Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр.София , 27 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 372/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от упълномощен защитник на подс. Е. П. П. – адв. А. Б., срещу нова въззивна присъда № 285 от 12.11.2014г., постановена по внохд № 4736/2014г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV състав, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК и по касационна жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия срещу същия съдебен акт с наведено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С присъда от 11.06.2014г. по нохд № 10874/2012г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 109 състав, подсъдимият Е. П. П. е признат за невинен в това, че на 13.04.2012г, около 00,35 ч. в [населено място],[жк], по [улица], пред № 45, с посока от [улица]към [улица]управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „марка”, модел „модел” с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1, 94 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез показанията на техническо средство алкотест „Дрегер 7510” с фабр. №0141, проба № 01178 съгласно чл.6 от Наредба № 30 от27.06 2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК. По протест на прокурор в СРП срещу постановената първоинстанционна присъда е образувано внохд № 4736/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, ХІV състав. С нова въззивна присъда № 285 от 12.11.2014г., постановена по посоченото дело, Софийски градски съд е отменил първоинстанционната присъда по нохд № 1065/2013г. на Софийски РС и вместо това е признал подсъдимия Е. П. П. за виновен в това, че на 13.04.2012г, около 00,35 ч. в [населено място],[жк], по [улица], пред № 45, с посока от [улица]към [улица]управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „марка”, модел „модел” с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1, 94 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез показанията на техническо средство алкотест „Дрегер 7510” с фабр. №0141, проба № 01178 съгласно чл.6 от Наредба № 30 от27.06 2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл. 343Б, ал. 1 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и е извършено приспадане по чл. 59, ал. 1 от НК. На основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено подс. Е. П. П. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието по присъда от 03.07.2007г. по нохд № 15441/2006г. по описа на СРС, НО, Х състав в размер на две години, един месец и осем дни. В касационната жалба срещу въззивното решение и допълнението към нея, подадени от упълномощения защитник на подс. Е. П., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК. Развиват се подборно доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се оспорва доказателствентата дейност на въззивния съд. Посочва се, че цененето на показанията на свидетелите М. и Х. е недопустимо, както и че неправилно е ценен като доказателство протокол за обиск на подсъдимия по ЗМВР, като не са положени усилия за събиране и проверка на допълнителни доказателства. Правят се в условията на алтернативност искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението или за връщане на делото на районния съд за ново разглеждане. В касационната жалба срещу въззивната присъда, подадена от служебно назначения защитник на подс. П., се развиват доводи в подкрепа на твърдяното неправилно приложение на закона. Посочва се, че по делото не е било установено подсъдимият да е управлявал лекия автомобил, а от доказателствата се налагал обратния извод. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощения защитник на подс. П. – адв. Б., поддържа жалбата съобразно изложените в нея и в представеното допълнение аргументи. Излага доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като в тази връзка прави искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати твърдяните в нея нарушения на процесуалните правила, нито е налице неправилно приложение на материалния закон. Подс. Е. П. заявява, че се счита за невинен и моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ, макар и не изцяло на релевираните в тях доводи. При така изложените в жалбата и в допълнителното изложение съображения във връзка с посоченото касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Тази проверка е дължима, тъй като въззивната инстанция е последната по фактите и именно в рамките на установената от нея фактическа обстановка се проверява правилното приложение на материалния закон. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка. Тази проверка се отнася до решаване на въпроса дали за обосноваване на фактическите изводи са ценени годни доказателства и доказателствени средства. Касае също и въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Отнася се и до това, дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното. Касационната жалба от адв. Б. релевира възражение за това, че недопустимо са били използвани показанията на свидетелите М. и Х., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, понеже разпитите на тези свидетели на досъдебното производство не са годно доказателствено средство. Това възражение не се възприема от настоящата инстанция. Видно от материалите на досъдебното производство, същото е образувано в хипотезата на чл. 356, ал. 3 от НПК, с извършване на първото действие по разследването – разпит на свидетел. По силата на чл. 194, ал. 3 от НПК, полицейските органи в МВР могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 от НПК – тези действия, които поставят началото на досъдебното производство с извършване на първото действие по разследването. Следователно, обстоятелството, че разпитите на свидетелите М. и Х. са извършени от оперативен работник, който несъмнено е полицейски орган в МВР, не съставляват негодно гласно доказателствено средство, защото са извършени в посочената хипотеза на чл. 194, ал. 3 вр. чл. 212, ал. 2 от НПК, което сочи, че извършилият ги орган не е некомпетентен. Доколкото се касае до хипотеза на непосредствено залавяне на лицето при извършване на престъпление, не следва да се отрече необходимостта от незабавно извършване на тези действия, а и преценката дали това е била единствена възможност за събиране и запазване на доказателства не може да бъде ревизирана. Поради това, решаващите съдебни инстанции не са допуснали нарушение, приобщавайки и ценейки в доказателствената съвкупност показанията на посочените свидетели, дадени на досъдебното производство и прочетени при спазване на процесуалния ред на чл. 281, ал. 5 от НПК. Независимо, че е налице валидно приобщаване на посочените свидетелски показания, касационната инстанция констатира пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. Това е така, понеже съставът на СГС е извършил превратна оценка на свидетелските показания на свидетелите М. и Х., не съобразно действителното им съдържание. Касационната инстанция няма право да се намесва във вътрешното убеждение на решаващия съд по отношение на кредитирането на тези показания. То е и аргументирано в мотивите на присъдата, като са изложени съображения защо се възприемат дадените на досъдебното производство показания. Както е посочено в съдебния акт, тези показания са били използвани за изводи по отношение на времето, мястото, начина, основанието на извършване на проверката и нейните резултати. Внимателното запознаване със съдържанието на възприетите с доверие свидетелските показания на двамата полицейски служители на досъдебното производство, сочи, че те изобщо не съдържат информация за повода и основанието за извършване на полицейската проверка. Тези показания не съдържат също така никаква информация за обстоятелствата, при които е извършена проверката – къде и по какъв начин се е движел лекия автомобил, за който свидетелите твърдят, че е бил управляван от подсъдимия. Единственият факт, посочен от М. и Х. е, че са спрели автомобила. Поради това, направените по фактите изводи, че автомобилът с индивидуализирана марка, модел и ДК номер се е движел по [улица]с посока от [улица]към [улица], че по време на проверката П. е миришел на алкохол, са резултат от превратна оценка на показанията на свидетелите – полицейски служители, защото такива фактически данни не се съдържат в тях. По отношение на спорния факт, дали автомобилът е бил в движение, съдът освен това е направил недопустимо извод от общо заявление от свидетелите, неотнесено конкретно към случая, че не проверяват спрели автомобили. То не съставлява доказателствен факт, който сам по себе си може да обоснове направения от съда извод, че автомобилът, управляван от подсъдимия, е бил в движение. По-нататък, решаващият съд изобщо не е обсъдил сочените в приобщените показания на М. и Х. обстоятелства за това, че подсъдимият е бил закаран в РУП, където е бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол и му е съставен АУАН. От една страна, това сочи на избирателен подход в оценката на тези гласни доказателствени средства, защото посочените от свидетелите обстоятелства са напълно неглижирани в мотивите. А от друга, необсъждането на тези обстоятелства съставлява и пречка за правилното решаване на съществения в предмета на доказване въпрос – дали към момента на управление на лекия автомобил деецът е бил употребил алкохол и каква е била концентрацията му в кръвната му проба именно съм този момент. Съобразно трайната съдебна практика (Решение № 566/09 г. на ІІІ Н.О. на ВКС, Решение 603/2012 г. на І Н.О. на ВКС) концентрацията на алкохол в кръвта на дееца трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал моторното превозно средство. Едностранчивата и не съобразно действителното им съдържание оценка на обсъжданите свидетелски показания, следователно се е отразила на фактическите изводи, свързани с това, към кой момент е установена концентрацията на алкохол у подсъдимия, а тези фактически изводи са пряко свързани с преценката за съставомерността на деянието. По-нататък, според настоящата инстанция, въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В обясненията си пред първоинстанционния съд подс. П., отричайки да е управлявал автомобила, сочи, че той, докато е бил паркиран, е бил отключен от друго лице с дистанционно. Действително, обясненията на подсъдимия имат двояк характер – на доказателствено средство и средство за защита. Но те на общо основание подлежат на проверка чрез други доказателствени средства, за да се потвърди или отхвърли версията, изложена от подсъдимия. Такава проверка е следвало да бъде направена чрез събиране на доказателства по отношение на това, дали е имало у подсъдимия ключове за лек автомобил. Несъбирането на доказателства в тази насока рефлектира върху пълнотата и обективността на изясняването на обстоятелствата по делото. Предвид на изложените съображения за това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на правно релевантните обстоятелства, както и че е допуснал нарушения при осъществяване на доказателствената оценка, значима за фактическите изводи, което се е отразило на правото на защита на подсъдимия, се обосновава извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обосноваващо отмяна на постановената нова въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебно заседание. Доколкото касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираните нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението. Поради това претенцията за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция не може да бъде удовлетворена. При новото разглеждане на делото следва да бъдат спазени изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК, както и да бъдат спазени правилата за оценка на доказателствата, което да позволи и правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява въззивна присъда № 285 от 12.11.2014г., постановена по внохд № 4736/2014г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV състав. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.