Р Е Ш Е Н И Е № 144 София 10.05.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 609/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. К., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. Т., срещу въззивно решение №155 от 25.11.2010 г. по гр. дело № 491/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1022 от 16.07.2010 г. по гр. дело №1395/2009 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Т. С. С. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 01.08.2008 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като за доказването факта на упълномощаването на М. Б., подписал процесния предварителен договор от името на продавача, е ангажирал и двете страни. Ищцата да установи надлежното упълномощаване и ако Т. С. С. оспорва, че има надлежно упълномощаване, то последният трябва да докаже това обстоятелство. Задължението на последния по отношение на посоченото обстоятелство се явява доказване на отрицателния факт, че липсва надлежно упълномощаване, а ноторно известно е, че отрицателните факти не се нуждаят от доказване в гражданския процес. Ищцата, чиято е доказателствената тежест за наличие на представителна власт, не е ангажирала доказателства до приключване на делото пред Варненския окръжен съд. Пълномощното е представено от нея едва пред въззивната инстанция, но не може да се приеме като доказателство поради преклузията по чл.266 ГПК. Не са представени и необходимите съобразно ДОПК декларации във връзка с евентуални публични задължения на продавача към фиска, което само по себе си е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Освен това съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и обстоятелството, че дори и при налично упълномощаване за сключване на процесния предварителен договор, то ответникът е оттеглил това упълномощаване преди първото по делото открито заседание и това също е пречка за сключването на окончателния договор. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че е в нейна тежест да докаже наличието на валидно упълномощаване от страна на ответника за сключване на предварителния договор. Първоинстанционният съд е указал на ответника, че следва да докаже това обстоятелство ако оспорва упълномощаването. Освен това по делото са събрани доказателства за наличието на нотариално заверено пълномощно за сключване на договора. Ответникът по касационната жалба Т. С. С., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1552 от 12.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №155 от 25.11.2010 г. по гр. дело № 491/2010 г. на Варненския апелативен съд поради противоречивото разрешаване на правните въпроси за това следва ли съдът да се съобразява със своя доклад, с който е разпределил доказателствената тежест в процеса; чия е тежестта за доказване наличието на валидно упълномощаване в случаите, при които това обстоятелство е официално удостоверено от нотариус. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: В доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта (осъществил се е или не се е осъществил), съдът дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. След като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, съдът им указва съобразно изискванията на чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд, несъобразяването със собствените указания за разпределение на доказателствената тежест, както и непълнотите и грешките в него имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Въззивният съд не прави доклад по делото. Според чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци е поискано да бъдат отстранени. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и правилността на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите, нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. В този смисъл е решение №452 от 16.11.2011 г. по гр. дело №621/2010 г., ВКС, IV г.о. Нотариално удостоверено упълномощаване има обвързваща доказателствена сила за учредена представителна власт за пълномощника. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Неправилни са изводите на въззивния съд, че по делото няма доказателства за наличие на представителна власт на пълномощника на ответника, че дори и при налично упълномощаване за сключване на процесния предварителен договор, то ответникът е оттеглил това упълномощаване преди първото по делото открито заседание и това също е пречка за сключването на окончателния договор, непредставянето на необходимите съобразно ДОПК декларации във връзка с евентуални публични задължения на продавача към фиска само по себе си е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Установено е по безспорен начин, че страните по делото са сключили на 01.08.2008 г. писмен предварителен договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на процесния недвижим имот с три анекса към него също с нотариална заверка на подписите. Ответникът по иска Т. С. С. като продавач е бил представляван от пълномощника си М. А. Б. въз основа на нотариално заверено пълномощно, индивидуализирано в договора и анексите. Наличието на представителна власт за пълномощника към момента на подписване на договора и анексите не е оспорено от ответника по иска. Освен това самият той е представил доказателства по делото, че е оттеглил пълномощното едва след предявяването на иска, което обаче има действие само занапред и не се отразява на валидността на извършените до този момент действия. В представеното заявление за оттегляне на пълномощното е възпроизведено цялото съдържание на последното. Липсата на необходимите съобразно ДОПК декларации също не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция. С посочения по-горе предварителен договор ответникът е обещал да продаде на ищцата до 31.12.2008 г. процесния имот за сумата 36 000 евро, от които са платени 21 000 евро. Обещателят е собственик на процесния имот. Видно от изложеното страните са обвързани от валиден предварителен договор. Остатъкът от уговорената цена се дължи при изповядване на окончателния договор, поради което предявеният иск следва да бъде уважен при условие, че ищцата заплати 15 000 евро като част от уговорената цена. Съобразно изхода на спора на жалбоподателката трябва да бъдат присъдени 2 977.83 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №155 от 25.11.2010 г. по гр. дело № 491/2010 г. на Варненския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 01.08.2008 г. предварителен договор, с който Т. С. С., ЕГН [ЕГН], град В., продава на А. К. К., ЕГН [ЕГН], град В., следния недвижим имот: апартамент №**, находящ се в [населено място], [улица], във вх. „*”, на ет. * от сградата на блок **, с площ 58.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня-тоалет и балкон, при съседи: апартамент №30, апартамент №32 и стълбище, заедно с принадлежащото избено помещение с площ 2.88 кв.м., при съседи: изба на ап. №30, изба на ап. №32 и коридор, както и съответстващите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата 36 000 евро, ПРИ УСЛОВИЕ, че А. К. К. заплати на Т. С. С. сумата 15 000 евро – неизплатена част от продажната цена в двуседмичен срок от днес. ОСЪЖДА А. К. К., [населено място], да заплати на [община] сумата 1 830.66 лева местен данък, а в полза на Върховния касационен съд сумата 582,55 лв. такса по прехвърлянето на имота, за които суми служебно да се впише възбрана върху имота на основание чл.364, ал. 1 ГПК. ОСЪЖДА Т. С. С., град В., да заплати на А. К. К., [населено място], сумата 2 977.83 лв. деловодни разноски. Препис от решението да се издаде на А. К. К., [населено място], след представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Върховния касационен съд, както и на удостоверение от Н. и [община], че са изплатени данъците и другите задължения на Т. С. С., град В., към държавата и общината. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.