Р Е Ш Е Н И Е   №  83   София,  24 април  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 февруари две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА   БИЛЯНА  ЧОЧЕВА      при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА                                                               и в присъствието на прокурора   ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №36/2009 година.         Производството е по реда на чл. 346, т.1 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на частните обвинители и гр.ищци В. В. М. от гр. П. и П. В. Д. от гр. К.. С обжалваната присъда №639/12.11.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №318/2008г. Плевенски окръжен съд е отменил присъда №77/13.05.2008г. по н.о.х.д. №292/2007г. на Плевенски районен съд и постановил друга с която подс. А. В. П. е признат за невинен в това, - на 13.12.2001г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „ВАЗ-2101” с рег. № Пл. 27-94 Д да е нарушил правилата за движение –чл.5, ал.1, т.1, ал.1, т.1, чл.чл.20, 65, 116 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил на А. И. М. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десни долен крайник и десен горен крайник, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пред.2 вр. чл.342, ал.1, т.3 НК. Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен предявения от В. В. М. и П. В. Г. гр. иск с правно основание по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за заплащана на 4 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С касационната жалба и от повереника на частните обвинители се поддържа, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в избирателен подход при оценката на доказателствения материал, несъобразяване със заключването на назначената по делото автотехническа експертиза и гласни доказателствени средства. Това е довело до превратни изводи по отношение инкриминираното поведение на касаторът и оневиняването му по отношение на настъпилият съставомерен резултат. С оглед на претендираните нарушения по същество се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Защитата на подс. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при наличните доказателствени материали съдът законосъобразно е приел, че подсъдимият не е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което присъдата следва да остане в сила. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. По делото не било установено, липсват доказателства за това, подсъдимият, като водач на моторно превозно средство да е извършил нарушения, които да са довели до причиняване съставомерните увреждания на пострадалата, поради което предлага присъдата да остане в сила. Върховния касационен съд, разгледа жалбата, провери присъдата с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното : Изтъкнатите с касационната жалба съображения за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения в дейността по събиране проверка и оценка на доказателствената съвкупност не са лишени от фактическо и правно основание. Въззивният състав е постановил оправдателната присъда, като е приел, че възприетите от първоинстанционния състав фактически положения, относно механизма на ПТП се основавали на експертното заключение по назначената и изслушана автотехническа експертиза. Според окръжния съд това заключение било опорочено защото се основавало на негодни доказателствени източници, каквито били свидетелските показания на водачът на лекият автомобил, дадени от него преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем. По нататък, като приел, че други доказателствени средства, за обстоятелствата по чл.102 НПК, не са налице съдът постановил оправдателната присъда. Касационният състав приема, че направените от въззивната инстанция изводи за недостатъчност на доказателствената основа е в противоречие с широките правомощия които има като инстанция, която освен контролно отменителни има и правомощия да попълва делото с доказателствени материали, служебно или по искане на страните, за да изпълни в пълен обем задълженията си за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в главния факт, предмет на доказване по делото. В конкретния случай въззивната инстанция, след като е направила констатации за непълнота на доказателствената основа използвана от първоинстанционния съд, за постановяване на осъдителната присъда, е била длъжна да изпълни процесуалното си задължение, каквото има според чл.чл.314-316 НПК и чл.107, ал.2 НПК, за попълване на делото с необходимите доказателства по отношение механизма на настъпилото с участието на подсъдимият произшествие, което не сторила. Въззивният състав се е ограничил само да направи констатации за опорочена автотехническа експертиза без да положи усилия за отстраняване на допуснатото нарушение. Тук следва да се отбележи, че съдът не е съобразил, че освен позоваване на негодно доказателствено средство, „свидетелските показания на подс. Пецов”, експертизата е използвала и други доказателствени източници, които не са оспорени по отношение на достоверност и процесуална годност, т.е. извършени са по предвидения процесуален ред. Така в извършения в съгласие с изискванията на чл.155 и сл. НПК оглед на местопроизшествието и приложените към него скица и фотоалбум се съдържат необходимите данни за едно допълнително експертно заключение, относно оставения от автомобила спирачен път, разположението на автомобилът на пътното платно непосредствено след удара с пострадалата, данни за разстоянията от превозното средство по дължина и напречно сечение на платното. Наличието на тези и останалите данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието позволяват да се установи величината на скоростта с която подс. П. е управлявал лекия автомобил към момента на удара, както и видимостта напред и встрани от автомобилът. На следващо място, за да реши основания въпрос дали пострадалата, като пешеходец е попадала в опасната зона за спиране или е била извън нея и от кои момент, включително и кога за първи път подсъдимият е имал възможност да възприеме пострадалата и на какво разстояние се е намирал управляваният от него автомобил, когато е предприела неправомерно пресичане на пътното платно, съдът е бил длъжен да постави следващата задача на експерта, който след надлежните изчисления, за които е разполагал с необходимите данни, вкл. и за пострадалата по отношение на тегло и възраст, за да определи скоростта и на придвижване, от мястото на удара да върне назад автомобила и пострадалата, за да определи началните позиции на участниците в ПТП след което да проследи динамиката на придвижването им до мястото на удара. При необходимост, за изпълнение на поставените в тази част задачи, съдът е имал възможност да изслуша и комплексна експертиза с участието на съдебен лекар. Така след като определи началните позиции на автомобилът и пострадалата, с оглед на възможността водачът да възприеме за първи път пострадалата, съдът е следвало да отговори на въпросът от кои момент пострадалата е представлявала конкретна опасност за движението с която подсъдимият,като водач на моторно превозно средство е бил длъжен да се съобрази и преодолее в рамките на предвидените в закона изисквания. След спазване на посочената последователност за изясняване на обстоятелствата, относно настъпилото произшествие съдът е бил длъжен да се произнесе, дали подсъдимият е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, които предписва на водачите на моторни превозни средства при възникване на опасност за движението да намаляват скоростта или да спрат, за да не допуснат настъпване на съставомерните последици. Едва след изслушване заключението на автотехническата експертиза и разпит на свидетелите пред които пострадалата е споделила обстоятелствата при които е настъпил ударът с автомобила, управляван от подсъдимият, съдът следва да извърши съвкупна оценка на доказателствената маса и се произнесе по реда на чл.305, ал.3 НПК, за достоверността на доказателствените източници. Понеже това не е сторено, при постановяване на оправдателната присъда същата се явява лишена от доказателствена основа и постановена в нарушение на чл.303 НПК. В тази част както неведнъж е отбелязал ВКС не само осъдителната, но и оправдателната присъда следва да бъде основана на категорични и несъмнени води за невинността на подсъдимият. Такъв извод в настоящият случай по отношение на подс. П. не може да се направи. При положение, че в настоящият случай е налице едно типично по развитие пътнотранспортно произшествие в което участниците са водач на лек автомобил и неправомерно пресичащ пътното платно пешеходец, както и настъпили в резултат на произшествието съставомерни последици по смисъла на чл.129 НК, за да постанови оправдателна присъда съдът следва да обоснове фактически състав, които съдържа основанието за приложение на чл.15 НК. Наличните данни по делото обаче не позволяват да се приеме, че е налице хипотезата на случайното деяние. За приложението на института липсват и съображения от въззивния състав, каквито е бил длъжен да изложи съгласно чл.339, ал.2 НПК. Допуснатите нарушения на процесуалните правила, уреждащи дейността на съдът по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали са довели до опорочаване вътрешното му убеждение при формиране на решаващите изводи, относно инкриминираното деяние и неговата съставомерност, поради което касационният състав приема, че е налице отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна на присъдата. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с оглед отстраняването на допуснатите нарушения. Отмяната в наказателната част налага отмяна на присъдата и в частта с която предявения граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. ал.4, т.1 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА изцяло присъда №639/12.11.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №318/2008г. Плевенски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на Плевенски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.