2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50117
гр. София, 26.07.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 876 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „АГРИКС ЛЕНД“ ООД против решение № 1583/29.12.2020г. по в.гр.д. № 2476/2020г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение от 13.07.2020г. по т.д. № 1209/19 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете, предявени от дружеството -касатор против “Доминион Грейн България“ АД, с правно основание чл.289 ТЗ, и чл. 82, вр. с чл. 88, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1/ за сумата от 77 979,07 лева - обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД на споразумение от 17.05.2018г., сключено между “Агрикс Ленд“ ООД, като купувач, и „Доминион Грейн България“ АД и „Добруджански клас” ЕООД, като продавачи, изразяващи се в претърпени загуби - заплатени от ищеца “Агрикс Ленд“ ООД разходи с оглед сключването и изпълнението на споразумението от 17.05.2018г.; 2/ за сумата от 350 000 лева - обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника „Доминион Грейн България“ АД на споразумението от 17.05.2018г., изразяващи се в претърпени загуби - платена от ищеца “Агрикс Ленд ООД на “Ф+С Агро“ ООД неустойка по предварителен договор от 20.06.2018г., сключен между “Агрикс Ленд ООД и “Ф+С АГРО” ООД; 3/ за сумата 77 979,07 лева - обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени загуби в резултат на злоупотреба с право от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД - заплатени от ищеца “Агрикс Ленд ” ООД разходи с оглед сключването и изпълнението на споразумението от 17.05.2018 г., 4/ за сумата от 350 000 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени загуби в резултат на злоупотреба с право от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД - платена от ищеца “Агрикс Ленд ООД на “Ф+С Агро” ООД неустойка по предварителен договор от 20.06.2018г., сключен между “Агрикс Ленд“ ООД и “Ф+С Агро” ООД, както и за законната лихва върху главниците, считано от 26.06.2019г. до окончателното им плащане, като в тежест на ищеца са възложени и разноските по делото.
Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага следните съображения:
Първо, твърди се допуснато от апелативния състав нарушение на чл. 20 ЗЗД, което е обусловило и погрешния извод на съда, че с клаузата на чл. 5, ал. 1 от споразумението страните са предвидили правото на едностранен отказ от договора да може да се упражни във всеки един момент, дори след започване на изпълнението В нея липсва уговорка, че страните могат да се откажат от договора по всяко време, като ако волята е била правото на отказ от договора да може да бъде упражнено и след започване на изпълнението, тя е щяло да бъде изрично изразена. Това следва и от систематичното и логическо тълкуване на чл.4, ал.1-4 и чл.5 от договора, в които отказът да се сключи окончателен договор се счита за неизпълнение и води до договорна отговорност, поради което нелогично е всяка от страните да може правомерно да се откаже от договора по всяко време, дори след започване на неговото изпълнение.
Второ, противно на възприетото от съда, разпоредбата на чл. 308 ТЗ е императивна и не допуска отклонение от законовия текст. Следователно, дори да се приеме, че в чл.5, ал.1 се съдържа уговорка, че правото на отказ от договора може да бъде упражнено и след започване на изпълнението му, клаузата би била нищожна в тази си част, поради противоречие с императивната норма на чл.308, ал.1 ТЗ. С оглед на това, не е налице правомерен отказ на ответника от договора, като той е бил развален от ищеца, поради неизпълнение от страна на продавача, поради което последният дължи обезщетение за причинените от неговото неизпълнение вреди, които са доказани по делото с представените разходни документи.
Трето, съгласно чл.20а ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, какъвто поддържа, че не е настоящият случай. Сочи се, че страните са предприели редица действия в изпълнение на процесното споразумение, като дружеството-ищец е изследвало юридическия статут на стотиците имоти, обект на споразумението, ангажирало е адвокати, направило е огромни разходи, провело е продължителна кореспонденция и преговори с финансиращата банка и насрещните страни по споразумението, предоговорило е с ответника датите за подписване на окончателен договор по искане на ответника, предприело е всички зависещи от него действия, насочени към сключване на окончателния договор.
Четвърто, поддържа се, че посочената клауза противоречи на императивната норма на чл. 94 ЗЗД. Неправилно съдът е приел, че клаузата на чл. 5, ал. 1 от споразумението е действителна като уговорена в полза и на двете страни по договора. Твърди, че действително правото по чл. 5, ал. 1 от споразумението може да бъде упражнено само от едната страна, която в случая е ответникът. Последният изведнъж се отказал от договора - без никакви преговори, предупреждение, обяснение или отсрочка и без никаква заинтересованост за правата и интересите на насрещната страна. Поддържа се, че ощетената страна от своя страна има правото само да получи фиксирано по размер обезщетение, независимо доколко същото кореспондира с реалния размер на вредите, причинени от злоумишленото поведение (или поне осъществено при груба небрежност) на отказалата се страна.
Пето, твърди се, че клаузата на чл. 5, ал. 1 от споразумението противоречи и на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като създава предпоставки (осъществили се и в действителност) за злоумишлено поведение на едната страна, накърняващо сериозно правата и интересите на насрещната страна и незачитащо принципите за равнопоставеност и справедливост. Намира за неправилно приетото от съда, че такова нарушение би било налице, само ако отказващата се от договора страна не плати предвиденото в клаузата обезщетение. Излага становище, че плащането на обезщетението не заличава несправедливия и неморален характер на клаузата, тъй като това обезщетение е явно несъразмерно с вредите, причинени при едностранния отказ от договор на стойност 18 мил. лева.
Шесто, в жалбата са изложени и твърдения за извършено от съда съществено нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не е анализирано обстоятелството, че дружеството - ответник не е упражнило правото да се откаже от договора в защита на свой законен интерес. Дружеството не е твърдяло, нито е доказало, да е сключило договор с трета страна при по-изгодни условия от предвидените в споразумението. Счита, че в настоящия случай ответникът съвсем ясно е съзнавал, че с отказа си от споразумението и то на толкова късен етап от подготовката за сключване на окончателен договор, ще причини огромни вреди на ищеца.
Касаторът претендира присъждане на направените разноски в трите съдебни инстанции, както и разноските във връзка с производството по обезпечение на бъдещи искове, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и иска намаляването му.
Ответникът по жалбата и по делото, “Доминион Грейн България“ АД, в депозирания отговор заявява, че жалбата за неоснователна. Излага следните съображения: Уговорката в чл.5 от споразумението между страните не представлява клауза за отметнината по чл.308 ТЗ, тъй като видно от чл.1, ал.6, чл.2, ал.8, чл.3, ал.6 и чл.8, ал.2 от споразумението, правото за едностранно прекратяване на договора може да бъде упражнено само след започване на изпълнението. Въззивният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл.5, ал.1, във връзка с чл.4, ал.4 - 7 от споразумението, предвиждаща заплащане на неустойка единствено в хипотеза на отказ от сключване на договора по вина на продавача или купувача. Доколкото това е единственото изключение от чл.5 и предвид систематичното място на клаузата на чл.4, след тази на чл.5, следва, че чл.5, ал.1 от споразумението регламентира правото на всяка страна да прекрати действието на договора, независимо от нейната изправност. Уговорката в чл.5, ал.1 от споразумението е израз на предоставената от чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, която предоставя право на страните да уговарят специални правила за прекратяване на договора, вкл. след започване на изпълнението, доколкото те не противоречат на повелителна норма на закона или на добрите нрави. Сочи, че съдът анализирайки клаузите на споразумението, съобразно чл.20 ЗЗД, обосновано е приел, че страните са постигнали съгласие относно правото на всяка от тях да прекрати облигационната връзка по всяко време (при липса на ограничение във времево отношение), независимо от собствената си изправност, стига да изплати предвидената в договора сума, представляваща обезщетение, дължимо при едностранно прекратяване на договора. При евентуалност се поддържа тезата, че в чл.5 от договора е предвидена неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Сочи, че независимо кое от горните разрешения относно клаузата ще бъде възприето (отметнина, съглашение по чл.9 ЗЗД или неустойка), във всеки от тези случаи изявлението на ответника от 01.10.2018г. за отказ от договора надлежно е прекратило облигационната връзка, като касаторът е обезщетен за претърпените от него вреди с получаването на сумата от 100 000 лева. Отправеното впоследствие от ищеца изявление от 15.10.2018г. по чл.87, ал.1 ЗЗД не може да породи правно действие, предвид предхождащото го прекратяване на договора на основание чл.5, ал.1 от него. Дори да се счете, че договорът не е прекратен на 01.10.2018г., ищецът е неизправна страна по договора, поради което не разполага с потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД да развали споразумението и изявлението му в тази насока от 15.10.2018г. не е породило действие. Неизправността на касатора се изразява в неявяване в уговорения ден и час при съответния нотариус за сключване на окончателните договори относно вещите, предмет на споразумението, както и в невъзможността му да изплати цената на тези вещи, поради прекратяване на договорите за доверителна сметка с ОББ и получаване на наличните суми по тях. На последно място, дори да се приеме, че ищецът е добросъвестен и има правото по чл.87, ал.1 ЗЗД да развали договора, искът по чл.82, вр. чл.88, ал.1, изр. посл. ЗЗД отново се явява неоснователен, тъй като по делото не се установява ответникът да е неизправна страна по договора, както и да е действал с умисъл или груба небрежност. Доказано е точно обратното, а именно изпълнение на задължението на продавач да представи документи на ищеца- купувач и на финансиращата го институция, с оглед финансирането му. По делото не са установени твърденията на ищеца за неизпълнение от ответното дружество на задължението му да прехвърли чисти от тежести имотите; че е предлагал на трети лица имотите, предмет на споразумението; че не е прекратил действащи договори за наем. Ответникът иска присъждане на направените по делото разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело ВКС е допуснал на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса допустимо ли е правото на отметнина да бъде упражнено след започване на изпълнението на договора
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният състав, след тълкуване на волята на страните по чл.20 ЗЗД, е счел за валидна клаузата на чл.5, ал.1 от споразумението, с която страните са се съгласили, че всяка от тях има право да се откаже от договора по свое усмотрение, по силата на едностранно писмено уведомление, отправено до другата страна, като отказалият се дължи на насрещната страна обезщетение в размер на 100 000 лева, платими в деня на отправяне на уведомлението. Приел е, че с процесната клауза страните са изразили разбирането си, че е възможно да не постигнат целта на договора - сключване на окончателен договор, както по обективни, така и по субективни причини. Посочено е, че съзнанието на страните за наличните пречки за сключване на окончателен договор е намерило израз в част от поетите задължения - за придобиване на идеални части от съсобствените земеделски земи от страна на продавача, за представяне на документите за придобиване на земеделската техника, както и в поетото от купувача задължение да осигури финансиране за тяхното закупуване. Счетено е, че съзнанието на страните за фактическите и правни трудности при изпълнение на горните задължения е намерило израз и в клаузите на чл.1, ал.6, чл.2, ал. 8 и чл.3, ал.6, съгласно които, в случай, че до датата на сключване на окончателен договор купувачът не е осигурил финансиране на сделката, същият може да се възползва от правото си по чл.5, ал.1 от договора или да закупи активите със собствени средства. Въз основа на препращането към клаузата на чл.5, ал.1 в горните хипотези, съдът е обосновал извода си, че по силата на същата страните са се съгласили да придадат правно значение на всички евентуални пречки като прекратят обвързващото действие на договора. Същевременно съдът е приел, че вън от горното, клаузата на чл.5, ал.1 от договора предвижда изначално възможността всяка от страните да прекрати действието на договора по своя воля, независимо от собствената си изправност, както и от причините за евентуалното неизпълнение, предвид употребения в споразумението термин „по свое лично усмотрение“ и с оглед липсата на каквито и да е предпоставки и срокове за отправяне на уведомлението. Намерил е, че този извод се подкрепя и от систематичното място на клаузата на чл.5, ал.1 в договора, която е след клаузата на чл.4, регламентираща отговорността на страните при виновно неизпълнение на задълженията им.
Въззивната инстанция е намерила за неоснователни доводите на ищеца за нищожност на клаузата на чл.5, ал.1 от договора, поради противоречие с разпоредбата на чл.308 ТЗ. Посочила е, че тази разпоредба е диспозитивна, предвид нейната специфика, кръгът от обществени отношения, които регламентира, в светлината на сходни правни институти и съобразно свободата на договаряне, прогласена в чл.9 ЗЗД. С оглед горното, решаващият състав е приел, че липсва пречка страните по едно двустранно съглашение да се отклонят от нейното предписание, като предвидят възможност за прекратяване на договора по всяко време, включително и след започване на изпълнението по същия, при заплащане на съответно обезщетение /отметнина/ на насрещната страна. Посочено е, че разпоредбата на чл.308 ТЗ разкрива виждането на законодателя за по-нисък размер на вредите при прекратяване на договора преди изпълнението по същия да е започнало, но не съдържа забрана всяка една договорна връзка да бъде прекратена и след започване на изпълнението, както по общо съгласие на страните, така и при настъпване на изначално уговорени предпоставки, вкл. и по силата на едностранно волеизявление на всяка от страните. Счетено е, че в конкретния случай страните са се отклонили от предписанието на чл.308 ТЗ единствено досежно срока, в който правото на отказ от договора може да бъде упражнено, като са предвидили заплащане на завишен размер на дължимото обезщетение за претърпените вреди от упражняването на правото по чл.5, ал.1 именно предвид техния по-голям размер след започването на изпълнението /обратнато на предвиденото в чл.8 от договора/.
Апелативният състав е намерил за неоснователни и доводите на ищеца за нищожност на клаузата на чл.5, ал.1 от споразумението, поради противоречие с нормата на чл.94 ЗЗД, според която недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника при умисъл или груба небрежност. Счел е, че, клаузата на чл.5 ал.1 от процесното споразумение не съдържа подобно ограничение, тъй като същата предвижда равнопоставена и реципрочна възможност за упражняване на предвиденото право, като предпоставките за това са напълно идентични и за двете страни. Намерил е за неоснователно твърдението, че същата ограничава отговорността на ответника до размера на сумата от 100 000 лева, тъй като същият е определен по общо съгласие на страните, като еквивалент на очакваните и неполучени по договора ползи и престации и обезщетение за претърпените вреди. Също така е приел, че клаузата не се явява уговорена и в нарушение на добите нрави, тъй като тя предвижда, че правните последици на прекратяване на договора настъпват едва в момента на получаване на обезщетението от насрещната страна, като до този момент страните са валидно обвързани от договора. Обратно на гореизложеното, разпоредбата на чл.308 ТЗ свързва прекратяването на договора единствено с факта на получаване на волеизявлението за отказ от договора, като реалното получаване на отметнината е ирелевантно за прекратяването. Отклонението от нормата на чл.308 ТЗ единствено във времево отношение – чрез предвиждането, че правото по същата може да бъде упражнено и след започването на изпълнението на договора, не може само по себе си да обоснове извод за нищожност на клаузата на чл.5, ал.1 от договора, предвид свободата на договаряне, реципрочността на правото и настъпването на последиците едва при реално получаване на сумата от насрещната страна.
Поради изложеното, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск. Приел е, че в процеса не е установено развалянето на договора, настъпило по силата на едностранно предизвестие на купувача - ищец, отправено и получено от продавача - ответник на 15.10.2018г., тъй като към същата дата облигационната връзка между страните вече е била надлежно прекратена. Прекратяването е осъществено валидно по силата на надлежно получено на 01.10.2018г. от купувача волеизявление на продавача, че упражнява правото си по чл.5, ал.1 от договора и реалното постъпване по сметка на купувача на уговореното в същата обезщетение в размер на 100 000 лева. Въз основа на изложените по-горе съображения, въззивната инстанция е приела за неоснователна и предявената в съотношение на евентуалност претенция за заплащане на исковите суми, представляващи обезщетение за вреди, с твърдения, че упражняването на правото по чл.5, ал.1 от договора е по естеството си злоупотреба с право от страна на ответника. Посочено е, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи намерението на ответника да увреди ищеца чрез прекратяването на договора по свое собствено усмотрение. Като аргумент съдът е изтъкнал, че по делото липсват доказателства ответникът да е бил надлежно уведомен от ищеца за сключването на предварителен договор с трето лице за покупко - продажба на недвижими имоти, както и за уговорената в същия неустойка в значителен размер. Липсват и доказателства ответникът да е бил уведомен и за размера на разходите, направени от ищеца във връзка със сключеното споразумение.
По релевирания правен въпрос:
Съгласно решение № 42/11.05.2015 г. по т. д. № 1357/2013 г. на I т. о. на ВКС, с оглед съдържащите са в чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, прекратяването на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави.
Едно от законовите основания за прекратяване на договор е институтът на отметнината (пишманлъка). В постоянната практика на ВКС - решение № 944/ 11.01.2010 г. по гр. д. № 2923/2008 г. на I г. о., решение № 474/13.07.2010г. по гр. д. № 457/2009г. на IV г. о., решение № 98/08.06.2011г. по т. д. № 931/2010г. на II т. о. и решение № 39/15.05.2014 г. по т. д. № 1061/2013 г. на I т. о., последователно е застъпено становището, че при отметнината по чл.308 ТЗ се упражнява преобразуващо право за прекратяване на договора с едностранно волеизявление до започване на изпълнението му (ако страната „е дала или обещала нещо“ при сключване на договора). Посочено е, че тя е приложима и в отношенията между нетърговци, няма установена от закона форма за волеизявлението за отказ от договора, като при упражняване на правото на отметнина поведението на страната е правомерно, тъй като почива на уговореното между страните.
В решение № 98/08.06.2011г. по т. д. № 931/2010г. на II т. о. на ВКС е прието, че преценката кога е започнало изпълнението по см. на чл.308 ТЗ при сключен предварителен договор зависи от неговото конкретно съдържание. Когато то се свежда само до взаимни задължения на страните за сключване на окончателен договор, изпълнението е еднократен акт - сключването на самия окончателен договор, до който момент няма започнало изпълнение по предварителния договор и разпоредбата на чл.308 ал.1 от ТЗ относно уговорката за отметнина следва да се приложи. Когато по волята на страните в предварителния договор са включени (и изпълнени) допълнителни уговорки, като предварително предаване на вещта от купувача на продавача, авансово плащане на част от цената и др., изпълнението по договора е започнало преди сключването на окончателния договор, поради което не могат да се прилагат правилата за отметнината.
С решение № 39/15.05.2014 г. по т. д. № 1061/2013 г. на I т. о. на ВКС е разяснено, че правото на отказ от договор и за неговото прекратяване с едностранно изявление или с конклудентни действия от една от страните, в хипотези на започнало изпълнение и при неизпълнение на задълженията на насрещната страна е поставено в зависимост от уговорките между страните. Отграничени са институтите на отметнината, задатъка и неустойката. Пояснено е, че при уговорка за отметнина правото принадлежи на всяка от страните по договора (ако е двустранно уговорена) до започване на изпълнението, без значение дали същата е изправна. При договорна клауза за право на едностранно прекратяване договора, включително и след като е започнало изпълнението му, не е налице уговорка за отметнина. При задатък по чл.93 ЗЗД правото на отказ от договора е предоставено само на изправната по договора страна и то, ако е уговорено, че „даденото” при сключването му има правната характеристика на задатък. Доказателствената и обезпечителна функция на задатък може да е придадена и на платеното капаро, но не и размерът на дължимия задатък при отказ от договора да подлежи на определяне съобразно заложени в договора критерии. Трето, договорната клауза за заплащане на обезщетение при неизпълнение на конкретно поето от страната задължение има характер на неустойка и същата се дължи за вида неизпълнение, за който е уговорена, като е допустимо споразумение между страните неустойка да се дължи и при разваляне или прекратяване на договора. В решение № 148/30.06.2014г. по гр. д. № 2013г. на IV г.о. на ВКС е прието, че с оглед съдържанието на конкретната уговорка, тя може да има функциите, както на задатък, така и на отметнина, които са уредени с диспозитивни правни норми в чл.93 ЗЗД, съответно чл.308 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС споделя формираната практика по чл.290 ГПК. В разпоредбата на чл.308 ТЗ се дефинира отметнината като правен институт – постигнато съгласие между страните, че едната (или всяка от страните) може едностранно да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му, като даде или обещае да даде нещо. Подобно правило се е съдържало и в чл.295 ТЗ (отм.): „Ако някоя от страните при сключването на договора е дала или обещае да даде нещо (пишманлък) за случай, че се отметне, тя може да се оттегли от договора, но само ако не е почнала да го изпълнява или не е приела извършеното на другата страна цяло или частично изпълнение. Онзи, който се отметни, длъжен е да заплати условената за това отмятане сума (пишманлък), а дадената изгубва и с това се освобождава от по-нататъшните последствия на отметването“. Такава уговорка се счита за допустима в съдебната практика и за периода от отмяната на стария ТЗ до приемането на Част трета от сега действащия ТЗ, в която е систематичното място на отметнината. Предвид очертания фактически състав на пишманлъка, уговорка, с която се предвижда възможност за оттегляне от договора, след започване на изпълнението на която и да е от страните - частично или изцяло, не представлява отметнина, тъй като не покрива един от елементите от фактическия състав на този правен институт, а не поради противоречието й с императивна правна норма (правилото на чл.308 ТЗ не е установено в обществен интерес, а в защита на страните по правоотношението). Подобна клауза ще произведе действие, ако осъществява фактическите състави на други правни институти като задатъка или неустойката, а в случай, че не покрива същите - на основание договорната свобода по чл.9 ЗЗД, при условие, че не противоречи на повелителни норми или на добрите нрави.
По съществото на касационната жалба:
На 17.05.2018г. ответникът „Доминон Грейн България“ АД, заедно с дружеството „Добруджански клас“ АД, като продавачи, са сключили с ищеца „Агрикс ленд“ ООД – купувач, и „Агрикс България“ ООД - солидарен длъжник, предварителен договор, по силата на който двамата продавачи са се задължили да прехвърлят на купувача правото на собственост върху определени активи, очертани в три сегмента: 1/ складова база за временно съхраняване на зърно в [населено място], състоящата се от имоти и сгради, собственост на ответника; 2/ земеделски земи и инвентар, съсобственост на двамата продавачи (обозначени като дейност „Земеделие“) и 3/ идеални части от земеделски земи, собственост на ответника, като земите се притежават от него в съсобственост с трети лица, които не са страни сделката; при договорени цени за всеки сегмент поотделно. С оглед предмета на предварителния договор - както недвижими имоти, така и движими вещи (земеделски машини и инвентар), за които законът предвижда различна форма за действителност на разпоредителната сделка, вкл. предвид различното местонахождение на недвижимите имоти, изпълнението му обективно изисква сключването на множество окончателни договори.
Споразумението влиза в сила от датата на подписването му, като в 3-ри дневен срок от откриване на доверителните сметки в посочената банка, купувачът следва да заплати по тях със собствени средства договорените аванси за трите очертани по-горе сегмента, а при неплащането им в срок споразумението се прекратява по взаимно съгласие на двете страни, без да е необходимо която и да е от тях да уведомява насрещната страна – чл. 8, ал. 1 и 2, вр. чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 3, т. 2, чл. 3, ал. 2. В този случай купувачът дължи обезщетение на продавача в размер на направените от него документално доказани разходи във връзка с подписване на споразумението, но не повече от 20 000 лева. Остатъкът от цените на обектите следва да е постъпил по доверителната сметка най-късно на датата на подписване на окончателния договор, като в споразумението е отразено и намерението на купувача да ползва за заплащането му финансиране от кредитна или финансова институция.
В б. „Ж“ и б. „Е“ от преамбюла на процесния предварителен договор изрично са очертани съществените интереси на двете страни – за продавачите – да продадат само заедно и в цялост база Соколово, дейността „Земеделие“ (земеделски земи и инвентар) и притежаваните идеални части от земеделски земи, всички индивидуализирани в отделни приложения към договора, а за купувача – придобитите имоти и активи да бъдат чисти от тежести и права на трети лица (с изключение на заварените наемни и арендни договори и договор за влог, както и тежестите, които ще бъдат учредени в полза на финансиращата купувача институция). Тези интереси са намерили отражение и в останалите клаузи на договора. За да се гарантира „пакетната“ сделка е предвидено сключване на всички окончателни договори в един и същи ден (чл. 4, ал. 1), както и правото на всяка от страните да развали договора без предизвестие при неявяване / отказ на другата страна по причина, за която отговаря, да сключи някой от окончателните договори за базата в [населено място] (в цялост) или за дейност „Земеделие“ (ако неявяването или отказа за сключване на окончателни договори, надвишава 5% от договорената за тази дейност цена, увеличена с цената на идеалните части за земеделските земи) – чл. 4, ал. 2 - 3, ал. 5 - 6. Отклонение от „пакетния“ характер на сделката е предвидено единствено относно продажбата на идеалните части от земеделските земи, които са в съсобственост между ответника с трети лица, като неявяването или отказа да се сключат договорите за тях, вкл. за част от тях, води до пораждане на право на прекратяване на предварителния договор само относно очертания по-горе трети сегмент от него – чл. 4 , ал. 4 и 7. По идентичен начин е защитен интереса на купувача, придобитите имоти и активи да бъдат чисти от тежести и права на трети лица - чл. 4, ал. 11 - 12. За гарантиране на цялостта на сделката по подобен начин са уредени последиците от неизпълнението от страна на продавача на задължението му да представи документите, касаещи правния статут на имотите и обектите, предмет на договора, вкл. пълномощно на купувача за снабдяване с тези документи, но с тази разлика, че е уговорено правото на отказ на купувача от предварителния договор, като при упражняването му споразумението се прекратява изцяло без страните да си дължат обезщетение - чл. 7, ал. 1-3.
В чл. 7, ал. 4-5 от споразумението е предвидено, че до 25.06.2018г. купувачът трябва да уведоми за положителния или отрицателния резултат от направените от него правни анализи на обектите, предмет на договора. В случай на отрицателен анализ за някои от имотите, попадащи в база [населено място], споразумението се счита прекратено в неговата цялост, а при такъв за активи от дейност Земеделие“ (надвишаващи 5% от договорената за тази дейност цена, увеличена с цената на идеалните части за земеделските земи, продавачът има право по свое усмотрение да прекрати споразумението в неговата цялост, в частта му за дейността „Земеделие“ или само за активите и/или имотите, за които анализът е отрицателен, с оглед интереса му за продажба на база Соколово и дейност „Земеделие“ в договорените обеми и цялост. В случай, че продавачът прекрати споразумението в цялост само за дейност „Земеделие“, купувачът има право по свое усмотрение или да придобие база Соколово или да прекрати договора и за нея.
В чл. 5 от споразумението страните са се съгласили, че всяка от тях има право да се откаже от договора по своя усмотрение с едностранно уведомление, отправено до другата страна, като отказалата се страна ще дължи на другата обезщетение в размер на 100 000 лева, платимо в деня на изпращане на уведомлението, а споразумението се счита прекратено след получаване на обезщетението.
В чл. 1, ал. 6, чл. 2, ал. 8 и чл. 3, ал. 6 от предварителния договор изрично е предвидено, че ако до датата на сключване на окончателния договор купувачът не е получил финансиране за заплащане на остатъчната цена за който и да е от трите сегмента от съглашението, същият по свой избор може да се възползва от правото си по чл.5 при съблюдаване на интереса на продавача по б. „Ж“ от преамбюла или може сам да финансира покупката.
Първоначалният срок за сключване на окончателните договори е 31.08.2018 г., като след удължаването му на два пъти с анексите към договора, уговореният краен срок е 15.10.2018 г.
На 01.10.2018 г. продавачите „Добруджански клас“ ЕООД и „Доминион Грейн България“ АД са уведомили ищеца и солидарния длъжник по споразумението от 18.05.2018 г., че упражняват правото си по чл. 5 ал. 1 за прекратяване на споразумението, както и че са наредили заплащане по посочената в договора банкова сметка на купувачите уговореното в същата клауза обезщетение в размер на 100 000 лева. Уведомлението е отправено в предвидената в клаузата на чл. 5, ал. 1 от същото писмена форма, като ищецът не оспорва факта на неговото получаване.
