О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 201 гр.София, 07 януари 2013 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на прокурора ЮЛИАНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ ч.наказателно дело под № 2125/2012 година Софийският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Бургаския районен съд, който по реда на чл.42, ал.2 НПК му изпратил дело за разглеждане. Делото е наказателно от частен характер и е за обида и клевета, по-тежко наказуеми (чл.148, ал.1, т.2 НК) заради разпространението им в интернет издание. Според БРС,определящо за местната(териториалната) подсъдност на такова дело е „местонахождението на редакцията, утвърдила и дала за печат изданието” (опр.100/03-ІІІ, Бюл.8/03), и то се намира в София. Според СРС, спецификата на разпространяването на информация чрез интернет изисква преосмисляне на цитираната съдебна практика, а към такова преосмисляне насочват и някои разрешения според институционното право на Европейския съюз (посочен е Регламент (ЕО) на Съвета № 44/2001 от 22 декември 2000 год.), които позволяват определянето на местната подсъдност на дела като изпратеното му от БРС, да следва мястото на центъра на интереса на пострадалия, където пък го определя тъкмо пострадалият, още повече поради обективната трудност да бъде установено къде точно е настъпила вредата за него. Повдигайки спора за подсъдност обаче, СРС просто е приел, че „няма данни именно [той] да е компетентен да разгледа тъжбата”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал становище спорът между съдилищата да бъде решен съобразно „константната съдебна практика” – в полза на БРС, и че позоваването от СРС на Регламент (ЕО) № 44/2001 е ирелевантно за случая. Върховният касационен съд намери, че към момента всъщност липсва спор за подсъдност. Съдът е посочвал и друг път, че за възникването на такъв спор е необходима преценка не само че делото е неподсъдно на едното от спорещите съдилища, но и че е подсъдно на другото (вж. опр. 51/91-І, Сб., с.80). По сегашното дело такава преценка в положителната и́ част СРС не е направил; той дори е заявил, че „споделя разбирането на съда в гр. Бургас… [за] … еднопосочната практика на ВКС, касаеща подсъдността при печатни издания”. В практиката на ВКС, от друга страна, е изразявана и критика срещу цитираното по-горе опр.100/03-ІІІ (вж. опр.37/05-І, Бюл.2/05), която също би могла да бъде обсъдена при бъдещото произнасяне от СРС. При тази критика, без Регламент (ЕО) № 44/2001 да е съобразяван изрично (при позоваването на акта СРС вероятно е имал предвид чл.5, т.3), предишният състав на ВКС е стигнал до сходен извод с разрешението, което произтича от него: ако обидата и клеветата са разпространени на по-голяма територия от определено населено място, включително – в цялата страна, делото ще бъде местно подсъдно на всеки районен съд, чийто район попада в тази територия. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.44, ал.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ спора за подсъдност, който е повдигнал Софийския районен съд между него и Бургаския районен съд с разпореждането от 18 октомври 2012 год. по нчхд № 18229/2012 год. Делото да бъде върнато в Софийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: