Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * необоснованост * правилно приложение на материалния закон * неоснователност на касационна жалба * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

гр. София, 21.03.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ПЕТЯ ШИШКОВА

при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 897/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на адв. З., защитник на подсъдимия Г. В. О. и на подсъдимия В. Р. Д. срещу решение № 129 от 14.06.2016 г. на Варненския апелативен съд (ВАС), НО, постановено по ВНОХД № 168/2016 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба на адв. З. е релевирано възражение за нарушение на материалния закон, тъй като било повдигнато обвинение и било наложено наказание, несъобразено с доказателствата по делото. Към ВКС е отправено искане за отмяна на атакуваното решение в частта, с която била потвърдена първоинстанционната присъда, и връщане на делото за ново разглеждане с оглед прилагане разпоредбите на по-леко наказуемо престъпление. Деянието на подсъдимия Г. О. било неправилно квалифицирано и му наложено наказание за престъпление, което не бил извършил. Въззивната инстанция неоснователно счела, че доказателствата по делото не налагали извод за извършено от страна на подсъдимите афектно убийство. Неправилно било прието, че съдебното минало на пострадалия било ирелевантно за предмета на доказване и че на инкриминираната дата той само гостувал на свои роднини в [населено място]. Той заедно със своите близки търсили преднамерен конфликт с един от извършителите, като се подготвили целенасочено за срещата с тях.
В саморъчната касационна жалба на подсъдимия В. Д., вх. № 4375/29.06.2016 г. по описа на ВАС, се изразява недоволство от постановеното въззивно решение. Твърди се, че апелативният съд изцяло подкрепил мотивите на окръжния съд, без да вземе предвид подадената от името на тримата подсъдими писмена защита. В нея имало искане за призоваване за призоваване и разпит на свидетели, което не било взето предвид от съда. Не било отчетено семейното положение на подсъдимите, като в решението били приети само отегчаващи обстоятелства, а смекчаващите били пропуснати. Показанията на св. С. П. и на св. В. М. неправилно не били приети от съда поради роднинските им връзки с подсъдимите, въпреки че те били очевидци на деянието. В същото време били кредитирани показанията на свидетелите на пострадалия, макар че и те имали роднински връзки с него. Касаторът Д. отправя към ВКС искания за намаляване на наложените на подсъдимите наказания и връщане на делото за ново разглеждане за разпит на свидетелите С. Б., Г. Р., А. К., В. С..
Във втора касационна жалба на подсъдимия В. Д., вх. № 4412/30.06.2016 г., са релевирани оплаквания за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила. На ВКС се предлага да оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане, като се вземат предвид съображенията на защитниците му, изложени пред ВАС. Касаторът настоява при новото разглеждане на делото да се разпита отново св. Я. И., който при първоначалните си разпити заявил, че нищо не видял, а едва при третия си разпит казал точно обратното, която заявил и пред окръжния съд. Същото се отнасяло и до св. М. С.. Следвало да се извърши повторен разпит и на кметицата З. А., за да отговори категорично на въпроса дали при посещението на Я. И. в кметството бил и починалият М. И., за което говорел подсъдимият В. О.. На свидетелката не били предявени веществените доказателства (дръжки от различни инструменти), за да заяви дали инструментите били собственост на кметството и на кого били поверени. Неправилно бил заличен свидетелят А. И., който бил незаинтересован очевидец на деянието. Апелативният съд допуснал процесуално нарушение и с отказа си да се произнесе по искането на жалбоподателя за разпит на св. В. О. и свидетелките З. и Г.. Първата щяла да установи защо подсъдимият бил търсен от Я. и М. в дома му сутринта преди инцидента, а другите свидетелки присъствали на разговора на кметицата със същите лица. С жалбата се настоява да се извършат експертизи за нараняванията, получени от всички членове на фамилията на подсъдимия Д., които присъствали на инцидента; да се назначи експертиза за обстоятелството дали разпитите на свидетелите били преписани от компютъра, както твърдели адвокатите на жалбоподателя; да се съберат доказателства дали починалият М. бил съден за убийство, каквито данни имало по делото. Подсъдимият Д. декларира, че му е известно, че исканията му не са от компетентност на касационния съд, поради което моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
С трето писмено изложение, вх. № 4900/22.07.2016 г., подсъдимият Д. отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора поради противоречие на присъдата с материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателят Г. О. и защитникът му адв. З., жалбоподателят В. Д. и неговият служебно назначен защитник адв. Д. поддържат подадените касационни жалби по изложените в тях съображения. Необжалвалият подсъдим В. О. и защитникът му адв. Ж. считат, че делото следва да върне за ново разглеждане. Гражданският ищец и частен обвинител Е. М. и повереникът й адв. В., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. По делото са представени писмено възражение и становище от адв. В., в които изложения е мотивирано становище за правилност на постановеното от ВАС решение. Гражданските ищци и частни обвинители А. Р. и гражданският ищец А. С. молят жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 25 от 24.02.2016 г., постановена по НОХД № 1436/2015 г., Варненският окръжен съд (ВОС) е признал подсъдимите В. Р. Д., В. В. О. и Г. В. О. за виновни в това, че на 12.09.2013 г. в [населено място], [община], обл. В., в съучастие помежду си като съизвършители умишлено умъртвили М. С. И. (починал на 17.09.2013 г.), поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъдил всеки от тях на дванадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия Д., считано от 24.02.2014 г. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал определеното на подсъдимия В. О. наказание по настоящата присъда с наказанията шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 388/2014 г. на РС–гр. Провадия и пробация по НОХД № 434/2013 г. на РС–гр. Провадия, като е наложил най-тежкото от тях, а именно дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал определеното на подсъдимия Г. О. наказание по настоящата присъда с наказанието осем месеца лишаване от свобода по НОХД № 388/2014 г. на РС–гр. Провадия и пробация по НОХД № 434/2013 г. на РС–гр. Провадия, като е наложил най-тежкото от тях, а именно дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал и определените по отношение на подсъдимия Г. О. по НОХД № 348/2012 г. и НОХД № 258/2013 г. на РС–гр. Провадия наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и лишаване от свобода за срок от четири месеца, като е наложил най-тежкото от тях – една година и шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия В. О. е приведено в изпълнение наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 348/2012 г. на РС–гр. Провадия, а по отношение на подсъдимия Г. О. – наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, определено му при групиране на наказанията по присъди НОХД № 348/2012 г. на РС–гр. Провадия и по НОХД № 258/2013 г. на РС–гр. Провадия. Подсъдимите В. Д., В. О. и Г. О. са осъдени на основание 45 от ЗЗД да заплатят солидарно на гражданските ищци обезщетения за претърпени от деянието неимуществени вреди, както следва: на Е. М. М. – сумата в размер на 15 000 лева, а на А. М. Р. и на А. М. С. – сумите в размер на по 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2013 г., до окончателното изплащане, като гражданските искове са отхвърлени до пълните им предявени размери. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото, както и държавни такси върху уважените части на гражданските искове.
По протест на прокурор при ОП – гр. Варна срещу частта от присъдата относно групирането на наказанията на подсъдимите и по жалби на подсъдимите и защитниците им срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 168/2016 г. по описа на ВАС, като с атакуваното решение № 129 от 14.06.2016 г. въззивният съд е изменил присъдата на окръжния съд в частта относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, както следва: групирал е наказанията, определени по отношение на подсъдимия Г. О. по НОХД № 466/2014 г., НОХД № 388/2014 г., НОХД № 531/2013 г. и НОХД № 1436/2015 г., като е наложил най-тежкото от тях, а именно – дванадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор; групирал е наказанията, определени по отношение на подсъдимия В. О. по НОХД № 466/2014 г., НОХД № 388/2014 г. и НОХД № 1436/2015 г., като е наложил най-тежкото от тях, а именно – дванадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, и е постановил отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 434/2013 г.
Касационните жалби на адв. З., защитник на подсъдимия Г. В. О., и на подсъдимия В. Р. Д. са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
На първо място, при дефинирането на обхвата на дължимата касационна проверка настоящият съдебен състав констатира, че преобладаващата част от възраженията на жалбоподателите не могат да получат отговор в настоящото производство. Съдържанието на касационните жалби явно разкрива, че аргументите на авторите им са насочени срещу правилността на фактическите констатации на съдебните инстанции, въз основа на които са формирани изводите за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 115 от НК, за което за признати за виновни и осъдени подсъдимите В. Д. и Г. О.. Под претекст за нарушения на материалния и процесуалния закон с възраженията си касаторите всъщност оспорват като необосновани приетите факти досежно възникването и развоя на инкриминирания инцидент, като на практика поддържат, че събраните по делото доказателствени материали не представляват достатъчна, достоверна и категорична основа за направения извод, че подсъдимите Д. и В. О. са се озовали първи на гарата в [населено място] и че именно те са инициирали конфликта с групата на пострадалия М. И.. Доводите за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание в жалбата на адв. З. са мотивирани като последици от неправилно разрешения въпрос за квалификацията на деянието, а той пък, от своя страна, е поставен в зависимост от невярно установената фактическа обстановка, в частност относно фактическото положение кой именно от участниците е започнал сбиването. В този смисъл жалбата на защитника съдържа сериозно вътрешно противоречие, тъй като се поддържа касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, който предполага съгласие с установените факти, а в същото време се оспорва приетата фактология с твърдения, че пострадалият заедно със своите близки търсили преднамерен конфликт с подсъдимите, като се подготвили целенасочено за срещата с тях. В жалбите на подсъдимия Д. напълно недвусмислено прозира недоволството му от крайните осъдителни изводи на съда, като се претендира повтаряне на преобладаваща част от процесуалните действия по наказателното производство, за да бъдат кредитирани подкрепящите защитната му версия свидетелски показания.
Във връзка с изложеното следва за пореден път да се припомни, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не е изведена като самостоятелно касационно основание. ВКС не разполага с правомощия да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти, като не може да промени, нито да пререши дадените от двете съдебни инстанции отговори на фактически въпроси. Процесуалният закон не предоставя на касационния съд и процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма как да се произнесе по достоверността, респ. недостоверността, на обясненията на подсъдимите и свидетелските показания. С оглед тези принципни постановки ВКС обсъди възраженията на жалбоподателите единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесуален план не са допуснати нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Възприетите от въззивния съд фактически положения (за влошените отношения между фамилиите на подсъдимия Д., баща на подсъдимите Г. и В. О., и на св. Я. И., родственик на пострадалия М. И., брат на съпругата му А. И.; срещата между враждуващите групи на гарата в [населено място]; началото и развоя на конфликта; инициативата за сбиването; участието на подсъдимите в него и конкретната роля на пострадалия М. И.; нанесените на последния наранявания, механизма на причиняването им; причината за смъртта на пострадалия и причинно-следствената връзка между причинените увреждания и съставомерния резултат) са установени в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. При оценката им не са допуснати логически грешки, превратна оценка на действителното съдържание на доказателствените източници или едностранчивата им интерпретация. Съгласно чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният съдебен състав е осъществил самостоятелен собствен анализ на всички доказателствени материали и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е отхвърлил като недостоверни обясненията на подсъдимите и подкрепящите ги показания на св. С. П., съпруга на подсъдимия Д. и майка на синовете му Г. и В. О., св. В. М. (съжителствала на съпружески начала с подсъдимия Г. О.) относно твърдяната от тях причина за възникналия побой – нападение от страна на св. Я. И. и синовете му св. М. С. и св. С. С..
В жалбата на адв. З. само декларативно се заявява несъгласие с приетото от съдебни инстанции фактическо положение в обратен смисъл (липса на осъществено от близките на пострадалия нападение), без да са посочени конкретни съображения срещу доказателствения анализ – кои доказателствени материали не са били изследвани всестранно и пълно, кои са останали необсъдени и/или са били едностранчиво преценени, и/или са били изопачени и т.н. След като самият касатор не е изяснил в какво точно се състои недоволството му от съдебния акт и не е посочил доводи, които обосновават искането му, касационният съд няма как самостоятелно и за първи път да замести тази непълнота със собствените си съображения. Касационната проверка не е всеобхватна и служебна и не може да надхвърля рамките на доводите в жалбата. Изключения от това правило са допустими само в интерес на правосъдието, когато се касае до невъзведени особено съществени нарушения, които накърняват базисни конституционно защитени права, а такива в разглеждания случай не са допуснати.
Неоснователно е възражението на подсъдимия Д., че въззивният съд игнорирал оправдателните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимите и в показанията на св. С. П. и св. В. М.. При отхвърлянето на тези доказателствени средства съдът съвсем не е изхождал повърхностно единствено от родствените връзки на свидетелите с подсъдимите, а ги е съпоставял внимателно и задълбочено с останалите доказателствени източници и ги е преценявал с оглед собствената им логичност и вътрешна убедителност. Обективността изисква да се отчете, че атакуваният съдебен акт се отличава с високи професионални качества. Осъщественият доказателствен анализ е детайлен, многопластов, логически и юридически издържан. Конкретно във връзка с оспореното фактическо положение относно липсата на провокация от страна на групата на св. Я. И. въззивното решение (л. 7 до л. 13) съдържа много подробен разбор на всички без изключение доказателствени материали, касаещи въпросите за отношенията между двата рода, повода за възникването и протичането на конфликта, участието на подсъдимите в побоя. Без каквито е да е процесуални пропуски са изведени обстоятелствата, че отношенията на двете семейства били сериозно влошени по повод съмнения на св. Я. И. за сексуално посегателство срещу дъщеря му от страна на подсъдимия Г. О.; че на инкриминираната дата и двете семейства имали притеснения от възможен конфликт; че синовете на св. Я. И. свидетелите М. и С. С. и св. Р. А. се засекли на гарата в [населено място] с подсъдимия Г. О., придружаван от св. П. и М., като всички пътували в един и същи влак за [населено място]. Св. М. С. се обадил по телефона на баща си св. Я. И. да ги посрещне на гарата с каруца, защото носели чували с хранителни продукти, а св. П. се обадила на подсъдимия Д. да дойде на гарата, защото видяла братята С. в П. и чула, че се обаждат на баща си. Съответно, при пристигането им на гарата в [населено място], на перона вече чакали подсъдимите Д. и В. О., въоръжени с дървени тояги, които нападнали братята С., като в боя се включил и подсъдимият Г. О.. Едва след началото на стълкновението пристигнала каруцата със св. Я. И., св. Р. М. и пострадалия М. И., който тръгнал да разтървава биещите се. Подсъдимите се нахвърлили върху него – отначало подсъдимият Д. го съборил на земята, удряйки го с тояга по главата, а после подсъдимите Г. и В. започнали да го бият с юмруци и ритници и блъскали главата му в железопътните релси.
Неоснователни са опитите на жалбоподателите, преди всичко на касатора Д., да дискредитират верността на тези фактически положения, защото те са приети за установени след щателна проверка на формираните две групи гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимите и показанията на св. П. и св. М., от една страна, и показанията на свидетелите Я. И., М. С., С. С., Р. А., Р. М., от друга страна. Заради взаимната им конфронтация по основни моменти от фактологията на деянието, съдържанието на двете групи доказателствени източници е изследвано на базата на кореспонденцията между заявеното от отделните лица в рамките на всяка от групите, както и с оглед съобщената информация за случилото се от останалите свидетели (Д. А., М. В., Г. С., И. И., З. А.), обективните находки, констатирани от съдебномедицинските експертизи, веществените доказателства. Може да се обобщи, че поддържаната от подсъдимите позиция за преднамерено организирано нападение от страна на фамилията на св. Я. И. с основание е била приета от съдилищата като неуспешно лансирана защитна версия, тъй като при извършената комплексна проверка на доказателствените материали се е установило, че е опровергана от други обективни доказателства, установени чрез останалите доказателствени източници. Становището на ВАС в тази насока е мотивирано стриктно съгласно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, като не съществува необходимост да бъде преповтаряно.
Подсъдимият Д. неоснователно се оплаква, че при постановяване на решението ВАС не взел предвид съображенията, изложени в подадената от името на тримата подсъдими писмена защита. На л. 209 – л. 215 от ВНОХД № 168/2016 г. са приложени три броя писмени изложения от подсъдимите, в които се преповтаря версията им за случилото се. Суверенната оценка на съдебния състав за доказателственото значение на техните обяснения действително се разминава с тезата на защитата, но това обстоятелство не е основание за оспорване на приетата от съда фактология. Що се касае до настоятелните претенции на този жалбоподател за преразпит на свидетелите св. Я. И., св. М. С., св. З. А., следва да се подчертае, че субективното несъгласие на подсъдимия със съдържанието на свидетелските показания не накърнява тяхната достоверност.
Претенциите на касатора Д. за доказателствен дефицит могат да бъдат обсъдени единствено в контекста на задълженията на съда за разкриване на обективната истина по чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК, тъй като непълнотата на доказателствата също не е изведена като самостоятелно касационно основание. Разгледани в такъв аспект, възраженията са неоснователни.
Решаващият съдебен орган няма задължение да допуска, събира и да се произнася по доказателствени материали относно факти и обстоятелства извън предмета на доказване или по такива, за които вече са събрани доказателства. Детайлите от фактическата обстановка, които касаторът Д. се домогва да установи, нямат значението на съществени за фактологията на деянието. Както всяко поотделно, така и в съвкупността си, те обективно не рефлектират върху релевантното за правилното решаване на делото фактическо положение за липса на противоправно нападение от страна на пострадалия М. И. срещу подсъдимите към момента на деянието, което е убедително основано върху признатите от съда за достоверни източници на преки доказателства.
Обстоятелствата дали пострадалият М. И. е бил осъждан и за какво престъпление са без всякакво значение за правилния изход на делото, поради което изясняването им действително е било безпредметно за нуждите на настоящото наказателно производство, както е приел и съставът на ВАС (л. 19 от решението). Фактите, че на инкриминираната дата той по случайност е гостувал на семейството на св. Я. И. и че участието му в конфликта се е свело до опит да разтърве биещите се, нямат връзка и не се влияят по никакъв начин от съдебното му минало.
Аналогично, непредявяването на веществените доказателства на св. А. с оглед евентуалното разпознаване на сечива, които е предоставяла и зачислявала на св. Я. И. и на съпругата му А., е въпрос, страничен за предмета на доказване.
Заличаването на св. А. И. в съдебно заседание на 24.02.2016 г. (л. 180 от НОХД № 1436/2015 г. на ВОС) не съставлява процесуално нарушение. Този свидетел е бил безрезултатно търсен от съда за непосредствен разпит в хода на цялото първоинстанционно производство, а защитниците на подсъдимите са се противопоставили на искането на прокурора за прочитане на показанията му от досъдебното производство, поради което свидетелят е бил заличен. При наличието на значително количество други доказателствени източници, достатъчно информативни по съдържание да изяснят предмета на доказване по чл. 102 от НПК, заличаването на св. И. не е накърнило разкриването на обективната истина.
