Р Е Ш Е Н И Е № 72 С о ф и я, 10 май 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 а п р и л 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретар Мира Недева и на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 198/2019 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Т. П. от София адв.В.Д. от САК против решение № 464 от 26.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 1166/2018 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяна на решението и оневиняването му от касационната инстанция или за неговото изменяне с намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Б. П. и защитникът му адв.Д., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 147 от 08.06.2018 г. по НОХД № 4520/2017 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Б. Т. П. от София за виновен в това, че на 14.01.2016 г. в София без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана и метилендиоксиметамфетамин (MDMA) на обща стойност 78,42 лева и на основание чл.354а, ал.1, изр.1-во, предл.4, алт.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години и 6 месеца и не му е наложил кумулативно предвиденото за престъплението наказание глоба в полза на държавата. На основание чл.354а, ал.6 от НК е отнето в полза на държавата иззетото от подсъдимия два вида високорисково наркотично вещество и е постановено унищожаването му след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 393,17 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д. с оплаквания за нейната неправилност, изразяваща се в необосноваността и незаконосъобразността й, при допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и анализа на доказателствата по делото, поради неправилното приложение на материалния закон, довело до несправедливото му осъждане въобще и със завишено по размер наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно за намаляване както на размера на наложеното му наказание, така и на изпитателния срок при условното му осъждане. С поставеното на настоящата касационна проверка въззивно решение апелативният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на 1 година, както и на изпитателния срок на 3 години и я е потвърдил в останалата част. В касационната си жалба защитникът наново акцентира върху утвърдените от въззивния съд процесуални пропуски на разследващия орган и на градския съд при събиране и оценката на доказателствата и относно изведените въз основа на тях фактически и правни изводи, последвани от неправилното приложение на материалния закон и налагането на явно несправедливо наказание на подзащитния му, въпреки извършената корекция за неговото смекчаване, като настоява за оневиняването му от ВКС или за намаляване до минимум на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима като подадена в законния срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Касационната жалба на защитника в голямата си част повтаря развитите в допълнението към въззивната му жалба доводи, без да се съобразява с характера на двете контролни производства. Това обяснява поддържаната от него и пред настоящата инстанция интерпретация на свидетелските показания на „групата от седем лица, повечето от които високи младежи”, сред които полицейските служители св.Л. и св.Р. в сумрака разпознали подс.П. по „синята” качулка на суитшъра му, която се оказала сива. Показанията на свидетелите К.Г., К.П., А.А., К.К., С.Беловски, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство без участието на обвиняемия тогава П. и на защитника му се оспорват и като защитни, и при драстични противоречия с тези, дадени на ДП в присъствието на последния, както и с тези в съдебното следствие, имащи обаче „водещо значение” в наказателното производство. Тези възражения са подробно обсъдени от въззивния съд и правилно са отхвърлени като неоснователни. Правилно съдилищата са възприели като правдиви показанията на наблюдавалите поведението на групата младежи полицейски служители св.Л. и св.Р. не само като последователни и непротиворечиви, но основно като подкрепени от потвърдените показания от ДП от свидетелствалите участници във въпросната група, от намерения именно на посоченото от тях място найлонов („полиетиленов”) плик с наркотични вещества в короната на близко находящото се дърво, до което обаче се е доближил малко преди това именно подс.П.. Част от свидетелите са видели плика в ръцете му, като за съдържанието разбрали след свалянето му от дървото, потвърдили са и какво е било поведението му, дало основание на полицейския патрул да проведе наблюдение над групата и да реагират адекватно на подозренията им то да сочи на осъществяване на престъпление. Еднозначно от свидетелите, включително от поемните лица св.С. и св.В., са описани и действията по изземване на плика от разследващия орган, неоспореното му съдържание с двата вида високорискови наркотични вещества и тяхното количество. Без значение е от къде и как подс.П. се е снабдил с тях, а за целта на разпространението им не е необходимо да е само чрез продажба, а и по друг начин на предоставянето им за употреба от трети лица. Неоснователно в тази връзка се оспорват показанията на св.Беловски, проверен както за свидетелска годност чрез СППЕ, така и за достоверност във взаимовръзка с останалите гласни доказателства. Обстоятелството, че по плика не са открити, а няма данни и да са търсени, дактилоскопни следи, че при претърсване в дома на подсъдимия не са открити технически средства за дозиране на наркотичните вещества не създава съмнение относно възприетите от съда фактически обстоятелства за държане от него на конкретно откритите и иззети при огледа на местопрестъплението и за извеждане на специалната цел за разпространението им, относно която защитникът коментира съображения на апелативния съд, каквито не се съдържат в мотивите на обжалваното решение. От последните е видно, че няма нито игнорирани, нито превратно оценени доказателствени източници, те са ценени според действителното им съдържание и не са допуснати и от въззивния съд съзряните от защитника процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение по фактите, а доводите в насока на тяхната необоснованост са недопустими в касационното производство. Не е налице ангажираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане с оглед виждането на защитника за оневиняване на подзащитния му. Извън оспорваното авторство на деянието касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК не е подплатено с каквито и да е съществени доводи за неправилно приложение на материалния закон. Държането на откритите два вида високорискови наркотични вещества при описаната разфасовка и количество основателно е оценено като такова не за лична употреба, свързано пък и с данните за предоставяне на такива при предишна употреба от подс.П. с някои от задържаните в градинката група младежи подкрепя извода на съда за тяхното държане с цел разпространение, било възмездно или не. Поради това изводите му за съставомерност на деянието като престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1-во от НК са правилни и законосъобразни и не е налице визираното от защитника касационно основание. Не е налице и явно несъответствие на смекченото допълнително от въззивния съд наказание лишаване от свобода на подс.П., без налагане и на кумулативно предвиденото наказание глоба. Безспорно, осъждането му за това особено укоримо престъпление ще има своето влияние върху бъдещата му реализация в живота, но при приложението на чл.66, ал.1 от НК му е даден реален шанс той да преосмисли досегашното си поведение и го съобрази с правните разпоредби с цел недопускане на подобни прояви, вредни както за него, така и за лица от неговото обкръжение. Съдилищата правилно са съобразили, че за допуснатата от него грешка не е необходимо приложението на по-значима наказателноправна санкция, давайки му шанс да се поправи и превъзпита в рамките на определения му изпитателен срок. Не са изложени в жалбата доводи за допълнително смекчаване на определената на подс.П. санкция извън оплакванията за несправедливото му осъждане, които обаче не са основателни. Не е налице касационно основание за намеса на ВКС в исканата от жалбоподателя насока и жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 464 от 26.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 1166/2018 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :