3 Р Е Ш Е Н И Е № 177 София, 11 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 460 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 10880/12 г. Софийският районен съд осъдил подсъдимата С. Ц. М. за деяние, извършено на 16.11.2010 г., на основание чл.209, ал.1 и чл.54 НК на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С решение № 703 от 04.07.2014 г. по внохд № 5536/13 г., образувано по жалба на подсъдимата, Софийският градски съд потвърдил присъдата на СРС. На 11.09.2014 г. осъдената М. е депозирала искане за възобновяване на наказателното дело с алтернативни искания – за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС осъдената лично и защитата й поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Осъдената поддържа, че са налице всички касационни основания по чл.348, ал.1, свързано с чл.422, ал.1, т.5 НПК. Дейността на съда по оценка на събраните по делото доказателства е оспорена, като се претендира да липсва доказателствена основа за изводите относно авторството на инкриминираното деяние, поради което и се иска оправдаване по възведеното обвинение. От друга страна, осъдената заявява недоволство от неприложението на института на споразумението или този на съкратеното съдебно следствие, като счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане. Наложеното наказание се преценява като явно несправедливо защото не е съобразено тежкото здравословно състояние на лицата, за които претендира да се грижи, майка и племенник. Данните по делото не дават основание да се приеме, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да предопределят връщане на делото за отстраняването им. За изясняване на фактите, от значение за правилното решаване на делото, тези по чл.102 НПК, са събрани възможните, относими и необходими доказателства, посредством различни източници. Показанията на свидетелите С. и Б., дъщери на починалата пострадала, не са вътрешно противоречиви, както се претендира от искателката. По идентичен начин стоят нещата и с показанията на поемните лица И. и С.. Съдът не е имал основание да не кредитира показанията на посочените лица, тъй като не се установяват основания за съмнение в достоверността на заявеното от тях. Липсват причини за невъзприемане на резултата от разпознаването, извършено в хода на досъдебното производство. Не се установява да са нарушени изискванията на чл.169 и сл. НПК. Видно от протокола на л.6 от досъдебното производство, разпознаването е извършено при условията на чл.171, ал.3 НПК, като разпознаващото лице не се е срещнало непосредствено с разпознаваното лице. В същата посока са и показанията на св.И., изрично подчертала, че разпознаването е извършено през затъмнен прозорец. Що се отнася до възможността делото да бъде разгледано по реда на глава 27, било по този на глава 29 НПК, то времето за разрешаване на въпроса по кой ред ще се проведе съдебното разглеждане на делото отдавна е приключило. Добре е известно, че този въпрос се разрешава при първоинстанционното разглеждане на делото. Данните сочат, че СРС няколко пъти е предоставял възможност на подсъдимата да възстанови щетите, необходимо за приложението на глава 29 НПК, като в съдебно заседание на 19.02.2013 г. (протокол на л.121 от нохд), защитата е заявила, че М. няма такава възможност. Щетите са останали невъзстановени, като съобразно изискванията на чл.381, ал.3 НПК, това препятства сключването на споразумение между прокурора и защитата на подсъдимата. В същото съдебно заседание, чрез защитника си подс.М. е заявила, че желае да се даде ход на делото по общия ред. Искания за поправка или допълнение на протокола от това съдебно заседание, по реда на чл.312 НПК, не са направени. Същият протокол, съставен при условията и по реда, предвидени в НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени, и за събраните доказателства – чл.131 НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. При наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.209, ал.1 НК съдът е имал основание да ангажира отговорността на М.. Наложеното наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на осъдената са били ценени адекватно на обективното им значение. Що се отнася до здравословното състояние на родствениците, най-напред трябва да се посочи, че данни в тази насока, вън от заявеното от осъдената, не се съдържат в материалите по делото. От друга страна, добре е видно съдебното минало - за периода от 1990 г. до м.07.2013 г., то включва 16 осъждания с влезли в сила съдебни актове, 15 от които все за престъпления „измама”. Предприетите от държавата мерки за внасяне на коректив в поведението на М. не са довели до положителен резултат. Такъв не е предопределен и от здравословното състояние на близките й, което най-напред тъкмо осъдената трябва да съобрази. ВКС не намира основания за намаляване на наказанието, което по вид, размер и начин на изтърпяване способства постигането на целите по чл.36 НК. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Ц. М. за възобновяване на внохд № 5536/13 г. по описа на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: