Ключови фрази
Непозволено увреждане * непозволено увреждане * свобода на словото * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * погасителна давност

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 443

София, 19.07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5059 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. С. от гр. С. срещу решение №417 от 22.07.08г. по гр.д. №192/08г. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата е изложено оплакване за допуснато нарушение на материалния закон – чл.45 от ЗЗД, вр.чл.39, ал.2 от Конституцията, при формиране на извода, че публикацията във в.”Т” от 26.04.2002г. не съдържа изрази, които да я определят като противоправна и да ангажират имуществената отговорност на ответника, който е дал процесното интервю. Освен това жалбоподателят счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил показанията на свидетелите А, които са установили претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Ответникът в производството Н. Л. М. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно.

С определение №600/02.07.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за прилагането на чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България.

За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение състав на Пловдивския апелативен съд е отменил решение №62 от 11.01.08г. по гр.д. №2969/06г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлил предявения от А. К. С. срещу Н. Л. М. иск по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от интервю на ответника, публикувано във в.”Т” – бр.115/26.04.02г. Въззивният съд е приел, че използваните в интервюто изрази по отношение на ищеца “той заслужаваше дисциплинарно уволнение” и “за мен този човек е престъпник” не представляват твърдения за факти, а са оценъчни съждения, те не приписват на ищеца извършени престъпления или дисциплинарни нарушения, не могат да се квалифицират като клеветнически твърдения и затова деянието не е противоправно и за него не може да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД. Освен това в процеса не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди от това интервю.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното:

В чл.45 от ЗЗД е предвидена имуществена отговорност за виновно противоправно поведение, което причинява вреди на другиго. Когато деянието по чл.45 от ЗЗД представлява публично изразяване на мнение, за да бъде правомерно, то следва да е съобразено с чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България. С този текст прокламираната в ал.1 свобода на изразяването на мнение е изключена в случаите, когато то накърнява правата и доброто име на другиго, когато призовава към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Нарушаването на това ограничение води до неправомерност на поведението, съответно – до възможността да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД.

По съществото на касационната жалба:

С оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема, че с процесното интервю във вестник “Т” ответникът е накърнил доброто име на ищеца и затова поведението му следва да се квалифицира като противоправно. Не е предмет на настоящото производство въпросът дали изразите “той заслужаваше дисциплинарно уволнение” и “за мен този човек е престъпник” могат да се квалифицират като клеветнически твърдения, в смисъла, който наказателното право влага в това понятие. За уважаването на иска по чл.45 от ЗЗД е достатъчно с интервюто да е засегнато доброто име на потърпевшия, а в случая това е така, още повече, че мнението се изразява от действащия към този момент директор на РДВР С. срещу бившия директор. Личният конфликт между двамата и наличието подобни деяния от страна на ищеца спрямо ответника, за които той е бил осъден с влязла в сила присъда, както и уважаването на гражданския му иск по чл.45 от ЗЗД в наказателния процес и присъждането на сумата от 1500лв, не извиняват поведението на ответника М, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, те могат да бъдат преценени само при определяне на тежестта на нарушението и размера на отговорността. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че по делото не е установено твърдението за настъпили неимуществени вреди. Негативното отражение на интервюто върху ищеца и семейството му е установено от свидетелите И. Н. са всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, като следва да се има предвид и това, че вината се предполага до доказване на противното, а в случая тази презумпция не е опровергана. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция.

Като взе предвид вида на причинените вреди и конкретното им изражение при ищеца, като отчита и обстоятелството, че преди даване на интервюто самият ищец е предприел подобни действия спрямо ответника, което неминуемо се е отразило при даването на интервюто, настоящият състав приема, че обезщетение в размер на 1500лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Тази сума следва да бъде присъдена с лихвите, считано от датата на извършване на деянието – 26.04.2002г., от която тече и срокът на погасителната давност, съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД. В останалата обжалвана част, с която искът по чл.45 от ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 500лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на страните следва да се присъдят разноски по компенсация. Ищецът е направил разноски по делото в размер на 1380лв., а ответникът – 1260лв. С оглед уважената част от иска, дължимите на ищеца разноски са 197 лв. С оглед отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски в размер на 1080лв. Следователно ищецът дължи на ответника разноски по компенсация в размер на 883лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №417 от 22.07.08г. по гр.д. №192/08г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която искът по чл.45 от ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над 9000лв. до 10500лв., както и в частта за присъдените разноски и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Н. Л. М. от гр. С., ул.”Х” №7, бл.44, вх. Б да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на А. К. С. от гр. С., ул.”К” №1, ап.3 сумата от 1500лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод интервю, дадено във вестник “Т”, бр.115 от 26.04.2002г., заедно със законната лихва, считано от 26.04.2002г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №417 от 22.07.08г. по гр.д. №192/08г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която искът по чл.45 от ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над 1500лв. до пълния предявен размер от 10500лв.

ОСЪЖДА А. К. С. от гр. С., ул.”К” №1, ап.3 да заплати на Н. Л. М. от гр. С., ул.”Х” №7, бл.44, вх. Б сумата от 883лв., представляваща разноски по компенсация.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: