Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * разпределяне на ползването * право на ползване * съсобственост * незаконен строеж * право на строеж

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

гр. София 23.05.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 04 април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 509 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. М. А. и Ц. Г. А. и двамата чрез адв. Д. Д. против решение № 70/14.02.2012 г. по гр. дело № 566/2011 г. на Софийски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 89/11.05.2011 г. по гр.дело № 538/2010 г. на Ихтиманския районен съд в частта, с която на осн.чл.32,ал.2 ЗС между жалбоподателите и К. С. Г. е разпределено ползването на УПИ I-* в кв.29 по плана на [населено място] и вместо отменената част е разпределено ползването на осн.чл.32,ал.2 ЗС на описания УПИ между жалбоподателите и К. Г. и М. А. Г. съобразно отразеното от вещото лице арх. Г. на камбинираната скица, приложение № 3 към изготвеното заключение от 16.11.2011 г., приподписана от съда и неразделна част от решението, като разпределените за ползване на страните дялове са по начупената линия А, Б, Г, Д както следва – Н. и Ц. А. да ползват незастроената площ от 100 кв.м. на дял I, маркиран в плътно жълто на скицата с обща площ на дела от 190 кв.м., а К. С. Г. и М. А. Г. да ползват незастроената площ от 127 кв.м. от дял II, маркиран в плътно розово с обща площ на дела от 320 кв.м.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Искат отмяна на решението в обжалваната част и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците по жалбата М. А.Г. и К. С. Г., двамата чрез адв. З. Й. в писмен отговор са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 16/10.01.2013 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос по приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС – следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн. чл. 32,ал.2 ЗС.
От фактическа страна съдът е приел, че страните по делото – ищците-жалбоподатели и ответниците са съсобственици при равни права от по ½ ид.част на процесния УПИ I-* в кв.29 по плана на [населено място]. Ищците са придобили собствеността върху имота в режим на съпружеска имуществена общност на основание непрекъснато давностно владение, а ответниците са придобили собствеността на основание наследство, регулация и давностно владение. Изводите съдът е направил като е взел предвид приложението по делото нотариални актове № 111/2008 г. и № 51/1996 г.
Прието е за неоснователно възражението на К. Г., че участието му в съсобствеността на имота е по-голямо, тъй като е изплатил придадената към ползваната от него част от 35 кв.м. от съседния имот пл. № * по предходния план на [населено място]. Според съда придаденият по регулация имот от 35 кв.м. към процесния УПИ става собственост на собствениците на парцела по силата на самия план – чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ/отм./. Прието е, че изплащането стойността на придадения по регулация имот от един от съсобствениците няма вещно действие, а е от значение за облигационните отношения на страните.
Съдът е приел, че ползването на незастроената част от УПИ следва да бъде съобразено със заключението на вещото лице арх. Г. по допуснатата СТЕ по комбинираната скица, приложение № 3 към заключението. Прието е, че ищците следва да ползват незастроена площ от 100 кв.м. на дял първи, оцветен с жълт цвят с обща площ на дела от 190 кв.м., а ответниците да ползват незастроена площ от 127 кв.м. от дял втори оцветен в розово с обща площ от 320 кв.м. Съдът е приел, че това разпределение на незастроената част от УПИ е единствено възможно с оглед съществуващите в имота сгради на страните и осигуряване на достъп и възможност за ползването им от страните. Според съда това разпределение на ползването на дворното място е съобразено със съществуващото в момента фактическо положение и ползваните от страните сгради. Прието е, че разпределението на ползването на дворното място се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни, че защитата на съсобственик срещу незаконна сграда, изградена от друг съсобственик, която му пречи да упражнява правото на собственост се осъществява с иск по чл.109 ЗС. Прието е, че премахването на сградите е ново обстоятелство, основание за допустимо администриране на отношенията по повод ползването на съсобственото дворно място.
При тези съображения съдът е приел, че искът е основателен и е допуснал разпределение на ползването на съсобственото дворно място по варианта от заключението на вещото лице посочен по-горе.
В частта, с която е обезсилено решението на районния съд в частта, с която е допуснато разпределение на ползването на построените в процесния УПИ сгради въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По правния въпрос:
С решение № 2429/31.05.2011 г. по гр.дело № 5702/2008 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 15.12.2011 г. по предявен иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС за разпределение ползването на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.156а по плана на 11-ти подрайон на [населено място] с площ от 336 кв.м. е прието, че разпределението на ползването следва да се извърши по начин, че изградените без строителни книжа от ответниците сгради да останат в частта, предвидена за ползване от тях. Според съда при разпределението на ползването не следва да се зачете наличието на тези сгради и да се разпредели само незастроената част от имота, тъй като ищеца не е длъжен да търпи за своя сметка това положение, като се намалява полагащата му се площ и се увеличава площта за ползване от ответниците, при положение, че последните са застроили без основание по-голяма част от дворното място.
Настоящият съдебен състав възприема за правилно становището по правния въпрос в цитираното решение на Варненския районен съд.
Съгласно чл.31,ал.1 ЗС, когато е налице съсобственост върху дворно място всеки съсобственик може да ползва съсобствения имот съобразно предназначението му и без да пречи на останалите съсобственици да си служат с имота според правата им. Когато един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот без в негова полза да е учредено право на строеж и съответно ползва построеното при спор за разпределение на ползването това обстоятелство следва да бъде взето предвид, за да може и на останалите съсобственици да се определи за ползване част от имота, която да съответства на правата им от съсобствеността.
Извършеното от съсобственика застрояване/без в негова полза да е учредено право на строеж/ следва да бъде отчетено, като при възможност в определения дял от имота за ползване на този съсобственик се включи и застроената от него част от имота, ако това не пречи на другия съсобственик и не нарушава неговите права, и не води до намаляване на частта за ползване на другия съсобственик с оглед правата в съсобствеността.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 32, ал.2 ЗС.
Установено е, че страните по делото – ищците Н. А. и Ц. А. от една страна и ответниците К. Г. и М. Г. са съсобственици при равни права от по ½ ид.част на поземлен имот с площ от 485 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], съставляващ УПИ * в кв.29 по плана на [населено място]. Ищците се легитимират като собственици на ½ ид.част от имота в режим на съпружеска имуществена общност на основание непрекъснато давностно владение, а ответниците са придобили собствеността на основание наследяване, регулация и давностно владение. Досежно материалната легитимация на страните като съсобственици на процесния имот съдът е взел предвид приложението по делото констативни нотариални актове за право на собственост № 111/2008 г. и № 51/1996 г.
Правилен е извода на въззивния съд за неоснователност на възражението на К. Г. за по-голям дял от съсобствеността на имот поради изплащане на придадена към ползваната от него част от 35 кв.м. от съседния имот пл. № * по предходния план на [населено място]. Правилно е прието, че придадения по регулация имот от 35 кв.м. към процесния УПИ става собственост на собствениците на парцела по силата на самия план – чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ/отм./ и че изплащането стойността на придадения по регулация имот от един от съсобствениците няма вещно действие, а е от значение за облигационните отношения на страните.
Неправилно съдът е постановил разпределение ползването на незастроената част от процесния имот съобразно заключението на вещото лице арх. Г. по допуснатата СТЕ по комбинираната скица, приложение № 3 към заключението, като е приел, че само това разпределение е възможно с оглед съществуващите в имота сгради, включително и незаконно изградените постройки, съответно осигуряване на достъп до тях. Неправилен е и извода, че разпределението на ползването на дворното място се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни.
По делото е установено, че ищците се легитимират като собственици на следните сгради в процесния урегулиран поземлен имот – полумасивна жилищна сграда, изградена в северозападната част на имота със застроена площ от 40 кв.м. и гараж със застроена площ от 15 кв.м.– нот.акт № 111/07.10.2008 г. Ответниците се легитимират като собственици на следните постройки, изградени в същия имот - масивна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м., помощна жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 44 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 54 кв.м. – нот.акт № 51/96 г.
Съобразно заключението на вещото лице арх. Г. относно дадения вариант за разпределение ползването на съсобственото дворно място в обособените два дяла са включени повече постройки за ищците и ответниците от описаните в представените по делото констативни нотариални актове. Страните не са представили доказателства за учредено право на строеж за постройките както следва – ищците за описаните от вещото лице и отразени на скицата - 1. пристроено към северозападната страна на жилищната сграда едноетажно масивно помещение, по устни данни на ищците, действало до преди няколко години като хранително заведение – кафене, записано в кадастралната основа на плана като „мс”, по графични данни със застроена площ от около 15 кв.м., 2. масивна обслужваща постройка на едно ниво, неотразена в кадастралната основа на плана със застроена площ по графични данни около 16 кв.м., 3. павилион, видимо леко преместваема постройка на едно ниво, неотразена в кадастралната основа на плана със застроена площ от около 4 кв.м. Ответниците не са представили доказателства за учредено право на строеж за следните постройки, неописани в констативния нотариален акт № 51/96 г.– 1. едноетажна видимо лека постройка към югоизточната страна на жилищната сграда, описана в посочения нотариален акт, съдържаща сервизно помещение – баня с тоалетна, неотразена в кадастралната основа на плана със застроена площ по графични данни около 14 кв.м., 2. масивен гараж на едно ниво по устни данни на ответника наричан „стопанска сграда, записан в кадастралната основа на плана кат „мс”, със застроена площ по графични данни около 18 кв.м., 3. видимо масивно помещение на едно ниво, възможно според вещото лице гараж, поради това, че има порта директно към улицата, което понастоящем се ползва като склад, неотразен в кадастралната основа със застроена площ по графични данни от 20 кв.м., и 4. едноетажна видимо лека постройка на едно ниво, запълнила пространството между двете жилищни сгради упоменати под номера - № 1 за ищците/според заключението на вещото лице/ и № 6 за ответниците, функционираща като хранително заведение, означено в кадастралната основа на плана със сигнатура за навес със застроена площ от 13 кв.м. От вещото лице е изразено предположение, че на място описаните гараж със застроена площ от 18 кв.м. и масивно помещение със застроена площ от 20 кв.м. е била разположена постройка, описана в нот.акт № 51/96 г. като стопанска сграда от 54 кв.м. По делото не са налице данни за надлежно учредено право на строеж за тези две постройки, нито строителни книжа за изграждането им.
Съдът намира, че съобразно установените по делото факти при разпределение ползването на незастроената част от процесния имот в дела на ищците и този на ответниците следва да се включат постройките, за които не е учредено право на строеж и които са посочени по-горе. При разглеждане на делото вещото лице по назначената техническа експертиза не е дало такъв вариант.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Съдът следва да назначи техническа експертиза, като вещото лице при изготвяне вариантите за разпределение ползването на съсобственото дворно място следва да включи в определения дял на всяка от страните изградените постройки, без учредено право на строеж и строителни книжа, посочени по-горе.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 70/14.02.2012 г., постановено по гр.дело № 566/2011 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 89/11.05.2011 г. по гр.дело № 538/2010 г. на Ихтиманския районен съд в частта, с която на осн.чл.32,ал.2 ЗС между жалбоподателите и К. С. Г. е разпределено ползването на УПИ * в кв.29 по плана на [населено място] и вместо отменената част е разпределено ползването на осн.чл.32,ал.2 ЗС на дворно място, съставляващо УПИ * в кв.29 по плана на [населено място] между Н. М. А. и Ц. Г. А. от една страна и К. С. Г. и М. А. Г. от друга съобразно отразеното от вещото лице арх. Г. на камбинираната скица, приложение № 3 към изготвеното заключение от 16.11.2011 г., приподписана от съда и неразделна част от решението, като разпределените за ползване на страните дялове са по начупената линия А, Б, Г, Д както следва – Н. М. А. и Ц. Г. А. да ползват незастроената площ от 100 кв.м. на дял I, маркиран в плътно жълто на скицата с обща площ на дела от 190 кв.м., а К. С. Г. и М. А. Г. да ползват незастроената площ от 127 кв.м. от дял II, маркиран в плътно розово с обща площ на дела от 320 кв.м., както и в частта, с която са осъдени К. С. Г. и М. А. Г. да заплатят на Н. М. А. и Ц. Г. А. сумата 283 лв. разноски, както и в частта, с която Н. М. А. и Ц. Г. А. са осъдени да заплатят на К. С. Г. сумата 179 лв. разноски.
Връща делото на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: