Р Е Ш Е Н И Е № 344/2011 гр.София,13.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 262/2011 година Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на [община], [населено място] против решение № 1487/03.12.2010 год. по гр.дело № 1622/2010 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 1292/14.04.2010 год. по гр.дело № 9744/2007 год. на Варненски районен съд и е постановено решение, с което исковете по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, касаещи реална част с площ 792 кв.м. от имот № * по ПНИ на м.”А.”, [населено място], целият с площ от 854 кв.м., както и на реална част с площ 1346.4 кв.м. от имот № * по ПНИ на м.”А.”, [населено място], са уважени. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Я. А., О. Л. и Ю. Л., със съдебен адрес [населено място], изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за всички инстанции. К. съд обсъди доводите за отмяна на въззивното решение и констатира следното: с определение № 799/25.07.2011 год. по гр.дело № 262/2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на основанието за това, регламентирано от чл.280, ал.1, т.1 ГПК. К. съд е установил, че правният въпрос за конститутивното действие на решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, както и на решенията по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници /каквото е решение № 152/08.12.1993 год. на ПК В./ или в нови реални граници с план за земеразделяне е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС на РБ. За да отмени първоинстанционното решение, с което установителните искове за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ са отхвърлени срещу [община] и да постанови въззивното си решение, с което е уважил частично същите, въззивният съд е приел, че с решение № 152/08.12.1993 год. на ПК В. е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. по отношение на имот, представляващ овощна градина, с площ от 14 дка, в землището на м.”А.”. Съобразно извършеното отбелязване имотът включва имоти по КП от 1977 год., както следва: ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ * и част от ПИ *. Установено е също, че с това решение поземлената комисия е отказала възстановяване на правото на собственост върху имот от 7 дка, в м.”А.”, съставляващ ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ * и част от ПИ *, който отказ е бил обжалван, по реда и условията на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, но с влязло в сила решение от 12.07.1995 год. по гр.дело № 7700/1994 год. на В. е потвърден. Със заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 год. на Областния управител на област В. за процесния имот с № * е одобрен план на новообразуваните имоти/ПНИ/ и същият е записан с площ от 1529 кв.м. със собственик [община], а процесният имот с № * по същия ПНИ е посочен с площ 854 кв.м. и е записан на „неидентифициран собственик”. Обосновани са изводи за имот № *, основаващи се на заключението на тройната СТЕ, че имотът попада в имот № * по КП от 1956 год. и е идентичен с кад.№ * по КП от 1977 год., идентичен с № * по П., но имотът не се обхваща от пределите на решението на ПК № 152/08.12.1993 год. – нито в позитивната му част, че процесният имот не е възстановен с решението на ПК, съдът е приел, че той е собственост на ищците до реалната част от 792 кв.м. и в границите на скицата на техническата експертиза на л.40 от въззивното дело, позовавайки се на заключението на СТЕ, приета от първоинстанционния съд, съгласно която имот № 424 се ситуира в имот № * по КП от 1956 год. и вписан на Г.-В., както и на заключението на тройната СТЕ, приета във въззивното производство, според което „имот с пл.№ * се ситуира в имотите, които са били собственост на Л., като площта в която попада процесния имот, в.лица изчисляват, че е в размер на 792 кв.м., затова съдът уважил установителната претенция за собственост частично, в установения размер, с оглед придобити права по нот.актове от 1936 год., 1938 год. и 1939 год. По отношение на имот № * по ПНИ съдът е приел, въз основа на назначените технически експертизи за идентичността му с имот № * по П., който от своя страна се ситуира в имоти № *, *, *, * и територия, която не е обособена, като имот, а е заета от дере, съобразно изработения през 1977 год. КП за процесната местност. Приемайки заключението на вещото лице, че процесният имот № * е останал извън обхвата на реституционното решение, както в неговата позитивна част, така и в частта на постановения отказ, въззивният съд отново приема, че претендираната реална част от имот № * целият с площ от 1529 кв.м. реално се ситуира в имоти собственост на наследодателя на ищците до размер на 1346.4 дка, съгласно придобитите права по нот.актове от 1936 год., 1938 год. и 1939 год., затова в тази част уважил установителната претенция за собственост. Правните изводи за частична основателност и доказаност на исковете за собственост са необосновани, взаимно си противоречат и са в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС на РБ, което налага отмяната на неправилното въззивно решение на основание чл.281, т.3 ГПК и постановяване на решение, в производството по чл.290 ГПК. Решението на ПК № 152/08.12.1993 год. на ПК В. не легитимира ищците, като собственици на реални части от имоти № * и № * по ПНИ, одобрен със заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 год., защото в него претендираните норми не са индивидуализирани, като обекти на собствеността, поради което решението не е породило конститутивното си действие. Отчитайки правния факт, че решението на поземлената комисия, както в позитивната си част, така и в частта на постановения и влязъл в сила отказ, въззивният съд е заместил поземлената комисия в нейните правомощия, като орган на поземлената собственост и с помощта на технически експертизи е проследил евентуалната ситуация на притежаваните от наследодателя на ищците имоти, съгласно нот.актове от 1936, 1938 и 1939 год., общо в размер на 21 дка, възстановени частично до размер на 14 дка и то по отношение на конкретни имоти, по КП от 1977 год. за м.”А.”. Между конкретно индивидуализираните и възстановени земеделски имоти в решението на ПК не фигурира процесния имот ПИ № * по ПНИ, в който смисъл са се произнесли категорично техническите експертизи. Имот № * по ПНИ попада върху ПИ №*, *, *, * и територия, която не е обособена като имот по КП на м.”А.”, изработен 1977 год., по който план са възстановени конкретни имоти на ищците, с решението на ПК, а именно: пл.№ *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и част от пл.№ *. За процесните два имота № * и № * по ПНИ не е проведена процедура по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, обстоятелство, което се установява както от решението на ПК В., така и от признанието на ищците, направено в съдебно заседание от 27.11.2009 год. по гр.дело № 9744/2007 год. на В. /чрез процесуалния им представител адв.П./. Тази фактическа обстановка, която е била изяснена от въззивния съд, който незаконосъобразно иззел функциите на поземлената комисия и реституирал в исково производство, а не в производство по чл.14, ал.1 или ал.3 ЗСПЗЗ земеделски имоти, по които не е налице завършена процедура по възстановяването, налага извода за неоснователност и недоказаност на установителните претенции за собственост върху земеделски земи, за които специалният ЗСПЗЗ предвижда особена процедура, за да възникне конститутивното действие на титула за собственост – решението на органа по поземлена собственост. Водим от горните съображения и с оглед изхода по спора касационният съд възложи на ответниците по касационната жалба направените от касатора разноски за касационното производство, които са в размер на 1 629 лева, от които и 500 лева юрисконсулстко възнаграждение, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 1487/03.12.2010 год. по гр.дело № 1622/2010 год. на Варненски окръжен съд, в частта, с която след отмяната на решение № 1292 от 14.04.2010 год. по гр.дело № 9744/2007 год. на Варненски районен съд, е признал за установено по отношение на ответника [община], че ищците Я. А., О. Л. и Ю. Л. са собственици на реална част с площ 792 кв.м. от имот № * по ПНИ на м.”А.”, [населено място], целият от 854 кв.м., при граници за частта, посочени в скицата, находяща се на л.40 от въззивното дело и реална част, с площ от 1346.4 кв.м. от имот № * по ПНИ на м.”А.” В., целият с площ 1529 кв.м., при граници за частта, посочени в скицата на л.40 от въззивното дело, както и в частта, с която е осъдена [община] да заплати на Я. А., О. Л. и Ю. Л. сумата 1 018,59 лева, представляваща разноски при първоинстанционното и въззивно разглеждане на спора и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Я. А., О. Л. и Ю. Л., и тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 2, за установяване на право на собственост, по отношение на О. В., [населено място] върху следните имоти: реална част с площ 792 кв.м. от имот № * по ПНИ на м.”А.”, [населено място], одобрен със заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 год. на Областния управител на област В., целият с площ от 854 кв.м., при граници на целия имот – ПИ № *, *, *, *, при граници на частта, посочени в скицата, находяща се на л.40 от въззивното дело и реална част, с площ 1346.4 кв.м. от имот № * по ПНИ на м.”А.”, [населено място], одобрен със заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 год. на Областния управител на област В., целият с площ 1529 кв.м., при граници за целия имот – ПИ № *, *, *, *, *, при граници на частта, посочени в скицата, находяща се на л.40 от въззивното дело. ОСЪЖДА Я. А., О. Л. и Ю. Л., и тримата със съдебен адрес [населено място], да заплатят на О. В., [населено място] разноските за касационното производство, в размер на 1 629 лева, от които 500 лева юрисконсултско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: