Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди * незаконно обвинение * справедливост


Р Е Ш Е Н И Е


№ 344


София, 24.11.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2378 по описа за 2014 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 834 / 19.06.2014 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Прокуратура на Република България ,подадена чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София против решение № 1983/28.10.2013 год., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 1850/2013 год., в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Л. Й. Т. на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени вреди в размера на 90 000/деветдесет хиляди/лв.,ведно със законната лихва,считано от 10.03.2011 год.до окончателното й изплащане и по насрещна касационна жалба от Л. Й. Т. против решението в частта ,с която предявения му иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 90 000/деветдесет хиляди/ лв.до 200 000 /двеста хиляди/лв.,ведно с лихвата от датата на деликта – 10.03.2011 год.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материално-правен въпрос : как се определя размера на обезщетението и кои обстоятелства се вземат предвид, наред с примерно изброените в т.ІІ от ПП № 4/68 год. на ВС на РБ,когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област свързана с професионалната реализация на обвиняемия.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
Макар,че касационното обжалване е допуснато и на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК,то отговорът на поставения въпрос към настоящия момент, следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решения по чл.290 ГПК.Според възприетото в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС според които, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. Съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати,адвокати,военни,митнически служители и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера,а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация.
По касационните жалби
Въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата,тъй като продължилото почти 9 години/от 19.04.2002 год.- 10.03.2011 год./наказателно производство за тежки умишлени престъпления срещу ищеца,през които е бил привличан два пъти като обвиняем,производството е било прекратявано шест пъти и възобновявано съответно пет пъти след многократни обжалвания,а при провеждането му са били допуснати множество нарушения на закона,които са били надлежно констатирани и от инспектората на В.,включително и на разумния срок за разглеждане на делото,в последствие е било прекратено окончателно.Отчитайки тежестта на доказване на ищеца,продължителността на периода,през който е бил обвинен в престъпление,тежестта на повдигнатото обвинение,вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение „парична гаранция”,негативното отражение на повдигнатото обвинение на физическото здраве, психиката, контактите и социалния му живот,на положението му в обществото – адвокат с име на един от най-добрите в професията,работата,невъзможността да гостува на дъщеря си в Америка,която живее постоянно там от 1996-1997 год., както и всички други обстоятелства,имащи отношение към претърпените вреди е определила размера на обезщетението по справедливост,който ще репарира понесените от него неимуществени вреди на 90 000 лв.Отменила е първоинстанционното решение,с което иска е уважен над посочената сума до 200 000 лв.
По касационните основания
В двете касационни жалби се прави оплакване за нарушение на чл. 52 ЗЗД ,а именно,че размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост. Прокуратурата на Република България счита, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и връзката им с повдигнатото обвинение,както и обстоятелството,че са прилагани най-леките мерки за неотклонение по НПК „подписка” и „парична гаранция”,поради което неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
В касационната жалба на Л. Т. се поддържа , че съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,но не е дал конкретен отговор кои обстоятелства налагат намаляване на присъденото обезщетение.Не е отчел,че на тази възраст касаторът обективно не е бил в състояние да поднови активната си кариера и да започне изграждането й отново,за да възстанови репутацията си напълно и ефективно,поради което неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД.
Оплакването на Прокуратурата на РБ за необоснованост в извода на съда при определяне на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно. Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е проследила хронологически отделните етапи на проведеното наказателно производство.Посочила е и констатациите за допуснатите множество тежки процесуални нарушения,явната недобросъвестност на органите на досъдебното производство,нарушението за спазване на разумен срок,неефективното изпълнение на задълженията на наблюдаващия прокурор по смисъла на чл.43 и чл.176 НПК/отм./,станали причина за нееднократното връщане за допълнително разследване,прекратяване и възобновяване на наказателното производство.Съдът е съобразил продължилото почти девет години наказателно производство,както и приложените спрямо Т. най-леки мерки за неотклонение „подписка” и „парична гаранция”,като наред с тях е съобразил и всички други релевантни обстоятелства,имащи отношение към справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди – широката публична разгласа и негативната представа за Т. по повод запитването до Софийски адвокатски съвет във връзка с наказателното производство ,отлив на клиенти и оттегляне на дадени му пълномощия,както и множество коментари от страна на колеги и клиенти,получената нервна криза и болнично лечение при едно от поредните възобновявания на производството,както и чувствата на срам,обида ,вина и болка за загубения професионален и обществен авторитет,които изпитвал по време на цялото наказателно производство и понастоящем.
Основателно е оплакването на Т. ,че въззивният съд не е дал конкретен отговор кои обстоятелства налагат намаляване на присъденото обезщетение,като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е отчел,че на тази възраст касаторът обективно не е бил в състояние да поднови активната си кариера и да започне изграждането й отново,за да възстанови репутацията си напълно и ефективно.
Обстоятелствата по делото действително установяват пълен срив на личния и професионален живот на Т., в резултат на образуваното срещу него наказателно производство.Освен невъзстановимата кариера и възможност за професионална реабилитация ,с оглед вида на незаконното наказателно преследване/измама и документни престъпления/ и възрастта му /73 год./ към момента на окончателното прекратяване на наказателното преследване,доброто име и честта на Т. като общественик и политик,градени четири десетилетия, са тотално разрушени.В настоящия случай не загубата на клиентела,която касаторът преди наказателното преследване е могъл да подбира,като блестящ юрист,а нараненото му чувство за справедливост и потъпкано достойнство от неоснователните обвинения,както и лишаването му от възможността да посети единствената си дъщеря,живееща зад граница в този продължителен период от време, са нанесли непоправими поражения,които са го сринали психически и животът му се изчерпал от съдържание.
В съответствие с дадения отговор на поставения въпрос по реда на чл.290 ГПК обжалваното въззивно решение,в частта ,с която предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 90 000/деветдесет хиляди/ лв.до 200 000 /двеста хиляди/лв. се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД.Необходимият размер за обезщетяване на претърпяните от касатора морални вреди е занижен.
За да определи размера на следващото се обезщетение,настоящият състав съобрази продължителността на наказателното преследване,броя на деянията,по които незаконно е било повдигнато обвинение, вида на деянията /умишлени/, гореизброените причинени вреди,които надвишават тези,които неизбежно следват по човешка презумция,тъй като са довели до дискредитиране на ищеца в обществото,като уважаван общественик,политик и блестящ юрист и професионален обучител на навлизащите в адвокатската професия и невъзвратимо са променили професионалната му дейност и начина му на живот и счита , че сумата 200 000 лв. е справедливия размер, който ще ги репарира.
Предвид изложеното, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 90 000 лв.до 200 000 лв. следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се уважи за сумата от 110 000 лв. /разликата над 90 000 лв.до 200 000 лв./.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1983/28.10.2013 год., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 1850/2013 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от Л. Й. Т. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за разликата над 90 000 лв.до 200 000 лв. ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 10.03.2011 год.до окончателното й изплащане и ПОСТАНОВЯВАВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,гр.София, [улица] да заплати на Л. Й. Т. ,ЕГН [ЕГН],гр.София, [улица],вх.”Б”,съдебен адрес – [населено място], [улица],вх.”Б”,ет.3 сумата 110 000/сто и десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва,считано от 10.03.2011 год.до окончателното й изплащане .
ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: