Р Е Ш Е Н И Е № 270 Гр.София, 14.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело № 688/2012 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения К. Г. С. за възобновяване на въззивно нохд № 44/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна или изменение на решение № 56/27.2.2012 г. на основанията по чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви, с които да е обоснован извода, че е нарушил обществения ред, необоснованост, нарушение на закона с отказа да се приложи чл.78А НК и явна несправедливост на наложените наказания. С касационните основания по чл.348 ал.1 НПК обосновава необходимостта от отмяна и признаване за невиновен, от изменение с приложение на чл.78 А НК или намаляване на размера на наказанията и общото, определено по чл.23 НК. Частният обвинител и граждански ищец Д. Н. Ч. не изразява становище по основателността на искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на поддържаните доводи и поддържа, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 44/2012 г. потвърдил присъда № 531/29.11.2011 г. по нохд № 3414/2011 г. на Пловдивския районен съд, V-ти наказателен състав, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 11.11.2009 г. в гр.Пл.: причинил на св.Ч. лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК като деянието е извършено по хулигански подбуди. На основание чл.131, ал.1 т.12 вр.чл.130 ал. 1 вр.чл. 54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода; се е заканил на св.Ч. с престъпление против неговата личност-с убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. На основание чл.144, ал. 3 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 5 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание-най-тежкото, от определените – 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъпленията по чл.131 и чл.144 НК, уважил в размер съответно на 2 000 и на 1000 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълните предявени размери. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса. Неоснователно е възражението в искането, че е допуснато нарушение на закона с отказа да се приложи чл. 78 А от НК. Подсъдимият е осъден за извършени от него две престъпления – по чл.131 и по чл. 144 НК, с които са засегнати различни обществени отношения и преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях. От изложеното следва, че подсъдимият е осъществил множество престъпления като форма на престъпна дейност, в който случай съгласно чл. 78 А ал. 7 НК е забранено да се прилагат алинеи 1-5. Това възражение е поддържано и пред въззивния съд, който е изложил подробни съображения за отказа си да го приеме за основателен, които настоящият състав споделя (ТР № 2/21.Х.2010 г. по тълк. д.№ 2/2010 г. на ОСНК на ВКС). Налице е съвкупност от престъпления, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 23 НК. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението, че не са изложени мотиви в подкрепа на изводите, че са налице всички елементи от състава на чл.131 НК – „явно неуважение към обществото” и по чл.144 „да възбуди основателен страх у пострадалия”. От съдържанието на мотивите в първоинстанционния съдебен акт, пренесено в тази му част и подкрепено с допълнителни съображения от въззивния съд въз основа на вярната и обоснована оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е направен верния извод, че подсъдимият е демонстрирал поведение, изразяващо отношението му както към обществото, така и към пострадалия, предизвикало и съответната реакция. Хулиганските действия могат да бъдат извършени в различни форми, а в конкретния е установено, че са извършени на обществено място – на улицата, че са свързани с посегателство върху личността на пострадалия Ч. с нанасяне на обиди и телесни повреди, станали са достояние на други лица. Затова изводът, че са налице елементите от състава на престъплението по чл.131 ал.1, т. 12 НК е законосъобразен. При конкретно установената фактическа обстановка и обективираното поведение на подсъдимия е направен законосъобразен извод, че у пострадалия е възбуден основателен страх. Обективният състав на престъплението е осъществен чрез думи и действия на закана, които пострадалият е възприел и са могли да възбудят основателен страх, че ще бъде изпълнена. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканата, както и че е възприета като действителна заплаха. Действията на подсъдим и пострадал са преценени от инстанциите по същество в проявлението им към момента на извършване на деянието и от тях е изведено наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 144 НК, за което е повдигнато обвинението. /В този смисъл е постоянната съдебна практика и мотивите в ТР № 71/23.12.1974 г. на ОСНК на ВС/. Неоснователно се поддържа в искането, че липсата на конкретно определяне на индивидуализиращите обстоятелства като смекчаващи и отегчаващи се е отразило при решаване на въпроса за наказанията. Видно от съдържанието на мотивите всички установени обстоятелства, за които има данни по делото, от значение за определяне на наказанията, са изчерпателно изброени, а от съдържанието им, както и от определения размер за всяко едно от престъпленията, който е при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства, може да се направи извод за волята на съда да приеме наличието на по-голям по брой и съдържание смекчаващи обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е отчел предходното осъждане, но не го е оценявал нито като смекчаващо, нито като отегчаващо обстоятелство поради факта на реабилитация, т.е. не е нарушил задължението си по чл.107, ал. 3 НПК. Въззивният съд безмотивно е изразил несъгласието си да не бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство поради негативния му характер, но това не се е отразило върху решението му да оцени наложените наказания като справедливи и постановени в съответствие с извършеното и с целите по чл. 36 НК. Няма допуснато нарушение на правата на подсъдимия или такива във връзка с изискването за мотиви. Съдът по ясен и недвусмислен начин е заявил съгласието си да възприеме и утвърди оценката на индивидуализиращите обстоятелства и не е бил длъжен да излага нови подробни съображения за това си решение или да повтори тези на първоинстанционния съд. Инстанциите по същество правилно не са отчели като изключително обстоятелство времето на извършване на престъпленията – м. ноември 2009 г., защото наказателното производство не е проведено в нарушение на принципа по чл.22 НПК, а решението за вида и размера на наказанието, както и за начина на изпълнение е взето при стриктно спазване на правилата за индивидуализация. Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал.1 НПК искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. С. за възобновяване на въззивно нохд № 44/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и ОТМЯНА на решение № 56/27.2.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: