О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 332 София, 26.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 290 /2012 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от А. С. А. против определение № 832 от 12.04.2012г. по ч. гр.д.№ 285/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.12.2011г. по гр.д.№ 285/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната подадената от нея искова молба против Р. В. А. и Г. И. П. по чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от СК. за прогласяване за нищожна сделка от 19.03.2009г., с която съпругът й се е разпоредил с личен свой имот, съставляващ семейно жилище. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 129 от ГПК поради не даване на ясни, пълни и точни, изпълними указания. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса за това, че указанията на съда по изправяне нередовностите на исковата молба следва да са коректни, ясни точни и пълни, да са изпълними. По този въпрос се твърди противоречива съдебна практика, формирана от обжалваното определение и определение № 146/30.04.2009г. по ч. т.д.№ 99/2009г. на АС-Бургас, определение № 209 от 12.05.2009г. по гр.д.№ 106/2009г.ІІ гр.о. и определение № 37/30.01.2012г. по ч. гр.д.№ 594/2011г.на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос, макар и по-общ има пряко отношение към крайниясъдебен акт, предмет на обжалването. Трайно установената съдебна практика приема, че указанията на съда по изправяне нередовностите на исковата молба следва да са пълни, коректни, т.е. точни, ясни и изпълними, а определените срокове за това съобразени с процесуалното действие, което следва да бъде извършено. С обжалваното определение са приети за такива указанията на първата инстанция, но настоящата инстанция констатира противоречие с тази практика, поради което допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. С първоначалната искова молба, ищцата е поискала освобождаване от държавна такса и е приложила декларация по чл. 83 от ГПК. Съдът е оставил без движение исковата молба за посочване на основанията – фактическите обстоятелства и формулиране на петитум и да се впише исковата молба, както и за представяне на доказателства по чл. 83, ал.2 от ГПК.. На молбата от 25.07.2011г., с която се представя поправена искова молба и се иска отново освобождаване от заплащане на държавна такса, като се представят доказателства за липса на трудова заетост, съдът е отговорил с разпореждане от 27.07.2011г. с което е посочил, че вписването на исковата молба е задължение на страната – ищеца, а не на съда. Поради това, че не е имало изготвено у-ние за данъчна оценка, с молба от 17.10.2011г. ищцата е поискала продължаване на срока. С разпореждане от 25.10.2011г. /вторник/ съдът е продължил срока с три седмици, считано от датата на уведомяване, което е станало на същия ден чрез пълномощника на ищцата адвокат И.. Този срок изтича на 15 11.2011г. /вторник/ На 11.11.2011г. е подадена молба по електронната поща от ищцата с приложено удостоверение за данъчна оценка и е поискано копие от исковата молба. Тази молба не е резолирана. Д. преди да изтече срока е подадена нова молба от 14.11.2011г., с която адв. И. отново е искал издаване на препис от исковата молба за представяне за вписване.. Съдът е отказал издаване на такъв поради това, че преписи не се издават от съда, а се представят от страната. Този отказ е неоснователен, тъй като съдът следва да издаде препис от всеки документ по делото, дори и представеният от страната, освен ако делото не е засекретено. Отделно от това за представяне на искова молба за вписване следва да има данни, че такава е постъпила в съда за образуване на дело и да е редовна. Исковата молба по делото е била нередовна все още към този момент, защото съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса, а съгласно чл. 6 от Правилника за вписванията може да се впише само редовна искова молба по която е внесена и дължимата държавна такса. Към 14.11.2011г. съдът вече е имал приложено по делото удостоверение за данъчната оценка и доказателства по искането за освобождаване от държавна такса. По това искане се е произнесъл с определение на 14.12.2011г., с което молбата е уважена. Това определение обаче не е съобщено на ищцата. На същата дата съдът е отказал да продължи срока за вписване на исковата молба поради технически причини по молба от 14.11.2011г. Така поради отказа на съда да издаде копие от исковата молба с отразен входящ номер на съда върху нея, или удостоверение, че е постъпила такава в съда и е редовна и поради несвоевременно произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, триседмичния срок за вписване на исковата молба не е могло да бъде спазен от ищцата. Неправилно въззивнят съд е приел, че ищцата е следвало да прояви активност, за да научи определението за освобождаване от държавна такса. Вписването на исковата молба е зависело от това определение поради което ищцата е следвало да бъде уведомена за това определение. То е зависело и от снабдяването й с копие от исковата молба с отбелязване, че такава е получена в съда и е редовна, което съдът е отказал въпреки че искания за това са правени няколко пъти от пълномощника на ищцата. Така процесуалните действия на съда не са били точни и изпълними и са довели до неправилно определение за връщане на исковата молба. Неправилно е мотивирано потвърждаването на това определение и с подадената молба за оттегляне на иска. Ищцата отрича авторството на тази молба. В настоящото производство то не може да бъде проверено, а е заявено и оттеглянето й. Съдът не се е произнесъл по това искане и с оглед заявеното оспорване и оттегляне на молбата, тя не е основание за прекратяване на производството. По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, както и определението на първата инстанция, като делото се върне за продължаване на съдороизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 832 от 12.04.2012г. по ч. гр.д.№ 285/2011г. на Софийски апелативен съд по частна касационна жалба от А. С. А. ОТМЕНЯ определение № 832 от 12.04.2012г. по ч. гр.д.№ 285/2011г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 21.12.2011г. по гр.д.№ 285/2011г. на Благоевградски окръжен съд. и Връща делото на Благоевградски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: