Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр.София , 13 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 459/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимата С. С. А., чрез защитника й адв.В., срещу решение №17 от 11.02.2015 г., постановено по внохд №493/2014 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с това, че съдът неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимата А. по чл.116 ал.1 ,т.3, т.4 и т.5 във вр.с чл.115 от НК, вместо по чл.122 ал.1 от НК. Посочва се, че въззивният съд не е взел предвид становището на вещите лица от СППЕ, че подсъдимата е действала в състояние на стрес, като не е искала да убие детето си, а единствено е искала то да спре да плаче и да не стресира другите й деца. Изразява несъгласие с виждането на съда, че няма експертен характер репликата на вещото лице относно целта на подсъдимата ,с която е притиснала с ръка устата на детето. Акцентира на това, че експертните изводи се потвърждават от обясненията на подсъдимата, които от своя страна също не са изолирани, а са в кореспонденция с показанията на нейния баща. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с твърдение за превратно тълкуване на доказателствата, събрани по делото и най-вече на казаното от вещите лица в съдебното заседание.Правят се алтернативни искания-да се измени решението на апелативния съд и да се преквалифицира деянието по чл.122 ал.1 от НК, като се наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден за това престъпление, или под минималния размер , на основание чл.55 от НК,с приложение на института на условното осъждане; да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд , или да се намали наказанието до размер, позволяващ приложението на чл.66 ал.1 от НК, с подходящ изпитателен срок. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимата А.-адв-В. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, акцентирайки на оплакването си за нарушение на материалния закон. Моли да бъде преквалифицирано деянието от чл.116 ал.1 от НК в такова по чл.122 ал.1 от НК, алтернативно- да се даде възможност на подсъдимата да отгледа децата си / последното искане вероятно е за намаляване на наказанието ,с приложение на чл.66 от НК/. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, тъй като счита ,че въззивният съд правилно е приложил закона като е приел ,че подсъдимата е извършила убийството при пряк умисъл.В подкрепа на този извод са фактическите действия на подсъдимата по притискане с ръка на устата и носа на детето, което е предизвикало механична асфиксия, както и нейните признания пред св.В. и пред полицейския служител. По отношение на наказанието , прокурорът го намира за справедливо.Моли да бъде оставено в сила решението на апелативния съд . В последната си дума подсъдимата С. А. моли за условна присъда, тъй като сама се грижи за другите си деца. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №92 от 25.11.2014 г., постановена по нохд №917/2014 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимата С. С. А. за виновна в това ,че на 04.01.2014 г. в [населено място] умишлено умъртвила малолетно лице- рождената си дъщеря, [дата на раждане] , която се намирала в безпомощно състояние, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3,т.4 и т.5 във вр.с чл.115 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложил наказание осем години лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства,а също така е възложил в тежест на подсъдимата и направените по делото разноски в размер на 1166,20 лв. По жалба на подсъдимата, пред Апелативен съд-Пловдив е било образувано внохд №493/2014 г., приключило с решение №17 от 11.02.2015 г., с което присъдата е била изменена само в частта относно разноските,а в останалата част е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимата С. А. е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. Не се констатира основателност на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда.Подробно е анализирал в решението си събраните по делото доказателствени материали, които е обсъдил както по отделно ,така и в тяхната логическа връзка и съвкупност, като извършената от него интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е според действителното им съдържание. На оценка са били подложени гласните доказателствени източници- обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Т. В. и Д. Д., дадени на досъдебното производство и надлежно приобщени в съдебната фаза, съгласно чл.373 ал.1 от НПК, показанията на свидетелите С. А. и М. К., депозирани пред първоинстанционния съд. Съдът е отделил нужното внимание и на изготвените по делото експертизи, с акцент върху изводите на Съдебно- психиатричната и психологична експертиза за подсъдимата, доколкото защитата главно чрез нея е обосновала претенциите си за преквалификация на деянието от умишлено в непредпазливо убийство. В заключение- не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимата обстоятелства са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци ,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. На следващо място,не са налице основания за преквалифициране на деянието ,осъществено от подсъдимата А. от престъпление по чл.116 ал.1 от НК в такова по чл.122 ал.1 от НК. В Постановление №2 от 1957 год. на Пленума на Върховния съд /изм.и доп.с Тълкувателно постановление №7 от 1987 г.на Пленума на ВС/ ясно е направено разграничение между убийство, извършено при пряк умисъл, при евентуален умисъл и по непредпазливост. В случаите, когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието ,е налице убийство при пряк умисъл. Убийството е извършено при евентуален умисъл, когато наред с целения резултат, деецът е допускал, че може да настъпи и смъртта на пострадалия, но се е отнесъл безразлично към това. Когато деецът допуска ,че наред с целения резултат може да настъпи и смъртта на пострадалия, но не се отнася безразлично към това, а взема мерки за нейното предотвратяване, но смъртта въпреки това настъпва, налице е убийство ,извършено при съзнавана непредпазливост. Правната теория и съдебната практика са категорични, че изводите на съда досежно субективната страна на деянието -за вината, под формата на пряк или евентуален умисъл, или на непредпазливост, следва да се основават на обективните данни по делото. По настоящето дело твърдението на защитата, че подсъдимата е извършила убийството по непредпазливост се аргументира с данните, съдържащи се в нейните обяснения ,за това ,че не е искала да убива детето си ,а е притиснала устата му само, за да спре да плаче, и с изявлението на вещото лице д-р С. в съдебното заседание от 25.11.2014 г. пред ОС-Пловдив, че подсъдимата е действала „не с цел да го задуши и умъртви,а с цел да спре да плаче и да не стресира другите деца”. Приетото от въззивната инстанция ,че посочената по-горе реплика на д-р С. няма експертен характер, а е от чисто субективно естество,инспирирано от обясненията на подсъдимата, се споделя от настоящият съдебен състав.От една страна, на вещите лица не е била поставена задача да изясняват мотивацията и подбудите на подсъдимата за извършване на престъплението от психиатрична и психологична гледна точка, а от друга- дори това да беше сторено, то отново не би било достатъчно, тъй като субективната съставомерност на деянието е правен извод, изцяло в компетентността на съда, и почива на обективните данни, несъмнено установени по делото. Комплексната оценка на поведението на подсъдимата сочи на умишлено убийство на нейната рождена дъщеря, при евентуален умисъл. Въззивният съд правилно е изяснил наличието на конфликтни отношения между подсъдимата и нейните родители /включително малтретирането й до 19 годишна възраст от нейната майка/ , довели до това ,че същата криела от тях за своите последни две бременности; че подсъдимата сама полагала необходимите грижи за трите си малолетни деца; че нямала намерение да задържи при себе си роденото в домашни условия и тайно от всички четвърто дете- момиченце; че към момента на раждането му и непосредствено след това, тя не е имала намерение да го лишава от живот, напротив след раждането го измила, повила, купила от аптеката памперси, шише и сухо мляко, нахранила го, след това го предала на св.В. с цел той да се грижи за него. Според приетите от АС-Пловдив факти са и ,че на инкриминираната по делото дата подсъдимата,заедно с четирите си деца се отправила към родилен дом „име”,където била решила да остави детето за отглеждане. Пристигайки в близост до родилния дом, детето се разплакало, а „А. се притеснила от това и завила главичката му с одеялото, като натиснала с ръката си нослето и устата на бебето, за да спре да плаче”. По делото безспорно е установено от СМЕ на труп, че смъртта на детето се дължи на задушаването му, чрез притискане с ръка областта на устата и носа- механична асфиксия от запушване на дихателните пътища, което категорично опровергава тезата на подсъдимата, че е притискала само устата му. От друга страна обаче ,от устните разяснения на вещите лица по СППЕ ,направени в съдебното заседание пред ОС-Пловдив се установява, че подсъдимата към момента на умъртвяването на детето, е действала в условията на стресова ситуация- тя е имала намерение да го остави в дом , но е срещнала затруднения, другите й деца не са знаели за бебето, а пък то е плачело. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени и на базата на данните от СППЕ за акцентуация на личността й, характеризираща се със силно изразена емоционална лабилност, чувствителност, и тревожност. Поради липсата на доказателства, които да опровергават твърдението на подсъдимата ,че бебето е плачело към момента ,в който тя е притиснала с ръка устата и носа му, този факт следва да се приеме за установен. Комплексната оценка на изложените по-горе обстоятелства налага извод , че доколкото подсъдимата е жена, която е родила и отгледала още три деца, познаваща много добре физиологията на едно бебе, т.е нормалното протичане на жизнените процеси при него, тя е допускала, че запушвайки дихателните му пътища /уста и нос/ , ще го задуши и причини смъртта му, независимо от първоначалната й цел- то да спре да плаче. В подкрепа извода за наличие на евентуален умисъл, а не на пряк, са не само условията, при които тя е действала и нейното емоционално състояние , а и силата на притискане, упражнената от подсъдимата -не голяма, предвид констатираните от СМЕ на труп овални кръвонасядания, причинени от върха на пръстите. Независимо, че касационният съд приема,че подсъдимата е действала не с пряк, а с евентуален умисъл за убийство, то това не се отразява на приетата от решаващите съдилища правна квалификация и в този смисъл твърдението за нарушение на материалния закон, е лишено от основание. Посоченото обстоятелство следва да бъде преценено единствено във връзка с наказанието на С. А.. Съвкупната оценка на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, които правилно са идентифицирани от решаващите съдилища като многобройни- младата възраст на подсъдимата, обстоятелството, че същата е грижовна майка на три деца, които отглежда сама, чистото й съдебно минало, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, стресовата ситуация, в която тя е действала, съжалението ,което изказва за извършеното деяние, което не е декларативно ,а напълно искрено /с оглед и преценката на вещите лица от СППЕ, направена въз основа на проведените й тестове за достоверност, откровеност и искреност/, е позволила изграждането на заключение ,че справедливото наказание, което подсъдимата следва да понесе е осем години лишаване от свобода. Настоящият касационен състав приема, че като обстоятелства, налагащи допълнително смекчаване на отговорността на А. следва да бъдат приети вида на умисъла /евентуален/ за извършване на престъплението, който разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с това ,извършено при пряк умисъл, и влошеното психично състояние на подсъдимата -видно от СППЕ, при същата е налице тревожно-депресивно разстройство в средна степен. Следва да се отбележи,че определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка ,позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. В конкретния случай, ВКС счита, че са налице основания за корекция на размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимата А. следва да изтърпи, като приема, че наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода се явява справедливо. Основания за още по-голямо намаляване -до размер ,позволяващ приложението на чл.66 ал.1 от НК /в какъвто смисъл е искането на подсъдимата и защитника й/, липсват. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение №17 от 11.02.2015 г.,постановено по внохд №493/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд , само в частта относно наложеното на подсъдимата С. С. А. наказание, като го НАМАЛЯВА от осем на ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва и протестира. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/