1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр. София, 22 декември 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лидия Стоянова
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………….. в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1460 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. И. Б., чрез защитниците, против присъда № 89 от 23.09.2015 г. на Видинския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 170/2015 г.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК.
Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и на процесуалните изисквания на чл. 107, ал. 5 НПК. При наличието на две групи гласни доказателствени средства, които си противоречат по въпроса дали подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия, Видинският окръжен съд не извършил задълбочено обсъждане и правилна оценка на тези доказателствени материали; пропуснал да изясни противоречията в показанията на пострадалия и различието в заключение на експертите; не провел нормално тайно съвещание. Допуснатите съществени процесуални нарушения довели до нарушение на материалния закон с осъждането без доказателства на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитниците (адв. Б. и адв. Ц.) поддържат жалбата.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 89 от 23.09.2015 г. на Видинския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 170/2015 г. е отменена оправдателна присъда № 204 от 14.05.2015 г. на Видинския районен съд по н. о. х. д. № 621/2013 г. и подсъдимият П. И. Б. е признат за виновен в това, на 28.11.2010 г. в [населено място], В. област, да е причинил средна телесна повреда на С. П. С., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Преимуществена част от аргументите в нея са насочени да опровергаят решението на въззивния съд, че престъпното деяние е било извършено от подсъдимия. В тази връзка се оспорва и оценката за достоверност на едни свидетелски показания за сметка на други и на обясненията.
Върховният касационен съд многократно е подчертавал, че не разполага с правомощия да пререшава фактически въпроси и се произнася единствено по правото в рамките на приетите за установени фактически положения от съда по същество, когато не е било допуснато съществено процесуално нарушение.
Поначало въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствените материали. Съобразно процесуалните правила, които уреждат и гарантират неговото правилно формиране, изложените мотиви от Видинския окръжен съд не оправдават оплакванията на подсъдимия.
От доказателствено гледище съдът е констатирал две групи свидетели, всяка от които е обслужвала диаметрално противоположни тези. Подробно е обсъдил и аналитично е констатирал съществуващите противоречия в свидетелските показания, а в мотивите изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. По отношение на спорния момент дали подсъдимият е нанесъл удар в лицето на пострадалия, с който му е причинил средната телесна повреда, Видинският окръжен е кредитирал показанията на св. С. П. С. и на св. А. П. С. от съдебно заседание и надлежно приобщените показания на св. Й. от досъдебното производство, в които тримата еднопосочно били възпроизвели преките си наблюдения за нанесения юмручен удар от подсъдимия Б.. Косвена подкрепа съдът е открил и в показанията на св. К. от досъдебното производство, който уточнил близостта единствено на подсъдимия до пострадалия непосредствено след удара, описвайки и реакцията на св. С. П. С. по начин, еднообразен в същността си с този, пресъздаден от останалите (пострадалият поставил ръце на лицето си и изплюл два зъба в шепата). Видинският окръжен съд не е пренебрегнал и обясненията на подсъдимия, чиято достоверност и доказателствена сила е преценявал и с помощта на експертното заключение относно вероятния механизъм на причиняване на обективно констатираната фрактура на дясната ръка на подсъдимия Б..
Разгледани в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК неоснователни са и оплакванията, че въззивният съд не е изяснил докрай противоречие между заявеното от експертите и след като не е събирал непосредствено доказателства неправилно е разрешил фактическия въпрос за автора на престъплението.
В мотивите са изложени и двата възможни варианта за получаване на счупването на ръката на подсъдимия Б., които били отразени в писменото заключение на комплексната съдебно медицинска експертиза (директен удар с юмрук или падане, представени със степен на вероятност между всеки от двата механизма на получаване). Ето защо противоречие, според твърдението в жалбата, между писменото специализирано мнение на експертите и устните разяснения на едно от вещите лица в съдебно заседание, в действителност няма.
Въззивният съд сам преценява необходимостта от събиране на нови доказателства за разкриване на обективната истина и може да възприеме различни фактически положения, използвайки събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд, който оценява по вътрешно убеждение.
Оплакването, че въззивният съд не е провел „нормално” тайно съвещание на фона на продължителността на цялото съдебно заседание, също е неприемливо.
Постановяването на присъдата в тайно съвещание се явява задължително условие, което обезпечава свободното и независимо обсъждане и разрешаване от съда на всички въпроси, свързани с вземането на решение, а необходимият период от време за съвещание обикновено зависи от сложността на разглежданото дело. Конкретният случай не разкрива такава сложност, която би навела на заключение, че в хода на съвещанието Видинският окръжен съд не е проявил дължимото внимание към целия кръг от поставени по делото въпроси, за да може да ги разреши правилно. В крайна сметка съдът не следва да търпи упрек, когато делово е провел съвещанието.
В жалбата не са изложени конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон. В рамките на възприетите фактически положения от съда по същество, правната квалификация на извършеното деяние от подсъдимия Б., е напълно законосъобразна.
Наложеното наказание съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и възможността за неговото поправяне и превъзпитание, както и за постигане на останалите цели по чл. 36 НК.
При отсъствието на касационно основание, обжалваната присъда трябва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 83 от 23.09.2015 г. на Видинския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 170/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |