4 5 Р Е Ш Е Н И Е №30 [населено място], 12.06.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1872 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Ч. срещу решение №304 от 08.02.2017г. по т.д.№2485/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №1913 от 24.11.2015г. по т.д. №7367/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 10 състав и вместо това е отхвърлен предявеният от Е. Н. Ч. иск с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК за прекратяване на [фирма], [населено място]. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд за липса на предпоставките по чл.517 ал.4 и ал.1 от ГПК за прекратяване на дружеството. Излага доводи, че съдът може да отхвърли иск за прекратяване на дружеството само ако в хода на процеса се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди първото заседание по делото. Твърди, че Софийски апелативен съд неправилно е обвързал основателността на иска с изследването на материалната легитимация на ищеца като кредитор, която не е предмет на настоящото производство. Претендира разноски. Ответникът по касация [фирма], [населено място], преобразувано понастоящем в ЕООД, не изразява становище. С определение №625/18.12.2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по въпроса относно необходимостта от доказване на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор в производството по чл.517 ал.4 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да отхвърли предявения иск по чл.517 ал.4 от ГПК въззивният съд е приел, че постановлението на ЧСИ, с което ищецът е овластен да предяви иск за прекратяване на [фирма], [населено място], не установява по задължителен за съда начин неговата материалноправна легитимация като кредитор с изискуемо вземане към съдружниците в ответното дружество. Позовал се е на разпоредбата на чл.517 ал.4 изр. последно от ГПК, съобразно която съдът прекратява дружеството само ако прецени, че искът е основателен, като е приел, че преценката относно основателността на иска е отделно уредена извън задължението на съда да отхвърли иска при условията на предходното изречение на същата законова разпоредба - поради плащане. Посочил е, че като цесионер ищецът не е по задължителен начин сред лицата, легитимирани чрез субективните предели на изпълнителния титул, респ. – и на изпълнителния лист, поставящ в движение изпълнителния процес, нито пък по делото се установява да е налице хипотеза на правоприемство или суброгация измежду законоуредените в чл.429 ал.1 от ГПК, за да се приеме, че ЧСИ е безусловно обвързан да приеме наличието на легитимация в полза на Е. Ч. като взискател. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №60 от 22.04.2013г. по т.д.№134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., се приема, че предмет на предявения по реда на чл.517 ал.3 предл.2 от ГПК иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за предявяването на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл.507 и сл. от ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Предмет на иска по чл.517 ал.3 от ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл.517, ал.1 и ал.3 от ТЗ. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело. Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 от ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника - длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. След налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 от ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. При кумулативното наличие на посочените законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. Разпоредбата на чл.517, ал.3 от ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. В същия смисъл е и произнасянето в решение №114 от 01.10.2009г. по т. д.№271/2009г. на ВКС, І т. о., в което е изразено категорично становище, че отхвърлянето на иска по чл.398б от ГПК /отм./, аналогичен на този по чл.517, ал.3 от ГПК, е възможно само ако при разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя равностойността на дружествения дял на длъжника по чл.125, ал.3 от ТЗ или че вземането към съдружника - длъжник е удовлетворено по друг начин. Настоящият състав изцяло споделя становището, изразено в посочените решения. Предпоставките за уважаване на исковете по чл.517 ал.3 и чл.517 ал.4 от ГПК са идентични, като в в хипотезата на чл.517 ал.4 от ГПК не следва да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ и изискването за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжниците в дружеството. Тези изисквания не се прилагат, тъй като всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са собственост на длъжника. Съображенията относно предмета на производството по чл.517 ал.3 от ГПК обаче са изцяло приложими и към производството по чл.517 ал.4 от ГПК, съответно доказването на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор не е предпоставка за уважаването на предявения иск по чл.517 ал.4 от ГПК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от разрешението, възприето в практиката на ВКС и е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до неправилност на решението. Въззивният съд обосновано и съобразно представените доказателства е установил, че е образувано изпълнително производство - изп. дело №20107900401934 на ЧСИ Р. М., рег. №790 в КЧСИ, въз основа на изп. лист, издаден на 22.11.2010г. от СГС по гр.д.№986/2008г., с взискател [фирма] и длъжници М. В. Дандадов, А. В. Д. и В. В. Д.. Видно от издаденото от ЧСИ М. удостоверение от 14.10.2014г., по силата на договор за цесия от 10.12.2010г. [фирма] е прехвърлил вземането си на Е. Н. Ч., като договорът е съобщен на длъжниците и Е. Ч. е конституиран като взискател в изпълнителното производство. Към момента на сключване на договора за цесия съдружници в [фирма] са двама от длъжниците по изпълнителното производство - М. В. Дандадов и А. В. Д., като за обезпечаване на вземането на взискателя на 28.12.2010г. са наложени запори на дружествените дялове на длъжниците в [фирма], преобразувано понастоящем в ЕООД. Взискателят Е. Н. Ч. е бил овластен от ЧСИ М. с представеното и неоспорено постановление изх.№31767/30.10.2014г. да предяви иск за прекратяване на дружеството. До приключване на съдебното дирене във въззивното производство не са ангажирани доказателства вземането по изпълнителния лист да е погасено. Неправилно въззивният съд е приел, че в производството по чл.517 ал.4 от ГПК ищецът следва да докаже материалноправната си легитимация на взискател в изпълнителното производство, като докаже сключването на договор за цесия, по силата на който е придобил процесното вземане от кредитора [фирма]. В производството по чл.517 ал.4 от ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. Доказателствата за това, че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист са ангажирани в изпълнителното производство и въз основа на тези доказателства съдебният изпълнител го е конституирал като взискател. Защитата на длъжника срещу евентуална неправилна преценка на съдебния изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК, в което производство той може да оспори легитимацията на взискателя като титуляр на подлежащото на изпълнение вземане въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед изложеното съставът на ВКС приема, че са налице предпоставките на чл.517 ал.4 от ГПК и искът за прекратяване на ответното дружество се явява основателен. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, като бъде постановено прекратяване на ответното дружество [фирма]. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по касация [фирма] следва да бъде осъден да заплати на Е. Н. Ч., направените в първоинстанционнотото и в касационното производство разноски за държавна такса в общ размер на 150 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №304 от 08.02.2017г. по т.д.№2485/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА [фирма], [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по иск с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК, предявен от Е. Н. Ч., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап.5. ОСЪЖДА [фирма], [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Е. Н. Ч., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап.5, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, разноски за производството пред трите инстанции. Да се изпрати препис от настоящото решение до Агенция по вписванията за вписването му по партидата на [фирма]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.