Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 13 март 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесет година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 55/2014год. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. С. Л. срещу въззивно решение № 409 от 18.11.2013год. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 831/2013год., в която се поддържа основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави се искане наказанието да бъде намалено, както е индивидуализирано по реда на чл.58а НК, но при условията на ал. 4, във вр. чл. 55 от НК, като по отношение на основното наказание се приложи института на „условното осъждане“. Излага се довода, че индивидуализирайки наказанието съдилищата не са отчели всички смекчаващи вината обстоятелства, които са многобройни и при които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява за подсъдимия несъразмерно тежко. В подкрепа на искането се сочи чистото съдебно минало на подсъдимия, тежкото му семейно и имуществено положение, както и проявената критичност към извършеното. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея съображения и направени искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Определеното на подсъдимия наказание е наложено след обсъждане на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и не е несправедливо, като не са налице условията за приложение на чл. 55 от НК. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 14 от 08.05.2013год. по нохд № 122/2013год. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Б. С. Л. за виновен в това, че на 05.07.2012год. в [населено място] проход, общ. К., на второкласен път № и разклона за [населено място], в управлявания от него л.а.м. „марка“, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на В. К. А., без надлежно разрешително, на публично място е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери-хероин със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 7% с нетно тегло хиляда седемстотин тридесет и пет грама на обща стойност 86750.00/осемдесет и шест хиляди седемстотин и петдесет/лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 1, алт. 2,пр. 3, във вр. ал. 1, пр. 4 и чл. 58а, във вр. чл. 54 от НК, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК го е осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 20000/двадесет хиляди/лв. На основание чл. 59, ал. 1, във вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил подсъдимия Л. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „Общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от наказанието лишаване от свобода, предварителното задържане на подсъдимия, считано от 06.07.2012год. до 03.11.2012год. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението- хиляда седемстотин тридесет и пет грама на обща стойност 86750.00/осемдесет и шест хиляди седемстотин и петдесет/лв.; на основание чл. 189, ал. 3 от НПК се е произнесъл по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. Доводът за явна несправедливост на наказанието се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият състав намира възраженията за неоснователни, тъй като при определяне на наказанието-основното и кумулативното, не е допусната несправедливост. За да е налице такава, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т.1 НПК, следва определеното наказание очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Предходните съдебни инстанции са индивидуализирали точната мярка за наказателно въздействие върху подсъдимия. При отмерване размера на наложеното наказание са били отчетени всички относими към неговата индивидуализация обстоятелства, оценени са съответно на тяхната тежест, като няма основание да се приеме, че определени такива са били пренебрегнати от съдилищата по фактите, включително тези, върху които отново се акцентира пред касационната инстанция. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Наказателната отговорност на подсъдимия е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл. 373, ал. 2 НПК. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, Л. е имал и законовата гаранция, че при осъждането му ще се приложи разпоредбата на чл.58а НК. При оценката за размера на наказанието наред със смекчаващите обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на негативни данни за личността му и неговата младост/??-немотивирано съображение, при условие, че към момента на извършване на деянието Л. е бил тридесетгодишен и той би следвало да е личност с изградени положителни морално-волеви и нравствени качества, подчинени на изискването за спазване на обществения ред в обществото и на закона/, е взета предвид и високата степен на обществена опасност на деянието насочено към здравето на хората, както и високата степен на обществена опасност на дееца, изразила се в оказаната от него съпротива на полицейските органи при задържането му и дръзкия опит да избяга с управлявания от него автомобил, удряйки служебния автомобил на полицейските служители. Видно от присъдата, за извършеното от Л. престъпление съдът му е наложил наказание лишаване от свобода и наказание глоба при отчитане на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 НК-при превес на смекчаващите и към минимума на предвиденото за осъщественото от него престъпление-в размер на шест години лишаване от свобода и глоба от 20000 лв. По правилата на чл. 58а НК наказанието „лишаване от свобода“ е редуцирано с 1/3 като реалният размер, който Л. следва да изтърпи, е четири години лишаване от свобода. Повторените в жалбата аргументи, касаещи гражданския статус на подсъдимия и имущественото му положение, по същество не променят оценката за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, /които са от значение за размера на санкцията, както и за налагане на кумулативното наказание глоба, не могат да се приемат за многобройни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и да обосноват нейната основателност, съответно-преценка от касационната инстанция за явна несправедливост, налагаща изменяване на обжалвания съдебен акт и облекчаване наказателноправното положение на подсъдимия. Не са налице основания за още по-голяма снизходителност към касатора, тъй като индивидуализираното наказание, очевидно съответства на обществената опасност както на дееца, така и на деянието, и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия Б. С. Л. следва да се остави без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно се остави в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 409 от 18.11.2013год. постановено по внохд № 831/2013год на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: