Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 07 август 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ……….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Ил. Петкова......………………......………………...............в присъствието на прокурора А. Гебрев..........……..………….............изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………........... наказателно дело № 1080 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите Х. П. П. и П. Х. П. против въззивно решение № 57/06.07.1018 г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 52/2018 г., с което е била потвърдена присъда № 4/16.01.2018 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 173/2017 г.
С първоинстанционната присъда Сливенския окръжен съд е признал подсъдимия Х. П. П. за виновен в това, че през периода 01.10.2013 г. до 12.03.2014 г., в [населено място], като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството „фирма“ – [населено място], с ЕИК[ЕИК], в условията на продължавано престъпление, като посредствен извършител чрез Н. Р. Н., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/на същото дружество в големи размери – 9 000,00 лева, като при упражняване на стопанска дейност, от името и за сметка на управляваното от него дружество, използвал документи с невярно съдържание – данъчни фактури, в които невярно се документирало, че дружеството е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от „фирма“ – [населено място], по общо осем броя данъчни фактури без да са налице реални доставки и заедно с това е потвърдил неистина в общо четири на брой справки – декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, представени пред ТД на НАП – /населено място/, офис – [населено място], като приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 2 000,00 лева по привидни доставки, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от три години. Съдът е наложил и наказание глоба в размер на 800 лева.
Подсъдимият Х. П. П. е бил признат за виновен и за това, че на 14.04.2014 г., в [населено място], като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството „фирма“ – [населено място], с ЕИК[ЕИК], действайки в съучастие като извършител с П. Х. П. - като помагач, като посредствен извършител чрез Н. Р. Н., е направил опит да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за „фирма“ – [населено място] в големи размери, като при упражняването на стопанска дейност, от името и за сметка на управляваното от него дружество е използвал документи с невярно съдържание – данъчни фактури, предоставени му от П. Х. П., в които невярно се документирало, че „фирма“ – [населено място] е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от „фирма“ – [населено място] по четири броя данъчни фактури с предмет на доставка „дърва за огрев“, без да са налице реални доставки и ведно с това е потвърдил неистина в справка – декларация по смисъла на ЧЛ. 125 от ЗДДС, представена на 14.04.2014 г. в ТД на НАП-/населено място/, офис – [населено място] ведно с отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС за данъчния период 01.03.2014 г. - 31.03.2014 г., като приспаднал в нарушение на чл. 6, чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 4 000 лева, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58, б. „а“ от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от три години. Съдът е наложил и наказание глоба в размер на 500 лева.
Със същата присъда подсъдимият П. е бил признат за виновен в това, че на 14.04.2014 г., в [населено място], е потвърдил неистина в справка – декларация, изискуема във връзка с чл. 125 от ЗДДС, в която невярно е посочил, че представляваното и управляваното от него търговско дружество „фирма“ – [населено място] е извършило вътреобщностна доставка по три броя инвойс-фактури, като деянието е осъществено с цел да се избегне плащане на дължим данък ДДС в размер на 1 244, 20 лева, поради което и на основание чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от три години.
На основание чл. 23, ал.1 от НК първостепенният съд е определил на подсъдимия едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от три години, към което присъединил наказанието глоба в размер на 800 лева.
С първоинстанционната присъда Сливенския окръжен съд е признал подсъдимия П. Х. П. за виновен в това, че през месец март 2014 г., в [населено място], действайки в съучастие с Х. П. П., като помагаче подпомогнал извършителяХ. П., едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ „фирма“ – [населено място], като посредствен извършител чрез Н. Р. Н., в периода 15.03.2014 г. до 14.04.2014 г., да направи опит да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за „фирма“ – [населено място] в големи размери – 4000 лева, като при упражняването на стопанската дейност, от името и за сметка на „фирма“ – [населено място] е предоставил на извършителя за ползване документи с невярно съдържание – данъчни фактури, които извършителя използвал, в които фактури се документирало, че „фирма“ – [населено място] е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от „фирма” – [населено място] по четири броя данъчни фактури с предмет на доставка „дърва за огрев“, без да са налице реални доставки и ведно с това е подпомогнал извършителя Х. П. да потвърди неистина в справка – декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, представена на 14.04.2014 г. в ТД на НАП-/населено място/, офис – [населено място] ведно с отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС за данъчния период от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г., като е приспаднат в нарушение на чл. 6, чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 4 000 лева, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58, б. „а“ от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от три години. Съдът е наложил и наказание глоба в размер на 500 лева.
В тежест на подсъдимите съдът е възложил заплащане на разноските по делото.
В жалбата и в допълнението към нея, поддържани в съдебно заседание пред ВКС лично от подсъдимите и упълномощения им защитник, се изтъкват доводи, относими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Основен акцент е поставен върху качеството на въззивната проверка по повод възражения за неправилна оценка на противоречиви доказателствените материали, които не са били обсъждани задълбочено и в тяхната пълнота, проявен е бил избирателен подход и са игнорирани данни с оправдателно значение. При условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимите молят за отмяна на осъждането им.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба на подсъдимите е основателна.
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирани с неправилна оценка на доказателствени източници и експертни заключения, относими към изводите извършили ли са подсъдимите съставомерни деяния по инкриминираните им текстове и форми на съучастие, са основателни.
Прегледът на извършената от Бургаския апелативен съд процесуална работа и изложените от него мотиви, демонстрира, че важни обстоятелства от значение за правилното решаване на случая не са били изяснени в съгласие с правилата по чл. 13, 14, 15, 107, 305, 313, 314 и 339 от НПК. Съгласно повдигнатите обвинения на подсъдимите Х. П. и П. П., престъпният резултат за избягване/респ. опит за избягване/ установяването и плащането на данъчни задължения е било осъществено чрез използване на документи с невярно съдържание и потвърждаване на неистина в справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС, като твърденията в тази връзка са били базирани на нереалност на доставките на стоки – дърва за огрев, документирани в три групи фактури. Този централен въпрос не е бил изяснен в съгласие с изискванията за внимателна и съвкупна оценка на доказателствените материали съобразно действителното им съдържание и многообразие. Липсва пълен и коректен анализ на доказателствената съвкупност, която е съдържала противоречия и те не са били разрешени по надлежен процесуален начин. Проверката за достоверността, надеждността и тежестта на важни свидетелски показания не е проведена задълбочено, като е проявен избирателен и повърхностен подход. Нещо повече, в мотивите дори се наблюдава заместване на съдебни оценки за достоверност с експертни такива, отразени в заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на ДП от вещото лице Л., безкритично възпроизведени в актовете и на двете съдебни инстанции по същество.
С оглед възраженията в касационната жалби и допълнението към нея, резултатът от тази неправилна съдебна дейност се явява най-видим и на първо място по повод фактическото изясняване на въпроса за реалност на доставките по първата група фактури – 8 броя с доставчик „фирма“ – [населено място].
Главните причини, изтъкнати в подкрепа на извода за фиктивност на доставките по тях, се свеждат до липса на първични документи при доставчика, на данни за плащане по банков път, на складови наличности, липса на познанство и търговски отношения между представители на доставчика и на получателя. В мотивите не присъства същински доказателствен анализ, който да дава ясна представа на базата на кои доказателствени материали и/или експертни констатации са изграждани горепосочените изводи.
По повод тази група фактурирани доставки са били разпитани св. Ц. Б. (управител на дружеството-доставчик), св. Н. Н. (упълномощен представител), св. Н. Д. (счетоводител), представяни са писмени материали от управителя, налице са констатации на счетоводния експерт Л., а също и негови коментари по повод свидетелските показания на Б. и Н.. ВКС няма правомощието да ги обсъжда, а единствено да провери дали това е сторено от инстанциите по същество, както и дали са преодоляни по надлежен процесуален път противоречията в посочените материали. Очевидно е, че това не е сторено и в тази връзка възраженията на защитата на подсъдимите е основателна. От селективно възпроизведеното съдържание на показанията на св. Б. и Н. е съвсем видно, че 4 от въпросните 8 фактури са подписани от двамата, като всеки един от тях е давал разнопосочни изявления за причините да стори това (за една от фактурите, подписана от Б., че Н. го помолил, като товарът бил в камиона, а за другите три фактури, подписани от Н. – че Б. го помолил и т. н.), като въззивният съд не е аргументирал как тези противоречия се съотнасят към крайната оценка за липса на търговски отношения с дружеството на подсъдимия П.. Още по-малко е проявено процесуално усилие да се провери достоверността на показанията на св. Н. и Б. за полаганите върху фактурите подписи чрез назначаване на графологическа експертиза, при това не само за посочените 4 фактури, но и за останалите, по повод на които св. Н. е давал разяснения при разпита си на ДП, подминати от вниманието на инстанциите по същество. По никакъв начин въпросът относно реалността на отразените във фактурите доставки не е бил изследван и чрез подробен анализ на показанията на св. Д., обслужвала счетоводно доставчика, в които са се съдържали множество данни за наличие на вписване на фактурите в дневниците за продажби, както и за изготвен приемопредавателен протокол за една от доставките, липсата на знание дали е имало плащане на доставките в брой, за разлика от банковия път, кой е представял фактурите за осчетоводяване в инкриминирания период. Всички тези обстоятелства не личи да са съпоставени със заключението на вещото лице Л., да са изразени съдебни оценки по повод естеството и пълнотата на изследваните от него документи (вкл. относно отменения ревизионен акт от 01.02.2016 г.), както и направените от него съждения за достоверността на показанията на св. Б. и Н., а оттук и за фиктивност на доставките. По никакъв начин не са обсъдени и допълнителните разяснения на същия експерт, дадени в с. з. на 23.06.2017 г., особено в частта, че не е проверявал дали по фактурите е имало плащане, както и водещите за него положения при формиране на мнение за неосъществяване на доставките.
На последно място, но не с по-малко значение, относимо към субективната страна на престъплението по чл. 255 от НК, следва да се припомни, че разрешаването на въпроса, дали конкретните фактурирани доставки са фиктивни, е задача на съдебните инстанции, като констатирането на счетоводни и/или логистични неудачи при доставчика не са достатъчни за формирането на такъв извод – най-малкото поради липсата на обективна възможност получателят да проверява и контролира тези обстоятелства Вж. в този смисъл Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 („Макс Пен” ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София) с предмет преюдициално запитване от Административен съд – София по повод отказа за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС във връзка с доставчици на „Макс Пен” ЕООД и съответствието му с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на ДДС.. Необходимо е да е налице знание за нереалност на доставките по посочените фактури, а оттук и съзнателна и целенасочена употреба на същите като документи с невярно съдържание с цел избягване установяването или плащането на данъчни задължения. Изводите за такова знание следва да почиват на обективна и проверена информация със способите по НПК, което въззивната инстанция е пропуснала да направи.
По повод втората група фактури – 4 бр. с доставчик „фирма” – [населено място], във връзка с които е било предявено обвинение на подсъдимия Х. П. като извърщител, а на П. П. като помагач, за опит за извършване на престъпление по чл. 255 от НК – при и повод използването на тези фактури и вписването им в съответните справки-декларации пред данъчните органи от счетоводителя (посредствен извършител), фактологията на деянието е неясна, а противоречивите доказателствени материали не са били обсъдени с нужната обективност и пълнота. Същественият акцент по това обвинение не касае дали е имало реални доставки, а дали двамата подсъдими съзнателно са участвали в инкриминираното им престъпление и по-конкретно - дали с предаването на четирите фактури на счетоводителя, който ги е осчетоводил и вписал в справките декларации по ЗДДС с оглед приспадане на данъчен кредит, са реализирани изпълнителните форми на деяние – използване на документи с невярно съдържание и потвърждаване на неистина в декларациите при посочените форми на съучастие.
За да потвърди осъждането на двамата подсъдими по това обвинение, въззивният съд е посочил на различни места в мотивите, които понастоящем само се обобщават, че П. П. получил на куп четирите фактури, уведомил баща си и ги предал лично на счетоводителя Н. Н., за да бъдат вписани като получена доставка (вж. л. 12 и л. 15, съответстващ на л. 30 от ВНОХД). Получаването на фактурите (заедно с касови бележки) станало в гората в присъствието на шофьора във фирмата – св. Е. С., „който транспортирал процесните количества дърва от районите на [населено място] и [населено място],” и те били предадени от лице на име „И.” (вж. л. 30 от ВНОХД), на което били дадени на ръка 3000 лв., „представляващо капаро или предварително плащане за извършвания в момента транспорт на дървесина”. Св. Н., който имал регистриран електронен подпис в НАП (вж. л. 8) подал справката-декларация на 14.04.2014 г., в която бил деклариран данъчен кредит по въпросните 4 фактури. С резолюция от 29.04.2014 г. била разпоредена данъчна проверка от ТД на НАП, завършила с доклад от 07.05.2014 г. с констатации за липса на реалност на доставките. Поискани били от подсъдимия Х. П. да представи първични документи, но той не сторил това. Тогава (на 14.05.2014 г.) счетоводителят – св. Н. Н. „анулирал” четирите фактури. Още на 07.05.2014 г., „с цел да прикрие извършеното от него и баща му”, подсъдимият П. П. входирал жалба за измама от неизвестно лице, касаеща 400 куб. м дърва за огрев по въпросните четири фактури. Впоследствие в хода на ДП „лицето И.”, посочено от П. П. и св. Е. С. не потвърдило твърденията на последните двама, нито те успели да го разпознаят.
Посочената дотук фактология не е била изведена въз основа на обективна, пълна и съвкупна оценка на доказателствените източници, които тук и там само селективно са били отразявани – както от първата инстанция, така и от въззивната, която буквално ги е възпроизвела. Освен това, очевидна е и превратната им интерпретация досежно отразеното за транспорта на дървесина, времето и мястото на срещите на лицето И. с подсъдимия П. П. и Е. С., предаването на фактурите, както и знанието на подсъдимия Х. П. за това, че те са били предоставени на счетоводителя Н.. Никъде сред доказателствените материали, а още по-малко в показанията на посочения св. Е. С., не присъстват изявления, че той е транспортирал „процесните количества дърва”, както и че „процесните фактури” са му били предадени в гората. Този свидетел е давал подробни показания както в съдебното производство, така и на ДП, които са били приобщени и в тях не личи да е съобщавал подобни данни - казаното от него само е касаело плащане за бъдеща доставка, която не е била осъществена, както и подробности за срещите с И. и предоставяне на фактурите в [населено място] в присъствието на подсъдимия П. П.. Такива обстоятелства като отразените в мотивите отсъстват и в показанията на св. Н. Н., който е възпроизвеждал казаното му за случая с въпросните 4 фактури от подсъдимия П. П.. Изобщо неясно е въз основа на кои данни, почерпени от кои доказателствени средства е изведено заключение и за това, че подсъдимият П. П. е уведомил баща си (обвинен в извършителство) и същият съзнателно, знаейки, че по тези фактури няма доставка, се е съгласил те да бъдат вписани в справката-декларация, изискуема по ЗДДС, както и за това, че жалбата за измама е била подадена, за да се прикрие „извършеното от него и баща му”. Въззивният съд си е спестил анализ и на обстоятелствата около действителната счетоводна операция, която е извършил св. Н. - т. нар. „анулиране” на фактурите по мотивите за разлика от разясненията на вещото лице Л., сочил, че те всъщност са били сторнирани.
Изложеното дотук дава ясна представа, че въпросите, включени в предмета на доказване – съзнателното участие на подсъдимия Х. П. като извършител, а П. П. като помагач, при опита за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК, изобщо не са изяснени, като отсъства последователен и надежден анализ на доказателствената съвкупност, който да гарантира безпорочност на вътрешното съдебно убеждение.
Не по-различно е и положението с третата серия фактури, относими към вътреобщностна доставка на дървесина с получатели в Р. Гърция, където отново съдът е бил длъжен да отрази собственото си становище по въпроса за действителност или фиктивност на тези доставки. Съвсем очевидно е, че по този случай са били събирани множество доказателствени материали, като са провеждани и разпити на гръцки граждани, при това не само в хода на ДП, но и в съдебната фаза. За да приеме, че доставките по три от общо четирите инвойс-фактури, не са били извършени от дружеството на подсъдимия Х. П. (осъден за съставомерно деяние по чл. 313, ал. 2 от НК) въззивният съд се е аргументирал главно с липсата на документи за извършен износ и потвърждение на доставките от получателите в /държава/. По делото обаче са налице данни за съществуването на документи по този износ, които както въззивният съд, така и вещото лице Л. съобразно своите познания (вж. разяснения в с. з. на 23.06.2017 г.), са отказали да коментират. Не са обсъдени и причините за отмяна на ревизионния акт от 01.02.2016 г. (вж. решение на НАП - /населено място/, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” на л. 165 от НОХД), където е правен коментар по повод изразът липсата на данни за износ, който не е тъждествен със заключението на ревизиращите, че товарните МПС не са преминали през ГКПП – /населено място/, в каквато насока те не са събрали категорични доказателства. Извън обхвата на съдебните оценки са останали и показанията на св. Д. Ж. (вж. разпит в с. з. на 23.06.2017 г.), която е извършвала ревизията на дружеството на подсъдимия Х. П. и е имала достъп до представените документи за износа. Игнорирането на тези доказателствени източници е довело до невъзможност да се провери достоверността на показанията на гръцките граждани, действали като представители на съответните дружества-получатели на стоките, която не е била проведена и с оглед тяхното съдържание и качества като логичност, последователност и непротиворечивост.
Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаския апелативен съд от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 57/06.07.1018 г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 52/2018 г., с което е била потвърдена присъда № 4/16.01.2018 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 173/2017 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |