Р Е Ш Е Н И Е   № 404   гр.София, 19 октомври  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври  две хиляди и девета  година в  състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                              ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                                                                                         със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 436/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Д. В. Ч. срещу присъда № 64 от 10.VІ.2009 год. по внохд № 423/2008 год. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се твърди, че установените по делото факти не сочат на извършено от Ч. престъпление по чл.142а, ал.3, предл.второ и трето във вр. с ал.1 НК, т.е. оплакването се отнася до касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В съдебно заседание Ч. поддържа жалбата си, преценена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 133 от 8.ІV.2008 год. по нохд № 69/2006 год. на Районния съд- Ч. бряг, Д. В. Ч. и Н. И. Ш. са признати за невиновни в това, на 23.ІV.2001 год. в гр. К., действайки в съучастие като съизвършители, противозаконно да са лишили от свобода малолетния А. П. В. и непълнолетния Д. Д. М. , при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл.142а, ал.3, предл.второ и трето във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, двамата подсъдими са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение, и са наказани с по 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от по 3 години. Жалбата е неоснователна. Двете съдебни инстанции са приели за установени едни и същи факти: двамата подсъдими се усъмнили, малолетният В. и непълнолетният М. да са откраднали маратонките на Ч. , оставени на балкона на дома му, намиращ се на първи етаж; подгонили двете деца и след като ги задържали, ги отвели около 23-23.30 ч. в дома на Ч. , където ги заключили, заплашвали/Чинчиров/ и упражнили върху тях физическо насилие/Шарабанова/ като и насъскали срещу В. и М. кучето на приятеля си Д. М. Д. , който им бил на гости; тъй като В. и М. не признавали да са автори на кражбата, подсъдимата Ш. взела и задържала ръчния часовник на М. , след което децата били освободени и се прибрали в домовете си около 3 ч. От тези факти е било направено заключението, че подсъдимите са осъществили от обективна с. състава на чл.142а, ал.3, предл.второ и трето във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 НК. Първоинстанционният съд обаче е счел, че не може да се ангажира отговорността им, тъй като „не са имали целта да лишават принудително от свобода” двете момчета, а „да установят местонахождението на маратонките на… Ч. , за когото те са имали голяма стойност”, на което разбиране въззивният съд законосъобразно е възразил, че изпълнителното деяние по чл.142а се изразява само и единствено в лишаването на някого от свобода и че в съзнанието на дееца е необходимо и достатъчно да съществува представата, че върши това без да има законно основание. При липсата на данни у подсъдимия Ч да е налице психически дефицит, лишаващ го от възможността да разбира и контролира постъпките си, твърдението му, че не е съзнавал, насилственото отвеждане и задържане в продължение на няколко часа на двете деца в жилището му да представлява лишаването им за това време от свобода, не се нуждае от повече коментар. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 64 от 10.VІ.2009 год. по внохд № 423/2008 год. на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: