О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 578 С., 31.10.2011 година Върховният касационен съд на Република България, ІІI гр. отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 423 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу определение № 288 от 16.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 55 от 6.01.2011 г. по гр.д. № 325/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено. Поддържа се, че неправилно съдът приел, че посочения в З. -чл.15, ал.2 срок е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на държавата да иска отнемане на имуществото на проверяваното лице. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, по процесуалния въпрос: предвиденият в чл.15, ал.2 З. десетмесечен срок, в който К. следва да извърши проверка на имуществото на проверяваното лице преклудира ли правото на държавата да иска отнемане на имуществото по реда на чл.28 З.. В писмения отговор на частната касационна жалба представителят на [фирма] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. От останалите ответници не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, като съображенията за това са следните: На поставения в изложението правен въпрос е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 369/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., което има значение за уеднаквяване на съдебната практика. В него съдът е приел, че фактите и обстоятелствата, които пораждат правото на държавата да отнеме имущество по З. се доказват с допустимите по ГПК доказателствени средства, които се събират и проверяват в производството по предявения иск, а сроковете за предварителната проверка по чл.15, ал.2 З. не преклудират възможностите за доказване, нито погасяват правото на държавата да отнеме съответно имущество. При така дадения отговор на поставения въпрос, който се възприема от настоящия състав неправилно въззивният съд е приел, че извършената от К. проверка извън срока по чл. 15, ал.2 З. преклудира възможността за предявяване на искане по чл.28 от закона за отнемане на съответното имущество. Посочите в чл.15 З. сроковете за предварителна проверка не преклудират възможността за доказване, нито погасяват правото на държавата да иска отнемане на съответното имущество. Предвид изложеното обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството следва да се отменят, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 288 от 16.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 55 от 6.01.2011 г. по гр.д. № 325/2009 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на Варненския окръжен съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: