Р Е Ш Е Н И Е № 559 гр. София, 14 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 2123/2012 година. Производството е образувано по касационна жалба на В. М. И. от гр.Б. против решение №265 от 28.06.2012 г., постановено по в.н.ч.х.д. №673/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл.350, ал.2 НПК. Поддържа се довод за отменителното основание по чл. 348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 НПК. По същество се мотивира искане за отмяна на решението, понеже са били допуснати нарушения при приемане на гр. иск в наказателния процес, претендира се и неоснователност на иска, поради несъставомерност на инкриминираното деяние. Освен това са били налице и условията за прекратяване на производството по предявения граждански иск за неимуществени вреди. В срока по чл. 351, ал. 3 НПК от частния тъжител А. М. е постъпило възражение против жалбата в което обективирани съображения за неоснователност на касационната жалба. От повереника на частния тъжител също се поддържа, че претендираните нарушения, при разглеждане и постановяване на осъдителен диспозитив по предявения граждански иск не са допуснати. Счита, че неприемането на иска в съдебно заседание не налага извод за допуснато нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, защото, съгласно чл.85, ал.3 НПК искът е докладван след откриване на заседанието и преди провеждане на съдебното следствие. Прокурорът даде заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което не се налага отмяна на осъдителното решение. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 86/15.11.2010 г. постановена по н.ч.х.д. №28/2009 г. на Елховския районен съд , подс. В. И. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.147 НК. Със същата присъда, предявения от гражданския ищец А. М. гр. иск срещу подс.И. за репариране на причинените неимуществени вреди в размер на 10 000лв. е отхвърлен като неоснователен и частния тъжител осъден да заплати направените по делото разноски. Във въззивното производство, образувано по жалба на частния тъжител, в съдебно заседание проведено на 04.11.2012г. подс. И. по реда на чл.289, ал.2 вр. чл.24, ал. 1, т. 3 НПК е направил искане наказателното производство да бъде прекратено, поради наличието на предвиденото по чл.чл. 79, ал. 1,т. 2 НК основание, а именно изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Пловдивският окръжен съд, съобразявайки процесуалните становища на страните с решение № 354/08.11.2011 г. постановено по в.н.ч.х.д. № 28/2009 г. е отменил присъдата на Елховския районен съд, включително и в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявения гр. иск и прекратил наказателното производство по делото. По касационна жалба на частния тъжител А. М., във Върховния касационен съд е било образувано касационно дело № 2971/2011 г. по което с Решение № 13 от 17 май 2012 г. състав на трето наказателно отделение е отменил решение № 354/08.11.2011 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 28/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта с която е прекратено производството по отношение на гр. иск и в тази част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Настоящето въззивно решение № 265 от 28.06.2012 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 673/2012 г. съд, предмет на касационна проверка, е второ по ред и с него Пловдивски окръжен съд е отменил присъда №86/15.11.2010 г., постановена по н.ч.х.д. №28/2009 г. на Елховския районен съд в частта с която, отхвърлил предявения от гр.ищец А. М. срещу подс. И. гр. иск в размер на 10 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираното деяние, както и в частта за разноските на гр. ищец и вместо това е постановил: -осъдил е подс. В. И. да заплати на гр. ищец сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произхождащи от разпространена през м.юни 2008 г. клевета, съдържаща позорни и престъпни обстоятелства в писмо до министъра на земеделието и храните и с копия до държавни ведомства, комисии и вестници, изчерпателно посочени в диспозитива на решението, ведно със законните последици, като отхвърлил гр. иск в останалата му част до пълния размер от 10 000лв., като неоснователен и недоказан. Подс. В. И. е осъден да заплати и направените по делото разноски. При установените по делото фактически обстоятелства и правни положения, касационният състав приема, че при прекратено наказателно производство, самостоятелното разглеждане на предявения гр. иск за неимуществени вреди е извършено в нарушение на основни принципни положения на които се подчинява уредбата на този институт. Тези положения са добре известни в доктринален аспект и като трайно наложила се съдебна практика. Ноторно е разбирането за подчиненото положение на гр. иск в наказателния процес, поради което предявения иск следва съдбата на обвинението. Правно логичен последица от прекратяването на наказателното производство е преустановяване на възможността, за приложение ex nunc на наказателно процесуалните норми, свързани с висящност на процеса. Щом като се преустановява висящността на наказателния процес, като закономерен резултат настъпва и заличаването с обратна сила на всички извършени до този момент процесуални действия, включително и тези извършени на съдебното следствие по събиране и проверка на доказателствения материал. Щом като е прекратено наказателното производство, неговата съдебна фаза, съдебното производство не може да се развива самостоятелно. Дори в случаите за които законодателя е предвидил прекратяване на съдебното производство, каквито хипотези са уредени в чл.288, НПК наказателното производство продължава да съществува и се развива. Както вече бе отбелязано, след като наказателното производство е прекратено, немислимо е да продължи производството по разглеждане на гражданския иск. Затова законодателя е предвидил в чл. 88, ал.3 НПК възможността гр.иск да се предяви пред гражданския съд. Подробни съображения в тази насока са развити в Р №425/06.12.2012 г. по к.д.1522/2012 г. ІІ н.о., както и в други решения на ВКС на които се е позовал в първото си въззивно решение окръжния съд, но останали извън полезрението на касационния състав. Макар да е дал указание да се разгледа гражданския иск самостоятелно съдът в отменителното решение не е посочил, процесуалния ред по които ще се развива процеса. Ако това са правилата на НПК за въззивното производство, макар наказателното производство вече да е приключило, решението подлежи на отмяна защото е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.334, т.2 НПК, която задължава въззивната инстанция, при отмяна на първоинстанционната присъда да се произнесе с присъда, а не с решение, както е постъпил окръжния съд. В случая възниква и друг проблем, свързан с отсъствие в диспозитива на касационното решение на произнасяне по акта с които е отменена в наказателната част оправдателната присъда и наказателното производство е прекратено, поради настъпване на прекратителното условие - изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Ако бе подложил на внимателен анализ отменителното решение на касационния състав, окръжния съд би направил други изводи, относно приложимостта на разпоредбата на чл.307 НПК. Според касационното решение окръжния съд, прекратявайки производството по гражданския иск е допуснал нарушение на чл.307 НПК, защото е лишил гр. ищец от правото да получи произнасяне по същество по исковата претенция. Само, че в отменителното решение не е конкретизирана хипотезата при която е възможно съдът да се позове на чл.307 НПК, за да се произнесе само по гр. иск. Аргумента с препращане към чл.305, ал.5 и чл.307, предл.1 е неотносим, защото в тези случай става въпрос за наказателен процес които не е прекратен. Именно при съществуващ наказателен процес в който решаващия орган, съдът и страните в процеса осъществяват определени процесуални права и задължения е възможно да се даде отговор по същество на основните въпроси за вината и отговорността на подсъдимият. В тези случаи, дори да постанови оправдателна присъда съдът дължи произнасяне по същество и по гр. иск. В хипотезата на чл.307, предл.2 НПК, съдът има правомощието да се произнесе по иска, когато наказателната отговорност е погасена по давност, само в хипотезата предвидена и в чл.305, ал.5 вр. чл.289, ал.2 и чл.24, ал.2 вр. ал.1, т. 3 НПК. Това са случаите при които, макар да е настъпила погасителната давност, подсъдимият е направил искане производството по делото да продължи и тогава съдът е длъжен да се произнесе с присъда по същество на обвинението, респ. гражданския иск. Като обобщаващ извод следва да се посочи, че и в трите хипотези уредени в чл.307 НПК съдът дължи самостоятелно произнасяне по гражданския иск само при наличие на непрекратено/висящо/ наказателно производство. Както и друг път ВКС е имал възможност да отбележи, съдът се произнася само по гражданския иск, когато признае, че наказателната отговорност е погасена, но само когато погасяването на наказателната отговорност не е довело до прекратяване на наказателното производство, каквато хипотеза в случая не е налице. По настоящето дело, макар да е бил оправдан подсъдимият И., позовавайки се на изтеклата давност за наказателно преследване, е направил искане наказателното производство да бъде прекратено. Следователно за нарушение на чл.307 НПК не може да става въпрос, защото съдът е бил длъжен да прекрати производството по делото в двете части което е и сторил. И ако окръжния съд бе съобразил отсъствието на основната предпоставка по чл.307, предл.2 НПК, наказателното производството да продължи, не би постановил решението с което да се произнесе по същество по предявения граждански иск. Щом като няма искане на подсъдимият за продължаване на производството, съдът е длъжен служебно да приложи правилата на давността и да прекрати производството по делото, както по обвинението срещу подсъдимият, за извършено престъпление, така и по предявения граждански иск. Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.354, ал.1, т.2 НПК е императив за изпълнение само в случаите, когато указанията в отменителните решения са пълни, ясни, съобразени с процесуалното развитие на делото и възприети за установени фактически положения. Позоваването на решения на Европейския съд в Страсбург не налага друг извод защото в тези решения, вкл. и това по делото, Д. срещу България става въпрос за нарушаване на изискването делата да приключват в разумен срок, което в редица случай води до невъзможност за пострадалия, които участвува в процеса като граждански ищец да бъде обезщетен за причинените му вреди. Разрешването на проблема, като се действува по целесъобразност в интерес на една от страните, без да се държи сметка за другата, най-малко води до нарушаване на принципа за равенство пред закона в хода на процеса. Като нормативна уредба института на гражданския иск в наказателния процес е доказал своята ефективност и не се нуждае от преуреждане стига процесуалното развитие на делото да се извършва при спазване на изискването за бързина в процеса. Допуснатите нарушения на процесуалните правила, предмет на анализа по-горе, налагат отмяна на въззивното решение. Връщането на делото за тяхното отстраняване , напр. относно формата на акта с които съдът да се произнесе, прекратяване на производството по предявения граждански иск и др. не се налага, защото при наличие на прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.3 НПК и отсъствие на направено искане, по ал.2 от същата норма, от страна на подс.И. производството да продължи, позволяват да бъдат отстранени в настоящето производство със законните последици. При това положение не се налага да бъдат обсъждани останалите възражения по касационната жалба с които се претендират и други процесуални нарушения, като недоказаност на обвинението за клевета или такива свързани приемането на гражданския иск в наказателния процес, защото, както бе подчертано и по-горе, с прекратяване на наказателното производство се заличават с обратна сила всички процесуални действия извършени в процеса до този момент. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 265 от 28.06.2012 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 673/2012 г. на Пловдивски окръжен съд с което е отменил присъда №86/15.11.2010 г., постановена по н.ч.х.д. №28/2009 г. на Елховския районен съд в частта с която, е отхвърлен предявения от гр.ищец А. М. срещу подс.И. гр. иск в размер на 10 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираното деяние, както и в частта за разноските на гр. ищец и вместо това е постановил: -осъдил е подс. В. И. да заплати на гр. ищец А. М. сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произхождащи от разпространена през м.юни 2008 г. клевета, съдържаща позорни и престъпни обстоятелства в писмо до министъра на земеделието и храните и с копия до държавни ведомства, комисии и вестници, изчерпателно посочени в диспозитива на решението, ведно със законните последици, като отхвърлил гр. иск в останалата му част до пълния размер от 10 000лв., като неоснователен и недоказан. Прекратява производството по делото и в гражданската му част. Осъжда гр.ищец А. М. да заплати на подс. В. И. направените разноски пред тази инстанция в размер на 400(четиристотин лева). Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.