С поканата - предизвестие, връчена на ответното дружество на 15.10.2018 г., ищецът е заявил, че счита предварителният договор от 18.05.2018 г. за все още действащ между страните, както и че продавачът се намира в неизпълнение на поетите по същия задължения - за предоставяне на купувача на документите за придобиване на машините и инвентара, на писмени доказателства за предлагане на съсобствениците на продаваемите земеделски зами за изкупуване на идеалните им части, неоказване на съдействие и представяне на документи, изисквани от финансиращата банка. Посочено е, че продавачът не е изпълнил и поетото задължение да не предлага имотите и имуществото за продажба на трети лица, както и че е упражнил правото си по чл. 5 ал. 1 от договора в нарушение на закона. Съответно ищецът е поканил ответника да представи в срок до 22.10.2018 г. описаните в предизвестието документи, както и да се яви на адреса му на управление за сключване на анекс към споразумението. Предизвестието обективира и изрично волеизявление на купувача, че при неизпълнение на горната покана, ще счита договора за развален по вина на продавача, т.е същото има характер на предизвестие за разваляне на договора.
При така установените факти по делото, настоящият състав на ВКС приема, че с оглед съдържанието на споразумението, изпълнението на задълженията по предварителния договор започва с превеждане от купувача на уговорените аванси за активите по трите сегмента в съответните доверителни сметки. Неплащането им в срок е посочено като прекратително условие за договора, като при настъпването му, право на отказ от договора по чл.5 не би могло да бъде упражнено от страните. В договора изрично е предвидено, че правото на оттегляне от договора срещу заплащане на обезщетение от 100 000 лева може да бъде упражнено от купувача във връзка с липсата на финансиране към датата на сключване на окончателните договори т.е. след като е започнало изпълнението на договора чрез превеждане на авансите по доверителните сметки. С оглед на това, неоснователно е твърдението на касатора, че спорната разпоредба на чл.5 от споразумението предвижда възможност за отказ от договора преди започване на изпълнението, и доколкото същата не покрива този елемент от фактическия състав на чл.308 ТЗ, тя няма характер на съглашение за отметнина.
От граматическото тълкуване на тази клауза се установява, че потестативното право на отказ от договора е предоставено и на двете страни -„всяка от тях има право да се откаже от договора“, при това „по свое усмотрение“, като единственото условие волеизявлението за отказ от договора да произведе действие е да бъде заплатено обезщетение от 100 000 лева, поради което правилно въззивният съд е приел, че упражняването на правото не е обвързано с изправността на страната по договора, за разлика от правото да се развали договора без предизвестие по чл. 4 от същия.
В съответствие със закона са и изводите на апелативния съд, че спорната клауза за отказ от споразумението не противоречи на императивни норми и на добрите нрави.
На първо място, както беше посочено по-горе при отговора на правния въпрос, нормата на чл.308 ТЗ не е императивна, поради което уговорената в отклонение от нея клауза не е нищожна на основание чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.1-во ЗЗД.
На второ място, клаузата не е нищожна и на основание чл. 26, ал.4, вр. ал.1, предл. 3-то ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, тъй като не нарушава принципите на справедливост и добросъвестност. Правилно решаващият състав на апелативния съд е приел, че е налице равнопоставеност на страните при уговаряне на правото да се откажат от договора по всяко време при едни и същи условия, както и, че размерът от 100 000 лева на обезщетението е съобразено с факта, че отказът се прави след започване на изпълнението на договора (след плащането на авансовите вноски по доверителните сметки). Страните са постигнали изрично съгласие в чл. 1, ал. 6, чл. 2, ал. 8 и чл. 3, ал. 6, че купувачът може да се оттегли от договора при условията на чл.5 от него към датата, определена за сключване на окончателните договори, вкл. в частната хипотеза на неизпълнение от него на основното му задължение му да осигури финансиране на остатъка от продажните цени, като реципрочно на това е и установеното право на отказ от договора на насрещната страна до този момент. При съпоставяне на дължимото обезщетение по чл.5 и чл.8 от договора е видно, че обезщетението дължимо при отказ от договора при вече започнало изпълнение е 5 пъти по-голямо от дължимото от купувача при прекратяване по право на договора, поради неизпълнение на задължението му за плащане на авансите, към който момент все още не е налице изпълнение по договора. Освен това, отказът от договора, за разлика от отметнината по чл.308 ТЗ, е обусловен и от ефективното заплащане на обезщетението от 100 000 лева към момента на волеизявлението, като условие същото да прояви правното си действие, което условие е предвидено именно с оглед обстоятелството, че изпълнението на договора е започнало. Правилно апелативният съд е приел, че разпоредбата на чл.5 от договора е свързана и със спецификата на самия предварителен договор. Последният е сключен на един ранен етап, в който купувачът все още не е направил правен анализ на активите, предмет на договора, които са десетки обекти, различни по вид и местоположение, като по съгласие на страните този анализ е от значение за прекратяването на предварителния договор частично или изцяло. Правилно е отчетено, че самата подготовка за сключване на множеството окончателни договори е свързана с фактически и правни трудности – снабдяване с документи за същите, вкл. за тежести, отправяне на предложения за изкупуване до трети лица по чл.33 ЗС, осигуряване на финансиране от кредитна или финансова институция в значими размери, при това при спазването на условието за „пакетна сделка“, с оглед на които страните са предвидили изначално възможността всяка от тях да прекрати действието на договора по своя воля, независимо от собствената си изправност, както и от причините за евентуалното неизпълнение. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че клаузата на чл.5 от споразумението не е договорена в нарушение на принципите за справедливост и добросъвестност, поради което не е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
С клаузата на чл.5 от договора не е налице предварително изключване или ограничаване на отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност, поради което същата не е недействителна, поради противоречие с императивната норма на чл.94 ТЗ. Уговорката дава възможност на всяка от страните, независимо от нейната изправност, да отстъпи от договора, но съпроводено с действително заплащане на обезщетение, съобразено с негативния интерес на кредитора и с евентуалните разходи по подготовката за сключване на окончателните договори.
Спорната клауза не покрива фактическите състави на чл.92 и чл.93 ЗЗД (правото на отказ от договора не е обусловено от изправността на страната), но доколкото разпоредбата на чл.5 от договора не противоречи на императивни норми и на добрите нрави, на основание чл.9 ЗЗД, произвежда целеното с нея правно действие. С оглед на това, процесният предварителен договор се явява прекратен с отправеното от продавачите към купувача на 01.10.2018г. волеизявление за отказ от договора, съпроводено с реално заплащане на уговореното за това обезщетение от 100 000 лева.
Предвид прекратяването на облигационната връзка на основание чл.5 от договора на 01.10.2018 г., отправеното по-късно на 15.10.2018г. волеизявление от купувача по чл.87, ал.1 ЗЗД не би могло да произведе правно действие, тъй като към този момент няма висящо правоотношение между страните.
Независимо, че клаузата за оттегляне от договора не е уговорка за отметнина по чл.308 ТЗ, тъй като с нея се предоставя право на всяка от страните за едностранно прекратяване договора, след започване на изпълнението му, е видно, че договорката е близка до този правен институт, като сходството се изразява в това, че и в двата случая се учредява потестативно право на отказ от договора, независимо от изправността на страната срещу предоставяне на едно благо, като отликите са в това дали изпълнението е започнало и не, съответно дали, за да произведе действие волеизявлението за оттегляне е необходимо или не реално предоставяне на обещаната цена на отказа. С оглед валидността на уговорката, нейната близост до института на отметнината, и предвид обвързващата й страните сила, съобразно чл.20а, ал.1 ЗЗД, следва да се приеме, че при отказ по чл.5 от предварителния договор отказващата се страна дължи само договореното в нея обезщетение, срещу реалното заплащане на което може да упражни преобразуващото право за прекратяване на договора.
Предвид изложеното, правилно е прието от апелативния съд, че главните искове по чл. 82, вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди, ведно с акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, се явяват неоснователни.
Съдържанието на договореното от страните право на отказ се изразява във възможността да се отстъпи едностранно от договора по всяко време срещу заплащане на обезщетение от 100 000 лева, независимо от изправността на отказващата се страна, поради което упражняването му е с оглед изначално признания на страната интерес да се откаже от договора, а не с цел да бъдат увредени правата и интересите на насрещната страна, която се ползва от същото право, и доколкото отказът от споразумението не се доказва да е упражнен в несъответствие с целта на самото субективно право и принципа на добросъвестност, не е налице злоупотреба с право. Следва да се има предвид, че упражняването на правото не е обусловено от други условия, като отправяне на предупреждение, даване на отстрочка, допълнителни преговори между страните и т. н. С оглед изложеното, предявените при евентуалност искове, основаващи се на твърдение за наличие на злоупотреба с право, също се явяват неоснователни.
Предвид горното, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията трябва да се присъдят направените от него разноски в размер на 24 000 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство с представеното платежно нареждане от 05.04.2021г. към фактура и договор за правна защита и съдействие от 02.04.2021г. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на възнаграждението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като минималният размер на дължимото възнаграждение по Наредба 1/2004г. (в съответната й редакция) е 20 179,16 лева без ДДС или 24 215 лева с ДДС.
Водим от горното, на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1583/29.12.2020г. по в.гр.д. № 2476/2020г. на Апелативен съд-София
. ОСЪЖДА „Агрикс Ленд“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Доминион Грейн България“ АД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 24 000 лева с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |