Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр.София , 01 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Галина Стоянова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 483/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Р., защитник на подсъдимия А. Н. Д., срещу въззивна присъдата от 30.06.2021 г., постановена по внохд №4056/2020 г. на Софийски градски съд, НО. В жалбата и допълнението към нея са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с това, че: 1. въззивната инстанция не е посочила предварително защо не приема фактическата обстановка, установена от първостепенния съд и какви са били допуснатите нарушения от него, като по този начин е бил нарушен реда по чл.336 ал.1 т.2 от НПК, изискващ да се посочат съображения, налагащи отменяването на присъдата, след което да се изложат такива за постановяване на новата присъда; 2. смесването на фактическите и правните изводи не е позволило на въззивната инстанция да оцени правилно установителната дейност на районния съд; 3. липса на съображения в мотивите на градския съд относно противоречията в доказателствения материал, като изложените от него доводи са чисто декларативни; 4. използването на недопустим подход от страна на контролирания съд при оценка на доказателствата и формиране на вътрешното му убеждение, тъй като априорно са били приети за достоверни показанията на полицейските служители свидетелите Л. и Й., а всички доказателства, които не са в съгласие със заявеното от тях, са били отхвърлени като недостоверни. По отношение касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се твърди, че е приложен закон, който не е следвало да бъде приложен, „доколкото не са били налице необходимите основания за това“. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и делото върнато на СГС за ново разглеждане. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставена без уважение, тъй не са налице релевираните касационни основания. Посочва, че СГС като съд по фактите има правомощия да установи нова фактическа обстановка и въз основа на нея да изведе нови прави изводи, каквото законосъобразно е сторил, поради което липсват допуснати нарушения на процесуалните правила. Защитникът на подсъдимия П. С., адв. Ж. моли да се постанови решение, с което да се уважи касационната жалба на другия подсъдим и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Касационният жалбоподател адв.Р. и подсъдимият А. Д., редовно призовани, не се явяват. Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият П. С. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 17.06.2020 г., постановена по нохд №3779/2018 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия А. Н. Д. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.346 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. В. С. е бил признат за виновен в това, че за времето от 20:00 часа на 26.03.2017 г. до около 01:00 часа на 27.03.2017 г. в [населено място], при условията на повторност и продължавано престъпление- с две деяния, е отнел противозаконно чужди моторни превозни средства- л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4950 лв. и л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 3645 лв. от владението съответно на Я. К. и Е. Н., без тяхно съгласие и с намерение да ги ползва, поради което и на основание чл.346 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимият П. С. е бил признат за невинен и оправдан за това да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия А. Д.. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските, сторени по делото, които е възложил в тежест на подсъдимия П. С.. По протест на Софийска районна прокуратура и жалба на подсъдимия П. С. пред Софийски градски съд е било образувано внохд № 4056/2020 г., приключило с нова въззивна присъда от 30.06.2021 г., с която първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в частта, в която подсъдимият А. Д. е бил оправдан в извършването на престъпление по чл.346 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК; в частта, в която подсъдимият П. С. е бил оправдан за това да е извършил престъплението в съучастие с А. Д.- чл.20 ал.2 от НК; в частта, в която подсъдимият П. С. е бил осъден да заплати разноски по делото за разликата над сумата от 37,03 лв. до 74,06 лв. и за разликата над сумата от 128,42 лв. до 253,83 лв., като вместо това подсъдимият А. Н. Д. е бил признат за виновен и осъден в извършване на престъпление по чл.346 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК, за което му е било наложено наказание две години и три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 ал.1 от НК е било зачетено предварителното му задържане. Подсъдимият П. С. е бил признат за виновен в това да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с подсъдимия А. Д. и по квалификацията по чл.20 ал.2 от НК. В тежест на А. Д. са били възложени част от направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда в останалата част е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се констатират претендираните от касатора съществени процесуални нарушения, които да са допуснати от въззивната инстанция. Мотивите към постановената нова въззивна присъда напълно отговарят на стандартите, заложени в закона за съдържание. Последното се подчинява на изискванията на чл.305 от НПК, към която разпоредба препраща нормата на чл.339 ал.3 от НПК- регламентираща съдържанието на решението на въззивната инстанция. Позоваването на разпоредбата на чл.336 ал.1 т.2 от НПК във връзка със съдържанието на обжалвания въззивен акт е некоректно, тъй като тази правна норма касае единствено провомощията на въззивния съд, в хипотезата на отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, когато се налага осъждане на оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция. Доколкото въззивният съд е съд по фактите, той може да установява нови фактически положения, да ги допълва или променя, без значение на това дали тази му дейност е в резултат на събирането на нови или проверката на вече събрани доказателства, или е единствено в рамките на наличните такива. Разпоредбата на чл.305 ал.3 от НК го задължава при постановяване на нова въззивна присъда да посочи само установените от него обстоятелства, доказателствата, които ги обосновават и правните съображения за взетото решение, като при противоречия в доказателствените материали е необходимо да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят, както законосъобразно е сторил градския съд. Независимо от горното, прочитът на мотивите към атакуваната присъда, показва, че въззивната инстанция е взела отношение досежно причините за извършената от нея промяна във фактическата обстановка, като на л.97 от съд. дело ясно е посочила, че „проверявайки изцяло правилността на атакуваната присъда, анализирайки самостоятелно доказателствената съвкупност, констатира, че са налице основания за нейната отмяна….., тъй като приетата от първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира на събрания доказателствен материал“. Установяването на несъответствие между доказателствата и приетите факти, представлява „необоснованост“ на проверявания акт, която въззивната инстанция е длъжна да поправи, доколкото тя е инстанция по фактите. „Необосноваността“ не води до връщане на делото за ново разглеждане, защото това правомощие е налице само при установяване на съществени процесуални нарушения, допуснати от предходния съд и то ако те са неотстраними при новото разглеждане на делото. Освен това на л.103 на гърба от съд.дело въззивната инстанция е коментирала и доказателствата, поставени в основата на оправдателната присъда, като е посочила собственото си становище по отношение на тяхната процесуална годност. Изразила е несъгласие с преценката на първостепенния съд по отношение възможността от позоваване на отрицателния резултат от одорологичното изследване за подсъдимия Д.. В този смисъл ясно е конкретизирал причините, поради който не е възприел фактическата обстановка, отразена в съдебния акт на районния съд. По-нататък мотивите към въззивната присъда не страдат от приписваните им пороци, тъй като СГС е изложил подробно приетите от него фактически обстоятелства, направил е обстоен и коректен анализ на всички събрани по делото доказателства и доказателствени източници, като същите са били детайлно обсъдени не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка /л.99 на гърба, л.100, 101 и 102 от съд.дело/. След това решаващият съд е изложил правните си съображения, както и такива, свързани с индивидуализация на наказанието. Следва да се отбележи, че в правомощията на съда по същество е да кредитира едни доказателства, а на други да не даде вяра, стига да изложи коректни съображения за тази си преценка и тяхното обсъждане да е извършено съгласно действителното им съдържание. В тази насока въззивният съд не може да бъде упрекнат. Показанията на свидетелите Л. и Й. са били внимателно анализирани, а изводът на градския съд, че същите са обективни и достоверни, е убедително защитен чрез съпоставката им с показанията на св.Ю. Н. и подкрепата им от данните, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие. В допълнение следва да се посочи, че отделни части от заявеното от коментираните двама свидетели по косвен път се потвърждава и от данните, съдържащи се в други гласни доказателствени източници- показанията на свидетелите К., И., С., Х. и донякъде от тези на В.. При това положение е неоснователно оплакването, че на показанията на двамата основни свидетели Л. и В. е придадена предварително установена сила. Не се констатира и твърдения от касатора пропуск на съда, касателно обсъждането на противоречия в заявеното от отделните свидетели. Съдът е коментирал противоречията в данните, предоставени на досъдебното и съдебно производство от свидетелите В., С. и К.. Внимателният им анализ и съпоставянето им и с други източници на доказателства е позволил на съда правилно да прецени кои от тях, дадени в двете фази на процеса, заслужават доверие и кои не следва да се кредитират. По същия начин съдът е постъпил и с показанията на свидетелите Г. и Д., първите подкрепящи тезата на подсъдимия Д., а вторите –опитващи се да изключат участието и на двамата съпроцесници в осъществяване на инкриминираното престъпление. При цялостната оценка на всички гласни доказателствени средства, осъществена от въззивния съд, ВКС не констатира тяхното подценяване или надценяване, нито пък обсъждане в разрез с действителното им съдържание. В заключение, липсват съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на мотивите към атакувания съдебен акт, които да предпоставят необходимост от неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Както беше посочено и по-горе, проверката на ВКС за наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, също не установи отклонения. В рамките на установените фактически положения от СГС, материалният закон е приложен правилно. Законосъобразно подсъдимият Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.346 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НПК и в този смисъл оплакването за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, е лишено от основание. В касационната жалба не е възведено основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което ВКС не дължи произнасяне по него. По изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице претендираните касационни основания, поради което счете, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а въззивната присъда- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 30.06.2021 г., постановена по внохд №4056/2020 г., по описа на Софийски градски съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/