Р Е Ш Е Н И Е № 107 Гр. София, 26.10.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ИВ.СИМОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 483/2020 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. М. Д., подадена чрез защитника му адв. Р. Н., срещу въззивна присъда № 424 от 29.01.2020г., постановено по ВНОХД № 365/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград. В депозираната жалба се очертават предимно оплаквания срещу справедливостта на определеното наказание, като се посочват и касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 НПК. Иска се от настоящата инстанция да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимия, приемайки, че деянието по чл.354а, ал.3, вр. чл.26 НК е малозначително или да преквалифицира същото като маловажен случай по чл.354а, ал.5 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа жалбата, като акцентира на искането за дефиниране на деянието по чл.354а, ал.3, вр. чл.26 НК като такова по чл.9, ал.2 НК. Подсъдимият в лична защита заявява, че поддържа доводите на адвоката си и подчертава, че са настъпили положителни промени в живота му от личен и семеен характер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките, които да квалифицират престъплението по чл.354а, ал.3, вр. чл.26 НК като маловажен или като малозначителен случай. В последната си дума пред касационната инстанция подсъдимият Д. моли за справедливо решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 1671 от 27.06.2019г., постановена по НОХД № 99/2019г., районен съд гр. Сандански е признал подсъдимия П. М. Д. за виновен в това, че за периода 01.08.2017г. - 09.09.2017г. при условията на продължавано престъпление в [населено място] държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - марихуана 0,64г. със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 4,2% на стойност 3,84лв., 1,1гр. марихуана със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 16,5% на стойност 6,60лв. и амфетамин 1,13гр. със съдържание на активно действащ компонент 11,9% на стойност 33,90лв., като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, вр. чл.26 НК , му е определил наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.345, ал.1,т.1 НК, като във връзка с чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ НК му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.23 НК е определено едно най-тежко наказание, а именно - пробация с посочените по-горе мерки и е присъединена наложената „глоба“ от 1000лв. Съдът е отнел предмета на престъплението и се е произнесъл по направените по делото разноски. По повод постъпил протест и жалба от подсъдимия е било инициирано въззивно производство. В присъда № 424/29.01.2020г. на Окръжен съд гр. Благоевград първоинстанционната присъда е била отменена в частта, касаеща признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 НК. Въззивният съд го е признал за виновен и го е осъдил за извършено престъпление по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2,т.1, вр. чл.26 НК и във връзка с чл.55 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Определен е първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието. Изменена е първоинстанционната присъда и в частта досежно произнасянето по чл.23 НК, като е определено общо наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, постановено по НОХД № 641/2015г. по описа на РС Сандански и е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му. В останалата си част присъдата е потвърдена. Жалбата на подсъдимия Д. е частично основателна. В нея се сочат и трите касационни основания по чл.348, ал.1 , т.1, 2 и 3 НПК. Доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се излагат, а схематично се посочва, че оценката на доказателствата е неправилна. Това лишава касационната инстанция от възможността да разгледа оплакването детайлно, тъй като не съзира аргументи в негова подкрепа. Единствено може да се посочи, че доказателственият материал е анализиран законосъобразно и изводите на съдебните инстанции са направени въз основа на некомпрометирани доказателствени източници. Възраженията по чл.348, ал.1,т.1 НПК са направени в две насоки и представляват съществената част от жалбата на касатора. Подсъдимият твърди на първо място, че е осъден при условие, че случаят е следвало да се определи като малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 НК, което води до оправдаването му. На второ място посочва, че е осъден за престъпление по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3 НК, след като са били налице предпоставките деянието да се квалифицира като маловажен случай по чл.354а, ал.5 НК, както е отсъдил първоинстанционният съд. Двете твърдения се намират в условията на алтернативност и ще бъдат разгледани от касационната инстанция поотделно, доколкото са взаимоизключващи се. Следва да се отбележи, че производството пред първата инстанция е преминало при условията на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК. В рамките на признатите от подсъдимия факти, намерили отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепени от надлежно събрани доказателства, съдебните инстанции са имали задължението да приложат материалния закона съобразно установените фактически положения. Както пред първия съд, така и пред въззивната инстанция са правени искания от страна на защитата деянието по чл.354а, ал.3, пр.2,т.1, вр. чл.26 НК да се определи като малозначително предвид чл.9, ал.2 НК и подсъдимият да бъде оправдан. С исканията не са се съгласили предходните съдилища и Върховният касационен съд споделя виждането им. В мотивите към атакуваната въззивна присъда е посочено с нужната пълнота, че при преценка за наличието на предпоставките на чл.9, ал.2 НК следва да се изхожда не само от ниската стойност на предмета на престъплението, а да се анализират всички данни, относими към конкретното деяние, личността на дееца, мотивите за извършване на деянието, обществената му опасност. Окръжният съд е преценила, че не са налице обстоятелства, които да дефинират обществената опасност на стореното от подсъдимия като явно незначителна, защитавайки тезата в мотивите за липса на предпоставки деянието да се определи като маловажен случай. Визира се съдебното минало на подсъдимия, който е извършил настоящото деяние в изпитателен срок на предходно осъждане по същия текст на закона, както и данни за други наказателни производства. Касационната инстанция принципно споделя тези аргументи, със следното уточнение: Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК предвижда, че не е престъпно това деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За да се прецени дали едно деяние е малозначително, следва да се обсъждат всички елементи на състава на престъплението, като се вземат предвид редица обстоятелства като обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите (конкретния престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за въздействие и пр.), но също и субективните му характеристики извън вината - подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца (решение № 132/2012 год. по н. д. № 335/2012 год. на І н. о). В случая не може да се направи извод, че стойността на инкриминираното наркотично вещество макар и невисока (общо 44,34лв.) е нищожна, нито че не се засягат обществените отношения, защитени от посочените текстове на наказателния кодекс. Установени са безпротиворечиво обективните признаци на противозаконно държане на високорисково наркотично вещество и с оглед на това деянието несъмнено попада в обсега на наказателноправната забрана по чл. 354а НК и като такова е противоправно. Не отсъства в конкретния казус и нужното ниво на обществена опасност на извършеното. Настоящото деяние е поредно в живота на подсъдимия и се касае за държане на два вида високорисково наркотично вещество, в рамките на две деяния, включени в продължавано престъпление, като не би могла да се защити тезата, че е ниска опасността от увреждане на правно защитените блага като здравето на човек. Изложените съображения не подкрепят искането на защитата за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3, вр. 26 НК. Относно възражението, свързано с оценката на деянието като маловажен случай: Въззивният съд е счел, че обремененото съдебно минало на подсъдимия и данните за висящи наказателни производства са предпоставки, които изключват квалифицирането на деянието по чл.354а, ал.5, вр. чл.26 НК като маловажен случай. Подчертал е, че подс. Д. е осъждан веднъж за престъпление по чл.354а, ал.3 НК и деянието по настоящото обвинение е извършено в изпитателния му срок. Налице е и второ осъждане за престъпление по чл.345 НК. Настоящата инстанция може да се съгласи с мотива, че осъждането по чл.354а НК дава отрицателна оценка за подсъдимия и променя статута му на осъдено лице. Но относно второто осъждане - по чл.345 НК, следва да се отбележи, че присъдата по НОХД № 822/2017г. е влязла в сила на 14.04.2018г. - след датата на деянията, за които се търси наказателната отговорност на подсъдимия по настоящото дело. Не може да не направи впечатление и обстоятелството, че цитираното осъждане е за престъпление по чл.345, ал.2 НК, осъществено на 01.08.2017г. - управление на МПС - л.а. „Мерцедес“ С 200, без да е регистрирано по надлежния ред. Тази дата е инкриминирана и за деянието по чл.354а, ал.3 НК по пункт 1, включен в рамките на продължаваното престъпление по настоящото дело. Явно се разкрива връзката между двете престъпления така, както е тази между деянията от 09.09.2017г. по пункт 2 - по чл.354а НК и чл.345 НК. Отделянето на обвинението по чл.345, ал.2 НК в самостоятелно наказателно производство, развило се в НОХД № 822/2017г., е било въпрос на преценка на разследващия орган, въпреки наличието на очевидна свързаност между тях. Този факт подкрепя виждането, че предходните постановени присъди трябва да се преценят не само формално, но и съобразно реалната им тежест и значимост за обществената опасност на извършителя и стореното от него. При извеждането на аргументи за настъпилите положителни корекции в поведението на подсъдимия, както и при даване на оценка за поправителното въздействие на наказанието и превъзпитателната му роля трябва да се има предвид конкретната специфика и характер на осъжданията. По настоящото дело явно не се касае за устойчива престъпна нагласа у подсъдимия, обективирана в няколко предходни отделни осъждания. Може да се обобщи, че осъжданията на подсъдимия трябва да се интерпретират на първо място според тяхната поредност, съотнесена към датата на деянията по настоящите обвинения и на следващо, според реалната им тежест и взаимовръзка. Законосъобразната преценка включва единствено осъждането по НОХД № 641/2015г., като обременяващо съдебното минало на подсъдимия. Присъдата по него е влязла в сила на 29.10.2015г., а наложеното наказание е 1 година „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години на основание чл.66 НК, както и глоба. Не може да се сподели виждането на окръжния съд, че държането на два вида наркотични вещества (марихуана и амфетамин) прави невъзможна преценката на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.93 т.9 от НК едно деянието представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършването му, вида и стойността на предмета , вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на стореното. В случая, деянието се свежда сумарно до държане на 1,74гр. марихуана и 1,13гр. амфетамин. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, от лице с дългогодишна зависимост. Маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства (в този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК, решение № 19/2008г. на ІІ НО., решение № 69/2010г. на ІІ НО., решение № 306/2009г. на ІІІ НО.). Редом с критерия за количеството и стойността на предмета на деянието - несъмнено съществен белег при преценката на маловажността на случая, се оценят и останалите факти по делото, касаещи конкретната специфика на престъплението и личността на дееца. Подс. Д. е предал доброволно инкриминираните количества, изразява съжаление за стореното, очевидно прави опити да промени живота си. Сключил е граждански брак, от 2019г. посещава психолог, който потвърждава, че за шестмесечната терапия са налице сериозни постигнати положителни резултати, промяна в мисленето и поведението, осъзнаване на проблема и желание за промяна. Въззивният съд е преценил за необективна психологическата оценката, тъй като има данни за внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за деяние по чл.343б НК . Касационната инстанция констатира, че наказателното производството по споменатото дело не само не е приключило, но и обвинението е за деяние, осъществено на 16.10.2018г., а психологът е започнал да работи с подсъдимия от началото на 2019г. Така че не би могла информацията да се прецени като некоректна, съотнесена към данните за внесено обвинение срещу подсъдимия. Не на последно място окръжният съд не е оценил с нужната тежест много добрата характеристика за подсъдимия по местоживеене, от работното му място, данните за трудова заетост и промените в семейния статус. Данните за личността му, преценени редом с тези за деянието, очевидно сочат към по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, в каквато насока е направено искане в касационната жалба. Правилното приложение на материалния закон – прилагане на закона за по-леко наказуемо престъпление, обуславя необходимост от упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, като бъде извършена преквалификация на престъплението в такова по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК. С оглед констатираните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, размерът на глобата, предвидена като наказание по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 НК следва да бъде индивидуализиран на 1 000лв. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, на възраст, която не може да се определи като млада и оправдаваща неправилна житейска преценка, което и обуславя налагане на глоба в максимален размер, така че да изиграе роля на мотивационен коректив в поведението му. С оглед на преквалификацията на деянието по по-леко наказуемия текст на чл.354а, ал.5, вр. чл.26 НК и налагането на наказание на подсъдимия – „глоба“ в размер на 1 000лв., търпи изменение присъдата на въззивния съд в частта, касаеща произнасянето по чл.23 НК. На подс. Д. следва да се определи едно общо наказание за осъществените деяния по чл.354а, ал.5, вр. чл.26 НК и чл.345 НК - а именно „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. На основание чл.23, ал.3 НК наказанието „глоба“ в размер на 1000лв. се присъединява към общото наказание. Направените изменения в присъдата на въззивния съд водят до отпадане на законовата възможност, на основание чл.68 НК, да се приведе в изпълнение отложеното наказание, определено по НОХД № 641/2015г. по описа на РС Сандански, както и до отмяна на присъдата в частта относно приложението на чл.57 ЗИНЗС. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.4, вр. ал.2, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 424 от 29.01.2020г., постановена по ВНОХД № 365/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград, като : Преквалифицира деянието по чл.354а, ал.3, вр. чл.26 НК в такова по чл.354а, ал.5, вр. чл.26 НК и налага на подс. П. М. Д. наказание „глоба“ в размер на 1000лв. На основание чл.23 НК определя едно общо наказание на подс. Д. за осъществените деяния по чл.354а, ал.5, вр. чл.26 НК и чл.345 НК - а именно „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. На основание чл.23, ал.3 НК присъединява наказанието „глоба“ в размер на 1000лв. Отменя присъдата в частта, с която на основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 641/2015г. по описа на РС Сандански, както и в частта относно приложението на чл.57 ЗИНЗС. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.