Гореизложеното се отнася и до исканията на подсъдимия Д. за допускане в качеството на свидетели на В. О. (наричана „лапето” в неговите обяснения) и на лицата З. и Г.. Обстоятелствата, които касаторът цели да разкрие чрез показанията им – че е бил търсен дома му сутринта преди инцидента от св. Я. И. и от пострадалия М. И. със закани за саморазправа, както и сведения за разговора на кметицата З. А. със същите лица – са установени, поради което събирането на други доказателства в тази насока е ненужно. В приетата от съдебните инстанции фактология на деянието фигурират констатации относно враждата между двете фамилии, които се заплашвали взаимно, и относно обстоятелството, че на кметицата на селото св. А. са ставали достояние оплаквания и от двете страни от заплахи за саморазправа, като дори в деня на инцидента св. Я. И. и св. С. С. я уведомили за евентуален предстоящ по-сериозен конфликт със семейството на подсъдимия Д..
Оправдано съдилищата не са изследвали чрез експертиза нараняванията, причинени при боя на членовете на семейството на подсъдимия Д.. Обстоятелствата в тази насока, в частност по отношение на получените от св. Пашова увреждания, са отразени на л. 14 от атакуваното решение с пояснението, че по-голяма конкретика относно вида и естеството на травмите не може да се постигне поради отсъствието на медицинска документация.
Възражението пък, че не била назначена експертиза за обстоятелството дали разпитите на свидетелите били „преписани от компютъра”, не подлежи на коментар. Въззивният съд не може да бъде упрекван, че не е изследвал хипотетични вероятности за манипулиране на процесуални документи и не се е занимал с искания, с които не е бил изрично сезиран.
В заключение, въз основа на изложеното дотук може да се резюмира, че не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждането и решаването както на въззивното, така и на първоинстанционното дело. Обективно липсват нарушения от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК, както и такива по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
ВКС не установи твърдяното от касаторите нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно и няма основания да се обмисля различна квалификация от приетата по чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Възраженията на жалбоподателите в тази насока се извеждат единствено от претенциите им за неправилно разрешаване на въпроса кой е инициирал сбиването, които ВКС прие за неоснователни. На л. 18 – л. 19 от въззивното решение правната страна на казуса е очертана юридически точно, като доводите за липса в разглеждания случай на хипотезите на чл. 12, ал. 1 от НК и на чл. 118 от НК следва изцяло да бъдат споделени.
Настоящата инстанция се солидаризира със становището на ВАС и ВОС и по въпроса за наказанията, които касаторите Д. и Г. О. следва да понесат за извършеното престъпление – дванадесет години лишаване от свобода за всеки от тях. Не отговаря на истината залегналото в жалбата на подсъдимия Д. твърдение, че в решението били изтъкнати само отегчаващи обстоятелства, а смекчаващите били пропуснати. Напротив, със съдебния акт на предходната инстанция (л. 19 – л. 20) е направен цялостен преглед на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, приет е съществен превес на смекчаващите, като определеното по отношение на дейците наказание лишаване от свобода е отмерено значително под средния размер, в срок, близък до минималния, предвиден в санкционната част на наказателната материалноправна норма. Единственото конкретно възражение на подсъдимия Д. към въззивното решение в тази му част е, че било пропуснато да се отчете семейното положение на извършителите. Този упрек е неоснователен, защото обстоятелствата във връзка със семейното положение и възрастта на дейците изрично са взети предвид от състава на ВАС (л. 20 от решението). Така, както са определени по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанията на подсъдимите В. Д. и Г. О. изпълняват целите по чл. 36 от НК и не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
Макар и да липсва жалба от касатора Г. О. срещу решението на ВАС в частта, касаеща приложението на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за пълнота следва да се отбележи, че като цяло въззивният съд е преуредил вярно съвкупностите от съдебни актове и деяния. Единствено е липсвала необходимост от ново произнасяне по отношение на приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, доколкото този въпрос е бил вече разрешен с предходни съдебни произнасяния, като наказанието от една година и шест месеца е било приведено в изпълнение.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на компетентността си и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на ВАС.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 129 от 14.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 168/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, НО.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.