2 Р Е Ш Е Н И Е № 384 София, 02.11. 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 804/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 509 от 22.06.2012 година е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на адв.Н. Д. Т. като представител на С. Ш. С. и В. Ш. С. на въззивно решение № 724 от 03.06.2010год., постановено по гр.дело № 234/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3555 от 26.11.2009 год. по гр.дело № 9759/2007 год. по описа на Варненския районен съд, Х-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот: ПИ № ..., целият с площ от 1250 кв.м., по КП ”Б. чешма и Д.”, землището на[жк], [населено място]. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест при колизия на права между собственици по реституция и заварени в имота ползватели, както и тези за осъществяване на косвен контрол на административните актове, издадени от органа по земеделска реституция; неправилно е приложил и материалния закон - §4а ЗСПЗЗ, като е приел, че постройката, която е била изградена в имота към влизане в сила на реституционния закон, е сграда по смисъла на §4а; че съдът не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, при което е направил необосновани и неправилни изводи. Ответниците по касация Д. Д. П. и Р. В. Ж., представлявани от адвокат С. С. от В. адвокатска колегия, вземат становище за неоснователност на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 509 от 22.06.2012 година, касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството по гр.дело № 9759/2007 год. по описа на Варненски районен съд е образувано по предявените от С. Ш. С. и В. Ш. С. против Д. Д. П. и Р. В. Ж. главен иск – отрицателен установителен иск с правно основание чл.97 ГПК/отм/, и евентуален - иск по чл.108 ЗС. Ищците са поддържали, че са собственици на процесния имот на основание наследяване от общата им наследодателка А. В. Ш., починала на 27.07.1975г., и земеделска реституция – с решение №488/07.04.1998г. на ПК В. им е възстановено правото на собственост върху процесния имот, попадащ в терен по §4, в стари /възстановими/ реални граници; че ответниците владеят имота и оспорват правата им върху същия като въпреки, че не са налице условията на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, Д. Д. П. се легитимира като ползвател, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост , а с нотариален акт №.. от .....г. същата е дарила имота на втория ответник Р. В. Ж.. Съобразно изложените твърдения са сезирали съда с искане да признае за установено, че ответниците не са собственици на имота. При условията на евентуалност са поискали съдът да осъди ответниците да им предаде владението на имота. С постановеното в това производство решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес , тъй като ищците разполагат с по-силен способ за защита – ревандикационен иск. С оглед този си извод е прекратил производството по иска с правно основание чл.97 ГПК/отм/. Съобразно изхода по главния иск е разгледал евентуалната претенция по чл.108 ЗС. Същата е счел за неоснователна и я отхвърлил като такава. За да обоснове този резултат първоинстанционният съд е приел, че ищците не са установили правото си на собственост на основание завършена в тяхна полза реституционна процедура, тъй като не са доказали принадлежността на правото на собственост върху имота към патримониума на техния наследодател. В допълнение е посочено, че от ответната страна е установено наличието на всички предпоставки за трансформиране правото на ползване в право на собственост съгласно §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Това решение в частта, с която е прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск, не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е било решението в частта на произнасянето по заявената ревандикационна претенция. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че ищците не са установили в процеса при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят им е бил собственик на имота преди коопериране на земеделието на твърдяното основание - давност чрез владение в периода от 1936г. до 1958г. С оглед на това е обосновал извод, че не са доказали и правото си на собственост на основание земеделска реституция, което е достатъчно за отхвърляне на иска като неоснователен. Въззивното решение е недопустимо. Касае се за порок на съдебния акт, за който касационната инстанция следи служебно, дори и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г., като проверката за допустимост предхожда тази за неговата правилност. Съображенията за това са следните: В първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, включително и след изменението й с ДВ бр.28/92г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива изисквания са въведени с последващите изменения на текста – ДВ бр.45/95г. и ДВ бр.89/97г. Едва след изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г. е предвидено, че поземлената комисия не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се извършва със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., по правило имат конститутивно действие. В голямата си част те са съобразени с изискването на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ бр.45/95г. – и на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира. По отношение на тях не възниква съмнение, че имат вещноправен ефект. Когато обаче в решението имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот, както е в процесния случай, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи с влизане в сила на плана по §4к в редакция ДВ, бр. 98 от 1997 г., с който същият ще бъде окончателно и точно индивидуализиран по местонахождение, размер, граници и съседи, респективно с влизане в сила на заповедта на кмета по §4к в редакция ДВ, бр. 99 от 2002 г. Лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но процедурата по възстановяване не е приключила с индивидуализиране на възстановения имот – не е влязъл в сила ПНИ, съответно няма издадена заповед на кмета по §4к , има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Обстоятелството, че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – заявени конкурентни права върху същия имот, следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост, който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Целта на този иск е да се отрекат правата, които ползувателят им противопоставя по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по §4а , както е в процесния случай, или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. При успешно провеждане на отрицателния установителен иск, за ищеца ще възникне основание да иска да бъде записан в регистъра към помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ или да се издаде на негово име заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по който начин окончателно ще придобие права върху спорния имот . С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл са и решение № 367 от 24.10.2011г., постановено по гр.д.№1230/2010г. на ВКС, І ГО, решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО, както и решенията , постановени по гр. дело № 294/2011 година и гр.д.№1320/2010г. на настоящия състав на ВКС, І ГО, всички постановени в производство по чл.290 от ГПК. В конкретния случай решението на ПК е от 04.1998г. , но фактическият състав на реституцията не е приключил – в подкрепа на този извод е обстоятелството, че посоченият в решението имот не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановеният имот ; решението не е придружено от скица, отговаряща на изискванията на действащия към този момент чл.18ж ППЗСПЗЗ, заверена от ПК, която да е неразделна част от решението – в самото решение като забележка е отразено, че за снабдяване с констативен нотариален акт е необходима скица; не е извършен въвод във владение, няма данни за изготвен и влязъл в сила план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е влязъл в сила и ПНИ. Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява недопустимо. Липсва правен интерес от защита на едно евентуално бъдещо право на собственост при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността. В хипотезата, при която все още не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху конкретни земеделски земи, попадащи в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за които съществува опасност да бъдат придобити от лице, заявяващо конкурентни права върху същия имот, следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост, ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Поради това и предявеният ревандикационен иск е недопустим- същият е преждевременно предявен при липса на правен интерес. Наличието на правен интерес за страната от завеждане на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. При липсата на такъв, производството по делото се прекратява. В процесния случай първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения отрицателен установителен иск и е разгледал и е постановил решение по същество по един недопустим иск. Решението в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по главния иск, не е обжалвано и е влязло в сила. В. съд, който с постановеното решение е потвърдил съдебния акт на първата инстанция в частта на произнасянето по евентуалния иск, не е констатирал посочения по-горе порок. Извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към допустимостта на постановеното решение, а за нея ВКС е задължен да следи служебно, дори и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г. Изложеното обуславя недопустимост на постановените от инстанциите по същество съдебни актове, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него такова следва да бъдат обезсилени и производството по делото се прекрати. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 724 от 03.06.2010год., постановено по гр.дело № 234/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд, и потвърденото с него решение № 3555 от 26.11.2009 год. по гр.дело № 9759/2007 год. по описа на Варненския районен съд, Х-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот: ПИ № ..., целият с площ от 1250 кв.м., по КП ”Б. и Д.”, землището на[жк], [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. Ш. С. и В. Ш. С. против Д. Д. П. и Р. В. Ж. иск по чл.108 ЗС относно недвижим имот: ПИ № ..., целият с площ от 1250 кв.м., по КП ”Б. и Д.”, землището на[жк], [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: