3 Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 03 октомври 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Н. Л. изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 534/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила определение от 02.03.2018г. на Окръжен съд-гр.Благоевград, постановено по нохд № 140/2018г. С атакуваното определение е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, съгласно което обв. В. С. Г. се е признал за виновен в извършено от него на 02.02.2018г. престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК престъпление, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 2/две/ години и 6/шест/ месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4/четири/ години. В искането за възобновяване, поддържано от прокурора при Върховната касационна прокуратура, са заявени основанията по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Заявява се, че определението, в частта, с която е одобрено споразумението по отношение на В. Г. противоречи на закона, тъй като съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 382, ал. 5 и ал. 7 от НПК да изясни въпроса за настъпила реабилитация по чл. 88а от НК, поради което неправилно е приложил института на условното осъждане. В съдебно заседание на касационната инстанция, защитникът на осъдения застъпва становище за основателност на направеното искане. Осъденият Г. заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, установи следното: С атакуваното определение Благоевградският окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, по силата на което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения В. С. Г. за извършено от него на 02.02.2018г. престъпление по чл.198, ал.1, т.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание 2/две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 4/четири/ години. Определението е постановено на 02.03.2018г., когато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен касационен контрол. Със същото определение е одобрено споразумение за решаване на делото и с обв. Р. Д. М.. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган по чл.420, ал.1 от НПК и е депозирано в законоустановения по чл. 421, ал.1 от НПК срок. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. В искането се твърди, че по отношение на осъдения Г. не са налични предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, тъй като спрямо него са налични предходни осъждания, за които не е настъпила реабилитация. От справката за съдимост /л.15-16 от ДП/ е видно, че В. Г. е осъждан три пъти, като за първото от тях/ нохд № 23/91г.без данни за съда, постановил присъдата/ е отбелязано, че е настъпила реабилитация по право към 07.10.1994г./по чл. 86, ал.1, т.1 от НК/. Последващите му осъждания са както следва: - с присъда по нохд № 18/2002г. на РС-Елин Пелин, влязла в законна сила на 21.06.2002г., В. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като му е наложено наказание 3/три/години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5/пет/ години. Деянието по посоченото осъждане е извършено на 09.06.1997 година. -с определение от 26.06.2015г. по нохд № 144/2015г. на РС-Елин Пелин, влязло в законна сила на същата дата е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на В. Г. за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1, като на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание „пробация” при следните пробационни мерки-1/ задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 2/две/ години; 2 /задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2/две/ години; 3/ безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120/сто и двадесет/часа годишно за срок от две години. На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 28.05.2015г. до одобряване на споразумението. Деянието по посоченото осъждане е извършено от осъдения Г. на 28.05.2015 година. Основният въпрос, подлежащ на разрешаване, е дали спрямо осъдения Г. са били налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като една от абсолютните предпоставки за прилагането на института на условното осъждане е лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер. При така посоченото относно последните две осъждания на Г./нохд № 18/2002г. на РС - Елин Пелин и нохд № 144/2015г. на РС-Елин Пелин/ е видно, че не е настъпила реабилитация по чл. 86 от НК, тъй като съгласно чл. 86, ал. 2 от НК реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано по право. Не се установява от материалите по делото и факт за извършена съдебна реабилитация по чл.87 от НК. Деянието по нохд № 144/2015г. на РС - Елин Пелин е било извършено преди да изтече срокът по чл. 88а, ал. 3 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 82, ал.1, т. 3 от НК/10 - годишен от изтичане на изпитателния срок по нохд № 18/2002г. на РС-Елин Пелин/, а именно на 26.06.2015г., поради което за осъждането по нохд № 18/2002г. не са налице предпоставките за реабилитиране по чл.88а, ал.1 от НК. По отношение на осъждането по нохд № 144/2015г., с което на осъдения е наложено наказание пробация, липсват данни за това, кога същият е изтърпял наложеното наказание, включително и чрез приспадане на времето, през което е бил задържан под стража. Поради това не може еднозначно да се направи извод за това към момента на деянието по нохд № 140/2018г на ОС-Благоевград - 02.02.2018г. дали са били налице предпоставките по чл.88а, ал.1 във връзка с чл.82, ал.1, т.5 от НК или за тези по чл. 88, ал.4 от НК. При така посоченото е видно, че осъденият Г. към момента на извършване на престъплението по нохд № 140/2018г. на ОС-Благоевград не е бил реабилитиран по нохд № 18/2002г., като е останало и неизяснен въпросът за настъпила или не реабилитация по чл.88а от НК за осъждането му по нохд № 144/2015г. на РС-Елин Пелин, поради липса на данни изтърпял ли е наказанието „пробация” и към кой момент. Следователно, спрямо него не са били налице предпоставките за приложението на чл.66 от НК, поради което доводите в искането за възобновяване, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения да прецени съответствието на предложеното споразумение за решаване на делото със закона и морала са основателни. Допуснатите съществени нарушения налагат отмяна на определението от 02.03.2018г. в частта му относно В. С. Г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела определение от 02.03.2018г., постановено по нохд № 140/2018г. от Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е одобрено споразумение за решаване на делото и е прекратено производството по него по отношение на В. С. Г.. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: