Р Е Ш Е Н И Е № 500 гр.София, 14 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2393/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Н. А. Д. против решение № 83/21.06.2011 год. по въззивно нохд № 230/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона и алтернативно – до явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и срока по чл.66, ал.1 НК. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновават алтернативни искания - отмяна и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или намаляване размера на наказанието и срока на изпитание, както отмяна на наказанието глоба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържа, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия, с присъда № 17/07.04.2011 год. по нохд № 188/2011 год. (която е втора след отмяна на постановената по нохд № 846/2010 год. с решение на Пловдивския апелативен съд на процесуално основание) признал подсъдимия Д. за виновен в това, че за времето от 12.03.1999 год. до 15.07.2002 год. при условията на продължавано престъпление в гр. П. и в гр. Пан. в качеството си на управляващ и представляващ [фирма] [........]: избегнал плащането на данъчни задължения-ДДС в размер на 43 532,10 лева като потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС относно стойността на извършените покупки от фирмата му и начисления и дължим ДДС като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери – 43 532,10 лева. На основание чл.257, ал.1, пр.1 вр.чл.255, ал.1, пр.2/ред., ДВ, бр.62/1997 год./ вр.чл.2, ал.2 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 500 лева; с цел да осуети установяване на данъчни задължения-ДДС в особено големи размери – 43 532,10 лева водил счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневници за покупки към справки-декларации по ЗДДС, в които отразил нереализирани в действителност доставки по облагаеми сделки и е използвал счетоводни документи с невярно съдържание. На основание чл.257, ал.1, пр.2 вр.чл.256, пр.1 и пр.2 НК/ред., ДВ, бр.62/1997 год./ вр.чл.26, ал.1 вр.чл.2, ал.2 вр.чл.58А, ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 500 лева. Приложил чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото, от определените – 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила и присъединил глобата в размер на 4 500 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав с решение № 83/21.06.2011 год. по въззивно нохд № 230/2011 год. изменил присъдата в частта относно квалификацията на престъпленията като постановил да отпадне позоваването на чл.26, ал.1 НК. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК”Съкратено съдебно следствие”. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът въз основа на анализ и цялостна обоснована оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал е приел, че подсъдимият е автор на престъпленията, че извършеното е при условията на чл.26, ал.1 НК в редакцията от 2002 год. по съображения, че е по-благоприятен закон по отношение на подсъдимия предвид разпоредбата на чл.2, ал.2 НК. Затова го е осъдил и му е наложил съответните наказания като е приложил чл.23 НК. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.26, ал.1 НК и нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел за правилна процесуалната дейност по оценка на доказателствения материал и е направил извод, че фактическите обстоятелства са правилно установени. Обосновал е извода, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.26, ал.1 НК. Изложил е правни съображения за решението си да приеме, че съобразно установената съдебна практика и мотивите на Тълкувателно решение № 2/1999 год. на ОСНК, както и с оглед обективираното поведение на подсъдимия са осъществени съставите на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, чрез извършването на поредица от прояви през определен период от време в изпълнение на едно предварително взето решение при неизменна форма на вината и запазване на единството и неизменността на условията, при които са осъществявани. Правилно е мотивирал и решението си да приеме, че чл.26, ал.1 НК в редакцията от 2002 год. е неприложима в конкретния случай след като по време на извършването на престъпленията не е съществувало „продължавано престъпление”. По тези съображения е приел, че е допуснато нарушение на закона, изменил е присъдата и е отменил приложението на чл.26, ал.1 НК. От изложеното следва, че поддържаният във въззивната жалба довод за допуснато нарушение на закона е приет за основателен и с изменение на решението допуснатото нарушение на закона е отстранено. Този довод се поддържа със същото съдържание – че е приложена разпоредбата на чл.26, ал.1 НК и пред касационната инстанция, но е неоснователен по изложените съображения. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в превратното тълкуване на събраните по делото доказателства. Този довод също е неоснователен. Това следва от съдържанието на мотивите, изложени от първоинстанционния съд, съдържащи подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателствени източници. Обосновал е съображенията си за решението да ги приеме за достоверни, основавайки се на съответствието между фактите, с които са установени относимите към предмета на доказване обстоятелства. Правилно въззивният съд е утвърдил този анализ и оценката, направена с оглед действителния смисъл и при липсата на нарушения на чл.107, ал.3 НПК. Поначало този довод е общ, без конкретно мотивиране в какво точно се изразява нарушението, което не дава възможност да бъде извършена задълбочена проверка и да бъде даден подробен и обоснован отговор за основателността му. В касационното производство служебна проверка е възможна, но само за съществени нарушения на процесуалните правила с характер на безусловни. Във всички случаи в жалбата трябва да бъдат конкретизирани както касационните основания, така и данните, които ги подкрепят с възможност да бъдат допълнени в срока по чл.351, ал.3 НПК. Съдържанието на обжалваното решение, което отговаря на изискването по чл.339, ал.2 НПК, не дава основание за извод, че има нарушение при оценката на доказателствения материал. Неоснователно се поддържа, че наложените наказания лишаване от свобода и глоба за всяко едно от извършените престъпления са явно несправедливи в определения им размер. Няма нарушение на правилата за индивидуализация. Установените индивидуализиращи обстоятелства са правилно оценени с оглед на тяхната тежест за определяне на обществената опасност на извършеното и личността на подсъдимия. Общото наказание – 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 500 лева – съобразена с имущественото положение на подсъдимия и при липса на основание за приложението на чл.55, ал.3 НК, съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. Независимо, че не са изчерпателно изброени, при решаване на въпроса за наказанието очевидно са взети предвид мотивите за извършване на престъпленията, резултата и последиците, поведението на подсъдимия по време на наказателното производство, динамиката и тежестта на този вид престъпления. Изрично е отчетено като смекчаващо обстоятелство отдалечеността във времето от извършване на престъпленията до санкционирането на извършителя и несъответствието с принципа по чл.22 НПК. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и определеният срок на изпитание – четири години от влизане на присъдата в сила, е съобразен с данните за личността на подсъдимия, тежестта и времето на извършване на престъпленията, с целите по чл.36 НК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК за изменение на решението в тази му част. Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните в жалбата доводи решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83/21.06.2011 год. по въззивно нохд № 230/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/