1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50038 София, 11.07.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 2544 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК. Прокуратурата на Р България обжалва определение № 2766 от 21.10.2021 г. по ч.т.д. 3131/21 г, САС, 11 състав, с което е потвърдено определение от 23.09.2021 г. по т.д. 1546/21 г. СГС, VI-13 състав, с което е прекратено производството по предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ по отношение на „Играчки и книги“ ЕООД с починал управител. Излага съображения за неправилност на определението. Моли да се отмени определението и да се върне делото за продължаване на производството по него. Поставя следните правни въпроси: 1. Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 от ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от 3 месеца в АВ, ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител? Излага съображения за наличие на противоречива практика по поставените правни въпроси и поради това наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК. Мотивира наличие на основание съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена на 10.11.2021 г. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 08.11.2021 г. Следователно частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал. 2 от ГПК. С определение № 60 469 от 15.12.2021 г. по ч.т.д. 2544/21 г. е спряно производството по делото до приключване на производството по тълк.д. 1/20 г. по описа на ВКС, ТО. По тълк. д. 1/20 г. е постановено тълкувателно решение 1 от 31.05.2020 г. Следователно на основание чл. 230 от ГПК следва да се възобнови производството по делото. С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 155, ал.1, т. 3 от ТЗ, изложени са факти относно настъпила смърт на едноличен собственик на капитала на „Играчки и книги“ ЕООД, В. С. П., настъпила на 06.04.2017 г. Прието е, че той е бил и вписан като управител на дружеството. Прието е, че искът с правно основание чл. 155, ал.1, т. 3 от ТЗ е конститутивен и е допустим, доколкото търсената с него промяна не е настъпила вече. В случая търсената промяна – прекратяване на търговското дружество била настъпила по сила на чл. 157, ал. 1 от ТЗ. Прието е, че учредителният акт на дружеството, не предвиждало друго за продължаване дейността на дружеството. Наследниците на едноличния собственик не били изразили желание да поемат дейността му. Дружеството вече било прекратено и промяната била настъпила по силата на закона. Безпредметно било провеждане на исковото производство при вече прекратено на друго основание дружество. В полза на кредиторите законодателят бил предвидил ред за вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията, предвидени в чл. 280 от ГПК. В настоящия случай, не са налице основания за допускане касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Посоченото основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не може да се установи, без извършване на същинска проверка на съответствие на взетото решение от въззивния съд с процесуалните и материално правните норми, уреждащи прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност. Соченото основание за допускане касационно обжалване предвижда липса на същинска проверка на обжалвания акт, установяване само от мотивите на същия на неправилност. Съгласно трайната практика на ВКС, такава неправилност може да бъде, приложение на несъществуваща правна норма, приложение на норма в обратния й смисъл, както и установими от прочита на обжалвания акт съществени процесуални нарушения или нарушение на правилата на формалната логика, обусловили неправилност на обжалваното определение. В случая не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване. По отношение на посочения правен въпрос от касатора, следва да се посочи, че правният въпрос относно реда за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, и бездействие на наследниците му да продължат дейността на дружеството, е разрешен от въззивния съд, приемайки че е налице липса на правен интерес от предявяване на конститутивен иск на прокуратурата срещу дружеството за прекратяване на същото, на правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че разрешението на поставения правен въпрос е в отклонение от разрешението, прието в т. 1 от Тълкувателно решение 1/31.05.2023 г. по тълк.д. 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В това тълкувателно решение е прието, че съгласно чл. 157, ал. 1 от ТЗ, дружеството с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не вземат решение за продължаване на дейността. Посочено е, че нормите следва да се тълкуват в тяхната връзка и поради това, посоченото тълкуване следва да съобрази и нормата на чл. 157, ал. 2 от Тз, съгласно която, когато капиталът е собственост на едно юридическо лице, с прекратяване на това лице, настъпва и прекратяването на дружеството с еднолична отговорност. Освен това следва да се извърши тълкуване и във връзка с правните норми относно ликвидацията на дружеството и отразяване на настъпването й в Търговския регистър. При настъпила смърт и липса на изявление за продължаване на дейността на дружеството от наследниците на едноличния собственик на капитала, е налице състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи прекратяване на дружеството. От смъртта на собственика на капитала до волеизявлението на наследниците да продължат дейността, дружеството не може да се счита за прекратено. Съгласно чл. 157, ал. 2 от ТЗ, когато капиталът на дружеството е на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. не е налице автоматично прекратяване. След като липсва прекратяване екс леге, когато собственикът на капитала е едновременно и управител на дружеството, то трябва да се приеме, че на основание чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал.1 , т. 5 от ТЗ, прекратяването се извършва с решение на съда, по иск на прокурора. Нормата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в случаите на смърт на управител на ЕООД, която е идентична с липсата на вписан в търговския регистър управител повече от 3 м, посочено изрично в чл. 155, т. 3 от ТЗ. Предвид тълкуването на чл. 155, т. 3 от ТЗ, в задължителното тълкувателно решение, разрешението, възприето от въззивния съд е в противоречие с посочените норми и следва да се приеме, че е незаконосъобразно. По изложените съображения следва да се отмени. Като последица от това разрешение е постановеното изпращане на искането до Агенция по вписванията, Търговски регистър. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени решението в неговата цялост. Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. 2544/21 г., по описа на ВКС, Второ търговско отделение, на основание чл. 230 от ГПК. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2766 от 21.10.2021 г. по т.д. 3131/21 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. ОТМЕНЯ определение № 2766 от 21.10.2021 г. по т.д. 3131/21 г. по описа на САС, ТО, 11 състав и потвърденото с него определение №716 от 23.09.2021 г. по т.д. 1546/21 г., СГС, VI-13 състав И ВРЪЩА делото за произнасяне на Софийски градски съд по предявения иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: