчителни болки и страдания. При тази установена фактология, законосъобразно съдилищата са достигнали до извода именно за наличието на квалифициращите признаци на състава на престъплението в чието извършване и двамата подсъдими са били признати за виновни, както и че деянието извън всякакво съмнение, е извършено при пряк умисъл. В конкретния случай, и двамата подсъдими със своите задружни и активни действия, са осъществили престъпното деяние, като факта, че само подс. С. е използувал и нож, не е в резултат на ексцес на умисъла у него. В тази насока, въззивната инстнация е изложила подробни съображения, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Всички осъществени от подсъдимите действия, преценени в съвкупност, говорят за това, че всеки от извършителите пряко е целял настъпването на съставомерния резултат – смъртта на пострадалата, съзнавайки и обстоятелството, че смъртта настъпва неизбежно, по особено мъчителен, за жертвата начин, като наличието и на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3-то от НК, извън всякакво съмнение, в случая също е налице. Наведените в касационните жалби доводи за упражнена по отношение на подсъдимите /а и на свид. Р./ принуда, от страна на органите на досъдебното производство, са голословни и доказателствено неподкрепени. Обясненията на подсъдимите и особено показанията на свид. Р. депозирани на досъдебното производство и после приобщени към доказателствената маса по предвидения процесуален ред, са били предмет на внимателен анализ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите сторени от инстанциите по фактите, че свид. Р. в инкриминираната вечер заедно с двамата подсъдими, е бил в дома на пострадалата Ж.. Ако не е било така, този свидетел обективно не би могъл с такава конкретност на възпроизведе мебелировката вътре и разположението на трупа на пострадалата. Подобна конкретност е налице у този свидетел и при проведения следствен експеримент, като именно при неговото провеждане, версията за упражнена принуда, се изключва с категоричност от показанията на разпитаните свидетели-поемни лица. В показанията си, последните са недвусмислени както по отношение поведението и действията на свидетеля и присъствуващите лица, така и по отношение на физическото състояние на А. Р.. Не на последно място, следва в тази насока да бъдат взети предвид и показанията на свид. К. по отношение на който, липсват каквито и да е било данни за предубеденост, респективно, заинтересованост, въпреки заеманата от него длъжност. Според настоящият съдебен състав, също с категоричност не може да бъде възприета възможността, да е оказвана каквато и да е била принуда и по отношение на подс. В. при разпита му пред съдия по реда на чл. 222, ал. 1 от НПК, поради и което обстоятелство, тези му обяснения, правилно са били ценени и кредитирани от съдилищата. Може да бъде обобщено, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон, като следва да се отбележи и че липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. На базата на изложеното по - горе, касационната инстанция намира, че доводите изложени в жалбите на подсъдимите М. В. и К. С. не могат да бъдат споделени поради тяхната неоснователност, а обжалвания въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 117 от 25. 07. 2012 год., постановено по ВНОХД № 103 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.